Войната в Газа продължава вече близо година, а конфликтът отдавна се е прехвърлил и към територии извън анклава. Вече от месеци Израел и различни групировки в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен си разменят атаки с дронове и ракети. Убийството на лидера на политическото бюро на Хамас Исмаил Хания в Техеран още повече покачи напрежението.
Иран и Израел враждуват от десетилетия. Режимът на моллите отрича правото на Израел да съществува като държава, а Израел разглежда Иран като свой архивраг. Но това не винаги е било така.
До Ислямската революция през 1979 година Израел и Иран бяха близки съюзници. Иран дори бе една от първите държави, които признаха Израел през 1948 година. А Израел гледаше на Иран като на съюзник срещу арабските държави.
Израел обучаваше ирански експерти в сферата на селското стопанство и предоставяше ноу-хау и помощ за създаването и обучението на персийските въоръжени сили. Тогавашният владетел на Иран шах Мохамед Реза Пахлави плащаше с петрол, от който Израел имаше спешна нужда, за да гарантира икономическия си възход. В Иран се намираше втората по големина еврейска общност извън Израел. След 1979 година множество евреи напуснаха страната, но повече от 20 000 евреи и днес живеят в Ислямската република.
След революцията религиозното крило на аятолах Рухолах Хомейни, взело превес сред революционерите, анулира всички договори на Техеран с Израел. Самият Хомейни тогава остро критикуваше Израел за окупирането на палестинските
Техеран постепенно изостри реториката си срещу Израел, за да спечели благоразположението на арабските държави и симпатиите на населението им. По този начин режимът в Иран искаше да увеличи собственото си влияние.
Когато Израел се намеси в гражданската война в Ливан през 1982 г. и нахлу в южната част на страната, Хомейни изпрати ирански революционни гвардейци в Бейрут, за да подкрепят шиитските милиции там. И до днес възникналата по това време милиция „Хизбула“ се смята за „дългата ръка“ на Техеран в Ливан.
Сегашният религиозен водач Али Хаменей продължава тази линия. Той, както и цялото ръководството на Ислямската република, поставя под съмнение историческите факти за систематичното избиване на евреите по време на нацисткия режим в Германия и се опитват да релативират и отричат Холокоста.
Израел също не предприе особени действия за намаляване на напрежението. Премиерът Бенямин Нетаняху на няколко пъти е сравнявал Ислямската република с нацистка Германия. Ядрената сделка от 2015 година, която беше договорена от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН, Германия и Иран, той определи като „грешка с исторически мащаб“.
Нетаняху нееднократно казваше, че той ще предотврати създаването на ядрена бомба от страна на Иран „с всички възможни средства“. Израел неведнъж е извършвал саботажни действия срещу иранската ядрена програма. През 2020 г. беше убит нейният ръководител Мохсен Фахризаде. Изданията „Гардиън“ и „Ню Йорк Таймс“ съобщиха тогава, че всички доказателства говорят за целенасочено убийство от страна на израелските тайни служби. Израел нито пое отговорност, нито отрече да стои зад нападението.
Сред населението в двете държави обаче се чуват и различни гласове. „Иран трябва да преразгледа отношенията си с Израел, защото те вече не отговарят на съвременните потребности“, заяви Файсех Хашеми Рафсанджани в интервю в края на 2021 година. Файсех е дъщеря на бившия ирански президент Али Акбар Хашеми Рафсанджани и бивша депутатка. Изтъкнатият политолог Садег Зибакалам също неведнъж е критикувал политиката на Иран спрямо Израел. „Тази позиция изолира страната на международната сцена“, подчерта професорът от Техеранския университет в интервю за „Дожйче веле“ през 2022 година.
И в Израел винаги е имало граждани, които са се солидаризирали с народа на Иран – например инициативата в социалните медии „Израел обича Иран“, която датира още от 2012 година. През 2023 г. подобна кампания бе започната в подкрепа на иранците, които излязоха на улицата след убийството на Махса Джина Амини. Понастоящем се правят опити кампанията отново да бъде възобновена.
На политическо ниво обаче фронтовете изглеждат по-втвърдени от всякога – особено след терористичната атака на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 година и започналата след това „война за възмездие“, както я нарича Нетаняху. По данни на ООН в Газа са убити или ранени над 120 000 души до юни тази година, а мнозинството от тях са жени и деца. Ракетният обстрел на „Хизбула“ и израелските бомбардировки на Южен Ливан пък принудиха десетки хиляди хора в граничния район между Израел и Ливан да напуснат домовете си. С това тревогите от разширяването на конфликта растат.