Страната ни е с една точка над 2021 г. но с 1 точка под “протестната” 2020 г. Налице е олигархично влияние, алармират експертите от “Трансперънси”

Корупция без граници. България – по-корумпирана от Армения, стои до Гана, Бенин, Сенегал

Промяната у нас за последните две години на практика не се е състояла, ако гледаме по нивото на корупцията в държавата. България е подобрила позицията си в световния индекс за възприятие на корупцията на международната организация Transparency International (“Трансперънси интернешънъл”) само с една точка спрямо 2021 г., но се е сринала с една точка под нивото от “протестната” 2020 г. Това става ясно от резюмето на страната ни, която е на 72-то място в класацията за изминалата 2022 г. България е с едва 43 точки в индекса от 100 възможни. Това ни нарежда на 72-та позиция в ранглистата по възприятие на корупцията наравно с Бенин, Гана, Сенегал и Южна Африка.  

По-корумпирани сме от много африкански и балкански държави 

Република България не е мръднала в борбата си с корупцията за последните две години, след като хората масово излязоха по улиците с лозунга “Мафията вън” на големите протести от 2020 г. Страната ни от 2012 г. се движи с между 41 и 44 точки в класацията. Най-високият показател от 44 точки бе отбелязан през протестната 2020 г.

За сравнение, България е цели 9 места под Румъния, 7 места – под Китай, 13 – под Намибия (!), 18 – под Руанда и дори Бутан е 47 места над страната ни.

Източник: “Трансперънси интернешънъл”

От държавите в региона по-нагоре от България в класацията има две по-бедни и по-малки в пъти страни извън Европейския съюз (ЕС) – с 45 точки е Черна гора (65-то място) и Армения (с 46 точки и 63-тото място). България да е по-назад от бившата югорепублика Черна Гора и една от най-бедните постсъветски страни като Армения е направо скандален показател.

На по-добри позиции от нас са също са Румъния (46 точки и 63-тото място), Хърватия (50 точки и 57-то място), Малта (51 точки и 54-тото място), Гърция и Кипър (52 точки и 51-то място) и Словакия (53 точки и 49-тото място).

След България в региона са единствено Косово (41 точки и 84-тото място), а също Северна Македония с едва 40 точки и си делят 85-тото място в класацията. Молдова е на 91-то място с едва 39 точки (наравно с Беларус и Колумбия) въпреки опитите на проевропейското правителство около президентката Мая Санду да провежда реформи. Сърбия, Албания и Турция споделят с Казахстан срива в класацията до 101-то място –  всяка от страните е само с по 36 точки.

“Трансперънси” за България: Олигархично влияние, потискане на обществото 

Според “Трансперънси”, в България има едни от най-ниските индекси на потребителските цени в региона от над десетилетие, налице са корпоративни интереси, установило се е “силно олигархично влияние”.

“През 2020 г. публичните протести фрагментираха сцената на политическите партии, което доведе до служебни правителства и продължаваща политическа криза”. 

Политическата корупция попречи на свободните и честни парламентарни избори, докато последният кръг от законодателни промени, прокарани в края на 2022 г. допълнително увеличават вероятността от изборна манипулация, смятат в “Прозрачност без граници”.

“Като се има предвид вероятността България да стане свидетел на нови предсрочни избори през 2023 г., промяната на изборния кодекс без широк консенсус и в този срок противоречи на добрите практики”. 

Според авторите на изследването, България има “значителни проблеми с върховенството на закона”: “Съветът на Европа подчерта слабостите в съдебната система, като дори постави страната под специален надзор”.

Източник: “Трансперънси интернешънъл”

Ограниченията пред гражданското общество са друга грижа. “Въпреки че не получи сила в законодателната власт, наскоро предложеният закон за регистрация на „чуждестранни агенти“ поднови страховете от потисничеството на гражданското общество”, смятат в “Трансперънси” по повод инициативата на ПП “Възраждане”.

“Миналата година парламентът отхвърли законопроектите за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, въпреки задействането на процедура за нарушение от страна на Еврокомисията”. 

