КЗП взе на прицел лекарствата от Турция, предлагани по интернет

Комисията за защита на потребителите започна проверка на всички онлайн магазини за продажба на лекарства от Турция. Тези сайтове не отговарят на законовите изисквания за търговия с лекарства, но поради високите цени у нас и хроничния дефицит хиляди българи се лекуват именно с медикаменти, купени от южната ни съседка без никакъв контрол. Такива продукти нямат ясен произход, не се знае как са съхранявани и често се употребяват без лекарско предписание.

Търговията с лекарства от Турция кипи не само в интернет, а и по всеки панаир и десетки пазари в страната, като търговците обикалят с микробуси с написани на ръка надписи. Не се е чуло Агенцията по лекарствата да е направила досега нещо по въпроса, нито пък Комисията за защита на потребителите, която се активира след репортаж на БНТ за проблема.

След разследването на държавната телевизия, комисията е забранила дейността на един сайт със съдействието на ГДБОП, но той вече е „възкръснал“ и отново продава турски лекарства, но с променено име. Зад сайта, който е обект на разследването на БНТ, стои физическо лице. Глобите, които може да му наложи КЗП за множеството нарушения, надхвърлят 50 000 лева. Мъжът обаче е неоткриваем. „И сме канили търговеца, и сме опитвали на място да го посетим. Не е връчен актът по отношение на първия сайт, за който вие ни сезирахте“, обяснява пред телевизията Мария Филипова, председател на комисията. Агенцията за лекарствата пък, която следи за незаконна търговия с неразрешени медикаменти, не е отговорила на въпросите и не се знае направила ли е нещо по въпроса.

Незаконната търговия с лекарства у нас не е престъпление, а административно нарушение. Фармацевтите от години искат това да се промени. Александър Симидчиев – депутат от ПП-ДБ и председател на парламентарната здравна комисия, обаче смята, че това няма да реши проблема. Той иска вместо това затягане на контрола при куриерските услуги. „Може да има ангажимент пред куриерската фирма да бъде декларирано, че въпросната пратка не съдържа определени опасни за живота и здравето неща. Ако някой реши да прати такива неща, ще предостави декларация с невярно съдържание на базата, на която цялата строгост на закона може да бъде прилагана“, смята Симидчиев.