Когато на 13 март 2024 г. се спомина българският патриарх Неофит Ι, колегите журналисти богато отразиха това събитие и производните от него. Почина ТРЕТИЯТ български патриарх неуморно се повтаряше по медиите.
В дните преди избора на нов български патриарх на 30 юни 2024 г. журналистите пак се оказаха твърде скопосани в броенето и заговориха за избора на ЧЕТВЪРТИЯТ. Дори Българската национална телевизия се кани в деня на избора в неделя да проследи всички събития под същото мото – ЧЕТВЪРТИЯТ!
Дори повърхностно погледнато, изглежда твърде странно Българската православна църква в своята хилядолетна история досега да е имала само трима свои предстоятели – патриарси! Всъщност има известна логика за тези, които не отгръщат страниците на историята, а само повтарят онова, което някой неук преди тях е казал.
Действително от 1953 година насам, след патриарх Кирил Ι и Максим Ι, Неофит Ι бе третият поред. Само че оттам ли почва броенето на предстоятелите на Българската православна църква – Българска патриаршия, съобразно признатия й още през 927 година ранг на патриаршия, което я прави първата патриаршия след античните в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим и с това – най-старата народностна църква в Европа?
Откакто човечеството щастливо се сдоби с платформата „Гугъл”, справки се правят лесно. Разбира се, това се отнася само за тези, които не я карат по линията на простото „копи – пейст”, а все пак намират време да прочетат и нещо друго. А там може да се намери следното.
Първият български патриарх е Леонтий I – 919 – 927 г., със седалище столицата Преслав. Смята се, че е провъзгласен за патриарх от Втория всебългарски църковен събор на българските епископи след победата на цар Симеон при Ахелой през 917 г. Споменат е първи в реда на „Преславските патриарси“ в Бориловия синодик от 1211 г.
Негов наследник е патриарх Димитрий Български – ок. 927 – ок. 930 г., пак със седалище Преслав. Той е първият, признат от Византия за български патриарх с мирния договор, подписан с цар Петър I през 927 г. С този договор Византия признава на Петър царско достойнство и автокефалията на Българската църква.
В годините от 931 до 1018 година (падането на Първото българско царство) следват патриарсите Сергий, Георги ΙΙ (втори, защото има вече Георги Ι – екзарх – 877 – 886 г.), Григорий Ι, Дамян Ι, Герман I (Гавраил), Николай I, Филип I, Давид I, като от Дамян Ι започва преместването седалищата на българските патриарси в югозападните краища на България – в Средец, Воден, Мъглен, Преспа, Охрид, в резултат от завземането на Североизточна България от византийците
При създаването на Втората българска държава през 1185 г. в резултат на въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт, следва предстоятелят на Българската православна църква Василий I, титулуван като архиепископ – примас (1186 – 1232 г.). След него идват имената на 16 (шестнадесет) български патриарси до злокобната 1394 година, като последният е добре известният Св. Евтимий I.
Както е известно Третата българска държава започва своето летоброене след Освободителната Руско-турска война от 1877 – 1878 година. Поради наложената схизма на Българската православна църква от Църковен събор, свикан от Вселенската патриаршия от 16 септември 1872 година, до 1945 година български патриарси няма. Има Българската екзархия, учредена от Църковно-народен събор, свикан по силата на султански ферман през 1870 година.
Полезно е да се упомене, че схизмата е наложена заради борбите на по-голямата част от българите да имат своя независима духовна институция, отделена от Цариградската (Вселенската) патриаршия, която тогава служи на мегали идеята за Велика Гърция, тоест поставя националните гръцки интереси над общоцърковните.
Схизмата продължава до 22 февруари 1945 година, когато с посредничеството на Руската патриаршия с обратен акт Вселенската патриаршия признава Българската православна църква за автокефална. Дотогава имаме трима български екзарси – Иларион, Антим I и Йосиф I, а в периода от 1915 до 1945 година – шестима наместник-председатели на Светия Синод на Българската православна църква – Партений, Василий, Максим, Климент, Неофит и Стефан.
Патриаршеският статут на Българската православна църква е възстановен през 1953 година, когато Третият църковно-народен събор избира Кирил за български патриарх и софийски митрополит под името Кирил Ι. Както е известно, след него следват Максим Ι, Неофит Ι.
И като турим чертата, какво се оказва? Оказва се, че само титулуваните като патриарси в близо 1100-годишната история на Българската православна църква, без Василий I Български – архиепископ и примас, са общо точно ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ. От което пък явно следва, че следващият български патриарх трябва да бъде ТРИДЕСЕТИЯТ, а не ЧЕТВЪРТИЯТ, както ни обясняват.
Огнян Марков