Те се чувстват сами в нещастието си – отритнати и напълно забравени от държавата и обществото. Родителите на деца с увреждания в България искат промяна – сега. Репортаж на Райна Бройер от Бургас.
Сутринта в Морската градина в Бургас все още няма жива душа. Продавачите на сладолед и сокове тъкмо отварят будките си. Младеж в инвалидна количка седи край щанда за електрически ховърбордове под наем и разговаря със собственика. За България това е рядка картина: тук почти няма да видиш инвалиди по улиците или в кафенетата, защото обществото почти нищо не прави за тяхната интеграция. Родителите на деца с увреждания не искат повече да търпят това – от години те се опитват да привлекат вниманието на политиците към това проблемите на тези хора. В понеделник те излязоха на протести в цялата страна.
Лагерът на протестиращите родители е недалеч от щанда за ховърбордове. От началото на протестите на първи юни т.г. Гергана Маврова идва тук всеки ден. Дъщеря ѝ Симона седи до нея – в инвалидна количка. По-късно към тях се присъединяват още една майка и дъщеря ѝ. Тя носи детето на ръце, защото то не може да ходи без чужда помощ. Онова, което тръгна от София като протестен палатков лагер, междувременно обхвана цялата страна – включително Бургас, където майките са опънали една черна палатка с надпис върху нея: „Системата ни убива“.
Оставени на произвола
„Децата с увреждания са изключени от системата още от раждането си. Не получаваме никаква подкрепа от държавата, оставени сме сами с нещастието си“, споделя Гергана Маврова.
Тя има две дъщери, от които по-малката (12-годишно дете) се нуждае от денонощни грижи. Страда от детски паралич и епилепсия. Двете майки раздават брошури. На обложката: скелет в инвалидна количка. В десет точки родителите описват тежкото положение на хората с увреждания в България и го сравняват с това в западноевропейските страни. Те критикуват главно липсата на медикаменти, особено за епилептично болни. И не само това – родителите пък са принудени да водят истинска битка в търсене на лекари-специалисти и правилно лечение за техните деца.
Зов за помощ
Гергана, майката на Симона: „Родителите си помагаме взаимно“
В България специализираните заведения за деца с увреждания се броят на пръстите на едната ръка, а персоналът е крайно недостатъчен. Младежите над 18-годишна възраст изобщо не могат да излизат от домовете си. „В България човекът с увреждания очевидно не заслужава грижи, той няма никакъв шанс“, пише в брошурата. Това е зов за помощ от държавата – за повече подкрепа, но и за признаване на тежкото положение на децата и техните родители. Гергана Маврова получава за дъщеря си Симона финансиране от здравната каса само за 10 рехабилитационни процедури в месеца. За логопед, психолог и лечение при други специалисти тя е принудена да плаща от собствения си джоб: над 300 евро месечно.
Гергана Маврова сочи празната инвалидна количка до черната палатка: „Такива инвалидни колички ни дава държавата за децата ни. Те са всъщност за възрастни, твърди са и са твърде големи за децата. Много от тях получават и болки в гърба“, допълва тя. Държавната здравна каса ѝ отпуска близо 240 евро за детска инвалидна количка при положение, че тя струва 1300 евро.
Възможен ли е „независим“ живот?
Протестиращи майки на деца с увреждания в Морската градина на Бургас
Гергана Маврова не може да остане целия ден с протестиращите, защото съпругът ѝ работи следобяд, а без него тя не може изведе детето от къщи. „Някой трябва да ми помогне да изнеса инвалидната количка, тук няма специални пътеки за инвалидни колички“, казва дребната жена. В училището също не е изградена рампа, така че не може да води детето си на училище. Налага се учителят да ги посещава у дома – само така Симона може да продължи образованието си.
Миналата седмица Министерството на социалните грижи представи нов законопроект. В него е залегнало правото на индивидуална подкрепа – според степента на увреждане. По данни на Агенцията за социално подпомагане, половин милион българи ще могат да се възползват от новия закон. Говорител на министерството отговори на запитване от ДВ, че тази подкрепа ще съответства на индивидуалните потребности и възможности за интеграция на засегнатите. Целта е да се гарантира на хората с увреждания „независим живот“.
Родителите на деца с увреждания и някои съюзи на засегнатите ще кажат своето мнение за новия законопроект до края на седмицата. Само че протестът няма да свърши дотук – той ще продължи, докато не бъдат изпълнени исканията на протестиращите.
dw.com/bg/когато-държавата-нехае-за-хората-с-увреждания/a-44878943