Ако не разполагаш със стратегия в политиката, ставаш плячка в стратегията на друг. Сагата „криза в ДПС“ ще продължи до изборите. И тя ще става по-интересна с оглед на това с кои хора ДПС ще се появи в следващия парламент.
Съкрушената физиономия на Данчо Цонев през изминалата седмица детеатрализира фактите. Тази тъжна физиономия разказва абсолютно всичко за ситуацията в ДПС. Тя изважда напред вътрешния му конфликт, предсказва именно как ще изглежда ДПС след следващите парламентарни избори.
Няма значение на кого Радев ще връчи третия мандат. На когото и да го връчи, този парламент вече е неприемлив. Умният воин никога не води една и съща война два пъти! Но нашите политици водят. Във всеки парламент една и съща война.
Как ще изглежда ДПС в следващия парламент е въпрос, който ще реши възможността за устойчивост на една бъдеща власт. Тази власт ще се разгърне под американския наратив на Тръмп и централноевропейския на Орбан. Данчо лансира с измъчен нюанс измислената ситуационна теза за проблем с „българчетата“ вътре в ДПС. Една тема, която дерибеите пробутвали на Доган, за да се създават настроения за етническа чистка в партията. Някой може ли да повярва, че който и да е… може да пробутва на Доган какво да мисли и прави в партията си?! Преди време исках да направя интервю с Доган, както, разбира се, всички колеги биха искали да направят, ако имат възможност. Е, не успях да намеря някой от ДПС, който да има смелостта „да пробута“ на Доган каквато и да е идея за интервю, което той не желае да случи. Дори „дерибеите“.
Така че трудно „дерибеите“ ще му пробутват как да изглежда ДПС, кого да измита, и кого да прибира около себе си. Безспорно парите и властта силно деградират всеки, който разполага с тях в излишък, и същевременно е освободен от усилието да ги заработва всеки ден отново и отново! Можем да предполагаме, че и с Доган се е получило нещо такова.
Чувам как вътрешните врагове на Доган днес безмилостно го описват като митоман, като алкохолик, като изветрял и пр. Не знам дали е митоман, но е извел ДПС до мини империя в държавата. Дрънканиците за изолация на ДПС са смешни. Изолацията само създаде условия за каляване на характера на ДПС. По-добре ДПС да е във властта с ясна отговорност, защото задкулисието създава удобна безотговорност.
Но големият ключов въпрос е каква партия трябва и може да бъде ДПС?! Колко голяма, с каква тежест, с какъв водач, колко заключена за външен натиск, колко отключена за българско участие, дали да е силно либерална и глобалистка или обратното, да е антиглобалистка?! Особено пък на фона на Турция на Ердоган – консервативна и обърната към традициите, с амбиция за лидерство на ислямския свят.
Въпросът е как в дълбочина се отнася ДПС към България, дали като родина, за която всички следва да се грижим, или като територия за източване и трамплин за други по-сложни цели?! Въпросът е също, очиства ли се ДПС от демонизацията, придобита в минали времена, или продължава да засяда в тази тиня?!
ДПС е партия с корпоративистки, а не с идеологически маниери. Идеологията е за декорно разнообразие. Но ДПС със сигурност е партия! Със сериозни структури и ангажименти, етномонолитна. Партия, която има достъп до всички сектори на властта. И която не може да бъде заобиколена, приключена, скършена, разцепена и пр.
Но тъкмо затова ДПС от спокойна и отговорна партия, може да се превърне (недай си, Боже) в опасен инструмент, употребяем от глобални и регионални фактори. Заради своя голям опит, Доган за разлика от Пеевски е наясно кое в живота е възможно, кое не е възможно, кое е рисково, кое е прекалено и какво ще стане после. Какво ще стане после! Доган е наясно.
В този смисъл самият Доган е палитра от власт от различен характер, и етническа власт, и лидерска власт, и партийна власт, и историческа власт, и реална власт като разположение на хора и участие в политиката. Е, може би възрастта и излишъкът са го направили по-безучастен към битийните проблеми и детайли в партията, но със сигурност не и по-глупав.
Историята се движи от хора, които имат способност за стратегическо мислене, които си позволяват да развиват интелигентно обкръжение, движи се от хора, които владеят емоциите си, които познават желанията си и могат да ги подчиняват и контролират. Защото сила без усет кое е приемливо и възможно, е лавина, а не е благодатна река.
Харесвам наблюдението, с което всеки от нас се е сблъсквал през годините на своя житейски опит. „Разумът може да се образова и без сърцето, а сърцето – без разум. Затова съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни умове.“ Да, съществуват! Общата, адски сложна и съвършена хармония на света и в частност на нашите лични микросветове, се състои от взаимно уравновесяващи се дисхармонии. И
Добър или лош, митоман или скромен, богат или беден, боец или страхливец, мъдър или лековат, груб или внимателен, почтен или измамник и т. н. … Накрая Св. Петър посочва кой накъде…
Автор Калина Андролова