Керванът, керванът… | Bivol.bg
Пред-, около- и следпразнично голяма част от нас показаха за пореден път, че сме народ, който силно люби и мрази и, ако не друго, в това можем да се мерим с най-добрите. Или пък защо не да сме ненадминати в настървението да потапяме рязко плувката каквато и гола кукичка да ни заметнат в гьола? Въпрос на гледна точка.
Нормалният човек го приема така. Денят се уголемява за сметка на нощта, светлината започва да набира надмощие над мрака, доброто постепенно надделява над злото, Спасителят се ражда… Надежда, радост от преодоляното и очакване за по-добро бъдеще.
Ние, българите обаче, поне силно преобладаващата част от нас, май сме застигнати от драма. Не лична, а колективна. Чул-недочул, видял-недовидял, разбрал-недоразбрал. На талази.
И се отключи едно „спонтанно“ противоборство по маси и социални мрежи, по високи трибуни и ниски дувари…
Това е само началото и тъпите български селяндури веднъж завинаги трябва да станат вегани, да приемат съществуването на най-малко 3003 пола и да се покаят горко и за най-малкото отклонение от мейнстрима.
В масовата българска кайма колко телешко има, само един Бог знае, а и той не е наясно преди колко десетилетия евентуално е произведено и е оставило въглеродния си отпечатък.
Накратко казано, фойерверките.
И пак всички участници бяха толкова убедени и нахъсани, все едно чакаме изчезването на България до края на годината, предвещано от Алена, ако Борисов не се върне на власт. Е, най-вероятно част от тях са били по-нервни и поради тази причина.
„Не съм против, само да внимават“; „Нека да се порадват, всяка година е така“; „Ако има закони и се спазват, няма нищо лошо“. Но те не бяха мнозинство. Махалото отново се залюля със страшна сила. От едната страна бяха изтънчените, дето си късаха дрехите, че най-долните примитиви искат да взривят блока им, като преди това стресират до смърт децата, кучетата, че даже и аквариумните им рибки (дано поне последното да е шега), но зад барикадата твърдо стояха суровите милитаристи, които не си даваха новогодишната изконна игра на стражари и апаши на ония, дето не са ходили в казарма.
Пък, когато си съберем главите, да осъзнаем, че по празници може и да се скараме здравата на маса, ама делниците са неотменни и те си искат повече консенсус. Защото корупцията не е мусака, ковидът пиратка не го лови, а държавата е отдавна затлачена от такъв невъобразим талог, че въглеродният му отпечатък е дамгосан чак на челата ни…