Николай Димитров пристига с конвоя си от „Съдебна охрана“ в Несебър
„Сво-бо-да!“ Скандират като по американските филми, в които тълпата защитава невинен човек, вкаран в затвора. Но това не е наужким и не е Холивуд, а черноморският град Несебър – единственото място в България, чийто кмет беше преизбран, докато всъщност се намира в ареста.
Подръжниците бяха стотици, плакатите им в защита на кмета – многобройни. Бяха застанали пред Общинския съвет на курортния град, където по обяд спря конвой на „Съдебна охрана“. Кметът Николай Димитров беше докаран от следствения арест в София, окован в белезници. В този вид беше вкаран и в залата да се закълне. За времето на клетвата белезниците му бяха свалени.
Уникалната гледка на преизбрания кмет с белезници остави на заден план съдържателната част от историята – че Димитров е обвинен в купуване на гласове и в качеството му на лидер на престъпна група.
Макар клетвата да отбеляза официалното му встъпване в длъжност за четвърти пореден мандат, в случая процедурата беше изпълнена само формално, тъй като той не може да поеме функциите си на кмет заради обвинението.
Така, след като спечели изборите от ареста в столицата, Димитров ще трябва да посочи свой заместник, който да ръководи общината или общинският съвет да избере временно изпълняващ длъжността, докато той излезе на свобода. Това се случва за пръв път в най-новата история на България.
Прецедентите
Конвоирането на окования кмет обаче не е единственият прецедент в този казус. На 27 октомври Димитров стана първият кмет, спечелил местните избори от ареста – за него гласуваха 59.49% от избирателите. Втори остана издигнатият от ГЕРБ Атанас Терзиев с 35.99%.
Кандидатът на управляващите събра почти два пъти по-малко гласове – 4888 срещу 8081 за Димитров. Въпреки че получи солидна политическа подкрепа, включително и от партията на небезизвестните братя Динко и Йордан Диневи.
На резултата му не успя да повлияе положително дори мащабната акция на ГДБОП, антикорупционната комисия и специализираната прокуратура, проведена срещу основните опонени на ГЕРБ в общината само седмица преди първия тур.
Освен кмета Димитров, задържани бяха кандидатите за общински съветници в Несебър от БСП Петър Тодоров и Георги Георгиев, както и кандидат-кметът в Свети Влас от „Движение 21“ Атанас Япаджиев и издигнатият за общински съветник от същата партия Константин Лефтеров. Последва искане от главния прокурор Сотир Цацаров за сваляне на имунитетите им, което Централната избирателна комисия (ЦИК) уважи.
Именно тук идва поредният прецедент – за пръв път спецпрокуратурата пое разследване, свързано с избори. Въпреки че подсъдността по тези казуси е на районните прокуратури. И въпреки че в решението на Конституционния съд, с което през 2011 г. бе допуснато създаването на специализираните съдилища и прокуратури, изрично се казваше, че тяхната компетентност не обхваща тези случаи.
Обвинението
Николай Димитров е обвинен за това, че от края на август е ръководил организирана престъпна група (ОПГ), създадена с цел да купува гласове. Той бе привлечен към наказателна отговорност по чл. 321 (ръководство и участие в ОПГ) от Наказателния кодекс във връзка с чл. 167 (престъпления против политическите права на гражданите).
Всъщност за това престъпление има специален текст в НК – чл. 169г, който предвижда от една до осем години затвор за обвиняем, който ръководи престъпна група, поставила си за цел да купува гласове.
По същество Николай Димитров бе обвинен точно в това. Ако обвинението му обаче бе формулирано по този текст от НК, той трябваше да бъде разследван от Районната прокуратура в Несебър. Причината е, че ръководенето на престъпни групи, купуващи гласове, не попада в правомощията на специализираната прокуратура.
Това се споменава изрично в Решение 10 на Конституционния съд (КС) от ноември 2011 г., в което като пример за престъпление, свързано с организираната престъпност, останало извън обхвата на спецпрокуратурата се споменава именно чл. 169г от НК.
Разликата във формулировката за престъпна група, посочена в чл. 321, по който е обвинен Димитров, се изразява в това, че този текст предвижда по-тежко наказание – от три до десет години затвор, както и в това, че подсъдността за това престъпление е в специализирания съд. Именно той уважи искането на разследващите кметът на Несебър и още двама от обвиняемите по случая да останат за постоянно в ареста.
Обстоятелството, че по този начин на практика е заобиколено решение на КС досега не е коментирано в съдебната зала. Адвокатът на Димитров Ина Лулчева обаче го изтъкна в своя повторна молба до спецпрокуратурата, с която настояваше за незабавното освобождаване на клиента ѝ, тъй като той е задържан с определение на некомпетентен съд. Очевидно обаче разследващите са предпочели просто да конвоират кмета за клетвата му.
„Препятстването на г-н Димитров да положи клетва представлява пряка неоправдана намеса в местното самоуправление. По този начин, без да е необходимо в едно демократично общество, задържането под стража на Николай Димитров е опит чрез средствата на наказателното производство да бъде подменен действителният вот на избирателите“, писа Лулчева до спецпрокуратурата още на 5 ноември.
„Все едно да ви задържи лесничеят“
До момента тя не е получила отговор на нито една от двете си молби, стана ясно от думите ѝ пред БНР в понеделник: „Ако имаше действаща и реално работеща в интерес на закона и гражданите прокуратура, която иска да спазва закона, трябваше да ми бъде отговорено в тридневен срок. До момента нямам отговор. Това е абсолютно в нарушение на закона. Прокуратурата си позволява в нарушение на закона да се прави все едно тези молби не съществуват.“ Адвокатката дори сравни ареста на клиента си с това „все едно да ви задържи лесничеят“.
Засега от държавното обвинение избягват да коментират казуса, придържайки се към тезата, че той се разследва като всяко друго дело за престъпления срещу политическите права на гражданите.
„Разрешението за задържане не означава крайна мярка. То означава да ги задържим до 72 часа и да ги изправим пред съд. Ако мярката се гледа в неделя, ние нарушаваме ли? А като купуваме гласове, не нарушаваме ли? Тоест, купуването на гласове е престъпление. Нашият отговор на това масирано купуване на гласове, което сме установили на територията на община Несебър, е това разследване. Всички тези действия не заличават качеството на кандидатите, както за кметове, така и за общински съветници“, заяви още преди изборите главният прокурор Сотир Цацаров.
Подобно на вътрешния министър Младен Маринов, той категорично отхвърли съмненията за намеса на прокуратурата във вота. Факт е обаче, че от 2015 г. насам не е известен нито един случай, в който Цацаров да е поискал от ЦИК сваляне на имунитета на кандидат в местни или национални избори, който да е бил издигнат от ГЕРБ.
Освен това досега той искаше свалянето на имунитети във връзка с повдигане на обвинения, а не заради искане за постоянен арест, както в случая с Николай Димитров. С това прецедентите около преизбрания кмет на Несебър стават забележително много.