„Гласовете на Вавилон: Клинописни плочки от изгубената цивилизация“ е името на най – новата изложба, която може да се види през следващите месеци в бургаския Археологически музей (ул. „Ал. Богориди” 21). Ценните експонати са предоставени от Исторически музей – Котел.
Глинените плочки с клинопис от VI век пр. Хр. са дарени на библиотеката-музей в Котел от Петър Матеев, който е известен като един от най-големите благодетели на възрожденския град. Глинените таблички са 5 на брой, с различни размери, а върху тях са изписани важни за времето си финансови документи.
Архивът на вавилонския род Егиби включва около 1700 глинени таблички, които документират финансовата дейност на рода в периода от 606 до 482 г. пр. Хр., когато Вавилон е част от Нововавилонското царство, а по-късно и от Ахеменидска Персия. Архивът обхваща пет поколения и съдържа информация за търговия с фурми, зърно, недвижими имоти, роби, както и за отпускане на заеми и плащане на данъци. Табличките подробно описват лицата и техните роднински връзки. Най-ранната табличка е датирана 547 г. пр. Хр., а най-късната от 536 г. пр. Хр.
Клинописното писмо е най -ранната позната писмена система в света. За пръв път се появява преди повече от 3000 години пр. Хр. в Месопотамия в земите на днешен Южен Ирак. Върху прясно формувани глинени плочки се нанасяли символи с формата на вертикални, хоризонтални и коси клинчета, като впоследствие плочките се изсушавали или изпичали. Инструментът, с който се е „пишело”, представлявал писец от тръстика или друг материал, известен по-късно, като стилус. Древните писари, поради спецификата на занятието си, били дълбоко уважавани и се ползвали с висок социален престиж, като пазители на мъдростта и познанието, съхранени в текстовете.
Клинописните плочки от древния град Ниневия се озовават в музея в Котел благодарение на българина Петър Митев от Котел. През 1876 г. той участва в археологическа експедиция в Близкия изток под ръководството на Джордж Смит известен археолог, чиято работа променя представите за древната култура на Вавилон и Асирия.
Петър Матеев (1850 – 1943 г.) има интересна биография. Той е един от най-известните ерудирани, родолюбиви българи. Общественик, журналист, сътрудник на много европейски и български издания. Произхожда от стар котленски възрожденски заможен род. Образованието си получава в родния град, а по-късно учи в Протестантския колеж в Малта и работи в английската поща в Цариград. Матеев приема предложението на Смит, но е предупреден от английския консул, че като българин може да срещне затруднения при властите, затова той сменя името си на Питър Матюсън, за да се представя, като английски поданик.
След получаване на султанския ферман, Смит и Матеев тръгват на пътешествие, в което откриват хетски надписи. По пътя те изследват културни и социални особености на региона и местни жители. Когато стигат до Багдад, ситуацията се усложнява поради бунтове и решават да се върнат обратно. По пътя Смит заболял и умира в град Алепо. Матеев успешно се завръща в Цариград и донася си клинописните плочки, които са много редки и се съхраняват сега в Котленския музей. Неговият пътепис и автобиография са ценни исторически източници, които документират важността на българския принос в световната археология.
Музеят е отворен от понеделник до събота, с работно време от 9 до 17 часа.