Припомня се, че законодателната власт най-накрая прие закона миналата седмица, така че сега компетентните публични институции ще трябва да въведат тези мерки за защита на лицата, подаващи сигнали, без допълнително забавяне.

За да се постигне така необходимия напредък, според експертите на “Трансперънси”, е “изключително важно” новото правителство да приоритизира изпълнението на Стратегията за борба с корупцията за периода 2021-2027 г.

“За да защити публичните средства, правителството трябва спешно да въведе стабилна система за оценка и управление на рисковете от корупцията, когато предоставя на компании публични средства чрез договори, концесии или с цел държавна подкрепа”.

Никакъв прогрес и никаква “промяна” 

Припомняме, че това не е последен съкрушителен доклад за наследилите режима на Бойко Борисов правителства. Аналогично критични са били и резултатите от доклада на Антикорупционния орган на Съвета на Европа (GRECO) за периода 2020 – 2022 г.

Представители на Комисията са посетили България през юни 2022 г., установявайки че вишестоящите служители на Министерски съвет “не са обект на подходяща рамка за почтеност”. Според тях също мащабите на корупцията в България “не се отразяват достатъчно в медиите”, а често пъти журналиститите и НПО-тата не получават искания достъп до обществена информация.

На практика, изводите са, че нищо кардинално не се е променило в страната за двете години след протестите и лозунгите за “промяна”. Язвите на държавата остават едни и същи, а пороците, от които страда и за които се опитваше да протестира българското общество, не са изобщо премахнати.Това се отразява драстично на трагичния спад на чуждестранни инвестиции в българската икономика, което директно рефелектира върху стандарта на живот и бъдещата устойчивост на развитие.

След тези доклади на “Трансперънси интернешънъл” и GRECO, всеки може сам да си отговори, защо държавите като Кралство Нидерландия и Република Австрия за пореден път са наложили вето върху членството на България в Шенгенското пространство. И дали има изгледи България да се присъедини към елитния икономически клуб на ЕС – Еврозоната, предвид високата инфлация и липсата на всякакви резултати в борба с корупцията от страна на регулаторни и компетентни органи.

След последните годишени доклади на “Трансперънси интернешънъл” и GRECO, всеки може сам да си отговори, защо държавите като Кралство Нидерландия и Република Австрия за пореден път са наложили вето върху членството на България в Шенгенското пространство.  И дали има изгледи България да се присъедини към елитния икономически клуб на ЕС – Еврозоната, предвид високата инфлация и липсата на всякакви резултати в борба с корупцията от страна на регулаторни и компетентни органи.На практика, изводите са, че нищо кардинално не се е променило в страната за двете години след протестите и лозунгите за “промяна”. Язвите на държавата остават едни и същи, а пороците, от които страда и за които се опитваше да протестира българското общество, не са изобщо премахнати.  Напротив, те продължават да тровят и спират развитието на страната ни. За съжаление, няма никакви изгледи положението да се промени истински в близките години. Това се отразява драстично на трагичния спад на чуждестранни инвестиции в българската икономика, което директно рефелектира върху стандарта на живот и бъдещата устойчивост на развитие. На практика, изводите са, че нищо кардинално не се е променило в страната за двете години след протестите и лозунгите за “промяна”. Язвите на държавата остават едни и същи, а пороците, от които страда и за които се опитваше да протестира българското общество, не са изобщо премахнати.Напротив, те продължават да тровят и спират развитието на страната ни. За съжаление, няма никакви изгледи положението да се промени истински в близките години.  Това се отразява драстично на трагичния спад на чуждестранни инвестиции в българската икономика, което директно рефелектира върху стандарта на живот и бъдещата устойчивост на развитие. След тези годишни доклади на “Трансперънси интернешънъл” и GRECO, всеки може сам да си отговори, защо държавите като Кралство Нидерландия и Република Австрия за пореден път са наложили вето върху членството на България в Шенгенското пространство. И дали има изгледи България да се присъедини към елитния икономически клуб на ЕС – Еврозоната, предвид високата инфлация и липсата на всякакви резултати в борба с корупцията от страна на регулаторни и компетентни органи.