„Много шум за нищо“, би се изразил Уилям Шекспир по повод на протеста пред МС, където се очакваше да се вдигнат поне няколко хиляди недоволни, гневни, засегнати и бесни граждани.Е, вдигнаха се рехаво, дойдоха и овцевъдите, и козевъдите, но какво последва?
Три глави от миманса паднаха, за да се спаси основния заразоносител. Повдигнаха мизата на обезщетението с жалки левчета и…тружениците – доволни. Тяхното беше постигнато. Ще си купят отнякъде си овце, /може и да им ги дарят милостиви колеги от бранша/, ще поокосят останалото сено за зимата, ще пустосват по обратния път вече с по-тихи децибели/по Клозетния министЕр/ и работата им е опечена.
И Корнелия ще си отиде, за да смени костюмчето.Чакат я други села, с други каруци за яхане.
Другите, с разветите героически байряци и те не могат да са дълго под парещото небе. Ще си отидат – сам войнът е войн, само във филмите. Балонът се спихна. Ентузиазмът се стопи като сладолед на плажа.
Защо ли? Не е заради медийното затъмнение. П-будните пуснаха клипчета в мрежата по време на протеста. А и една, две телевизии все още са с истината.
Дълбоката причина е в собствените ни мозъци, в нашенското разбиране за съпротива. Нане и Вуте са добре, когато кошарите им са пълни, сиренето втасало, а на съседа – кучета го яли. Или още по-добре – съседа трябва да да е зле. Българският народ отдавна е изтрил историческата си памет за това, че е успявал, само когато е заедно. Трудно е да вмениш идеи за общност на хора, които са свикнали да се делят, да псуват политиците и да мразят, ама неистово да мразят.На този народ дори нещастните майки на болни деца се разделят и враждуват, вместо да ги обедини страданието, което е равно за всички.
Така няма да стане. И няма нужда да припомняме гръцките бунтове от преминали зими и затварянето на южната ни граница. Няма смисъл да надничаме в историята на поляци, чехи, унгарци – примери колкото искаш.
Нашата обреченост и робско дередже идва заради нашето мислене. Матрицата ни е повредена и няма техник, който да я оправи. Това можем само ние с промяна на мисленето. Протеста е кауза обща за всички, защото теглото е общо. Общо! Никакви пет подхвърлени лева или жалки добавки за патки и кокошки не са важни, когато става дума за битка срещу мафиотизираното управление. Нали от него тръгва разрухата на страната? Нали от безхаберните чиновници субсидиите са такива? А от крадливите са още по-ниски, защото трябва да се разпредели остатъка?
Тук няма партийност, няма цветови предпочитания, няма ваши и наши. Има заедност и единение. Защото, в сюблимни случаи „заедност“ не е глагол.
Той е КАУЗА.
Таня Анастасова