Министерският съвет е изразил отрицателно становище относно регистрацията на Българската православна старостилна църква, съобщиха от правителствената информационна служба. Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет нееднократно е давала отрицателни становища относно регистрацията на Българската православна старостилна църква. Последното експертно становище е от 12 август 2022 г., когато е изпратено до председателя на състав VΙ-7 на Търговското отделение на Софийския градски съд, уточняват от Министерския съвет. В тази връзка премиерът Главчев е категоричен, че Българската православна църква е една и неделима, подчертавайки важността на нейното единство за обществото, съобщават от кабинета.
В експертното становище на дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет е посочено, че в чл. 13, ал. 3 от Конституцията е записано, че „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание“, а чл. 10 от Закона за вероизповеданията конкретизира тази норма по следния начин: „Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския патриарх, който е и митрополит Софийски“. В тази връзка дирекция „Вероизповедания“ намира, че представения устав за регистрация на новоучредената религиозна институция, особено чл. 5 и наименованието й е в противоречие на тези разпоредби, се посочва още в съобщението на Министерския съвет.
В заключението се казва, че въпросът е законово уреден и православната религиозна институция не би следвало да търси регистрация по съдебен ред. С оглед на всички мотиви и значимостта на Българската православна църква в обществения живот на страната, дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет е посочила, че не счита, че след като е уреден статутът на традиционното вероизповедание, следва да се регистрира по съдебен ред религиозна институция, която има претенцията да представлява православието.
На 16 декември 2024 г. Върховният касационен съд постанови решение, с което вписва в публичния регистър на съда по чл. 18 от Закона за вероизповеданията религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“. В съобщение на съда от 27 декември се посочва, че за да постанови поисканото вписване, ВКС се е съобразил с решението от 20.04.2021 г. на Европейския съд по правата на човека по делото „Българска православна старостилна църква и др. срещу България“, както и с постановките в мотивите към решенията на Конституционния съд № 5/11.07.1992 г. С решението си ВКС отменя отказа на Софийския градски съд, потвърден от Софийския апелативен съд, за вписване на религиозната институция. От ВКС отбелязват още, че не за първи път се регистрира религиозна институция, съдържаща в наименованието си „православна българска църква“, извън „Българска православна църква – Българска патриаршия“. През 2007 г. в публичния регистър по чл. 18 от Закона за вероизповеданията е вписана религиозна институция с наименование „Истинно православна българска църква“.