Къщи за тъщи: Делата зациклят, Прокуратурата бездейства, Карадайъ е недосегаем
Преди близо 6 години БИВОЛЪ пръв писа за скандалните схеми при Програма за Развитие на Селските Райони (ПРСР) към Държавен Фонд Земеделие – при които, чрез европейско финансиране, стотици тарикати се обзавеждат с къщи за лично ползване. Казано в прав текст – присвоени са над 100 милиона евро от европейския данъкоплатец, с които са построени луксозни имоти за частно ползване. Сред по-нашумелите случаи са родата на Мустафа Карадайъ, бившият зам.-министър и виден гербер Александър Манолев, бащата на ценния кадър на ДФЗ и ДПС Атидже Вели, бившият герберски депутат и понастоящем подсъдим за данъчни измами Димитър Гамишев, както и поне един прокурор (с къща до Царево).
След избухването на скандала с нова сила през пролетта на 2019 покрай къщата на Манолев и в контекста на Апартаментгейт по-общо, куп институции уж се активизираха и започнаха нещо да правят. Т.е. да си изпълняват задълженията по закон. Щрихирано накратко, НАП започна ревизии, прокуратурата гръмко започна досъдебни производства, а ДФЗ заведе една камара дела, за да си прибере парите от облажилите се тарикати. За да бъдем по-точни, Фондът всъщност наложи стопроцентови финансови корекции, а собствениците на къщите “за тъщи” обжалваха в съда, за да не плащат. Две-три години по-късно, резултатите обаче тънат в мъгла. Прокуратурата отказва да се отчита какво е постигнала по разследванията си и колко от тях са прераснали в наказателни дела – а още по-малко колко от делата е спечелила, макар и поне на първа инстанция. В общи линии, единствената проследима сюжетна линия е тази с административните дела, по които страна е ДФЗ. В тази връзка Биволъ получи достъп до изчерпателния списък на делата, предоставен от ДФЗ на граждански активист по реда на ЗДОИ. Всъщност това далеч не е направено доброволно, доколкото на заявителя се е наложило да води и спечели дело, за да събори в съда отказа на ДФЗ да предостави информацията. Междувременно, постановилият отказа изпълнителен директор Васил Грудев бе уволнен от служебния министър на земеделието. След като губи делото, ДФЗ в крайна сметка предоставя списъка.
Многото дела на ДФЗ
Оказва се, че делата са над 200, като броят им продължава да расте. Това е така, доколкото след всяко първоинстанционно дело загубилата страна обжалва пред Върховния Административен Съд, който е втора и последна инстанция. Пълният списък на делата е прикачен като PDF файл тук. Бихме приканили и други колеги журналисти да се запознаят с него и да го анализират. Биволъ се фокусира върху делата с най-голям материален интерес, които са около 50. При това акцентирахме върху окончателните решения на ВАС с цел коректност и представителност на анализа. Какво открихме:
- към днешна дата ДФЗ е загубил дела с общ материален интерес над 6 милиона лева
- по тези дела ДФЗ е бил осъден да плати 176 хиляди лева разноски
- десетки дела са насрочени за 2022 година – т.е. тепърва предстои сумите да растат
Откроява се например случай, в който близък на Евелин Банев си е спестил финансова корекция от близо 300 хиляди лева. Георги Караманлиев, който беше свидетел по „делото Брендо“, ще си запази изцяло безвъзмездно къщата близо до Тополовград, а освен това прибира и 20 хиляди лева разноски от ДФЗ. Според представения от “Интервал-инвест” бизнес-план къщата за гости е следвало да реализира плавно нарастващи приходи – 165,000 за 2016, 195,000 – за 2017, 257,500 лева – за 2018. В същото време фактически са реализирани съвсем символични приходи – съответно 1,300, 2,029 и 1,133 лева. Това прави годишно изпълнение на бизнес-плана от едва 0.73%, е показала назначената от съда съдебно-икономическа експертиза. Това очевидно неизпълнение на плана обаче се оказва недостатъчно, за да влезе наложената корекция в сила. И това е така, понеже вместо по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, този вид нарушения следва да се санкционират по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и кохезионни фондове (ЗУСЕСИФ), изтъква ВАС. Вторият закон предвижда изричен ред за налагане на финансови корекции при неизпълнение на индикатори в договорите, а бизнес-планът е именно такъв индикатор, посочва още ВАС. На това основание съдът разпорежда акта за публично вземане да бъде отменен.
