Наистина съм удивен (идва ми жълтурски термин, но ще спазвам хигиена), че куп известни журналисти – които поне аз смятам за търсачи на истината – не могат да намерят някаква сериозна тема за анализ, а ни занимават със сакралния въпрос бил или не е премиерът на една вечеря в Солун.
Като намекът е, че лъже, което според интереса на журналиста варира от цената на самолетното гориво, през инсинуации с какво е уплътнявал времето си, та чак до държавна измяна!
А отнема точно 3 клика в Гугъл да се увериш, че Петков е поканен и е бил на вечерята.
Понеже, знаете, изкушен съм от политиката, а и не рядко съм имал информация от първа или втора ръка – не си спомням някой премиер и президент през този век (изключая царя по разбираеми причини) да НЕ е имал някакви забежки в офиса – каквато е инсинуацията. Но никога не съм смятал за достойно да го обсъждам. А и не виждам как това влияе на държавната политика и нашите интереси. Най-малкото точно сега!
Ако журналистът служи на обществото, а не търси пикантерии да увеличава кликовете и лайковете си – то такава тема е просто абсурдно да се коментира. Още повече, че никой – ама никой журналист не проследи как точно се създаде една нова русофилска партия и пикантериите около нея. Изглежда, че като заявиш източна принадлежност се сдобиваш с щит срещу журналистически разследвания!
Да, защото концентрираната атака срещу лицата на ПП няма как да избегне вечния ленинов въпрос – “На кого е изгодно това?”.
Кои реално са истинските интереси на обществото – малката истина да покажем колко е аморален премиерът или голямата истина, че царете на разврата и корупцията ще го сменят?
Спомняте ли си, че големите хора обсъждат идеи, средните хора обсъждат събития, а малките хора обсъждат … други хора?
Да, семпло е да се каже, че журналистът трябва да е срещу всяка власт, особено когато тя не само се клати, а вече е паднала.
И да се брандира “неутрален”.
Защото когато в такъв исторически момент играеш неутрален може да те застигне прокобата на Данте:
“Най-горещите места в Ада са отредени за тези, които във времена на морална криза не заемат позиция”