За съжаление, от такъв порок страдат още много актове на ДФЗ, така наречените Актове за установяване на публично държавно вземане (АУПДЗ), с които Фондът налага корекции на къщите-за-тъщи. В тази връзка, подробно разказахме за случая с къщата на Манолев в предишна публикация. Т.е. какво излиза? Всеки път, когато ВАС отмени един такъв АУПДЗ, ДФЗ ще следва да издаде нов акт, този път по реда на ЗУСЕСИФ. Разбира се, ще последват нови обжалвания, нови съдебни разноски и т.н. От което следва логичния въпрос – нарочно или от неграмотност ДФЗ е издал актовете си по ред и начин, който да бъде оборен от съда? Ако е от неграмотност – лошо. Ако обаче е нарочно, тогава още по-лошо! Защото излиза, че по този начин ДФЗ „елегантно“ и индиректно позволява на тарикатите да запазят заграбеното европейско финансиране. Без никакви последствия за тях самите, освен дребното неудобство година-две да се влачат по административните съдилища. Където личното им присъствие, за разлика от наказателните дела, далеч не е задължително.
А какво прави Прокуратурата?
Какво винаги – нищо. Това поне е краткият отговор. По-дългият е, че имитира дейност на брежневския принцип „да клатим спрелия влак, все едно се движим“. Биволъ отправи искане по ЗДОИ до прокуратурата за списък на делата и досъдебните производства, свързани с къщи за гости. Разбира се, прокуратурата отказа с безумни мотиви – видите ли, номерата на преписките и делата били също част от следствената тайна(?!). И то въпреки наличието на съдебна практика в обратната посока. И най-вече въпреки всичките приказки за отчетност и прозрачност, въпреки обещанието на Цацаров навремето лично апелативните прокурори из цяла България да вземат тези дела на специален отчет. Но щом опре нож до кокал – не, сакън, нищо няма да ви кажем. Защо няма да кажем – ами сигурно за да не се види и разбере, че тези дела се броят на пръстите на двете ръце. Въпреки самоцелното и самообслужващо мълчание на прокуратурата, Биволъ положи усилия да намери такива дела – поне тези, които са вече в съдебна фаза и са публично видими. И какво се оказа – намерихме точно 4 (четири!) такива дела. Две са още висящи, третото е приключило със споразумение (изненада!), а по четвъртото има оправдателна присъда. Споразумението не е публикувано на сайта съда в Монтана (странно защо ли), което означава, че не можем да разберем какво е свършила прокуратурата. Само оправдателната присъда е налична онлайн, на сайта на ОС Пловдив. Без да задълбаваме в детайли – доколкото мотивите на съда се разпростират върху 30 страници – можем най-общо да кажем, че прокуратурата не успява да докаже обвинителната си теза. Делото в момента е вече на втора инстанция в Пловдивски Апелативен Съд. Какво ще стане там – предстои да видим, вероятно скоро – доколкото делото вече е обявено за решаване.
Къщата на Александър Манолев край Сандански е грижливо поддържана. Снимка: Биволъ
Същевременно, вече над 2 години цикли наказателното дело срещу Александър Манолев. Делото, гръмко обявено от прокуратурата при завеждането му, по същество е доникъде след над дузина съдебни заседания в ОС Благоевград. Покритието на съдебните репортери в този град е слабо, да не кажем никакво, така че процесът протича при комфортна тишина и мъгла. Комфортна за прокуратурата, но и за Манолев. Наша справка показа, че по делото вече са проведени 15(!) съдебни заседания – като следващото е насрочено чак за… 16 май 2022. С една дума – застой. По брежневски. Може би – докато изтече давността. Нито пък има данни цацаровата КПКОНПИ да е провела проверка на имущественото състояние на Манолев. Всъщност, има данни – КПКОНПИ не се вълнува от темата. Същевременно обаче се вълнува от какви ли не други дивотии. Но – всяко нещо до време. Особено като вземем предвид предстоящото закриване на анти-корупционната комисия и коренното и преформатиране – със сигурност без Цацаров начело.
Но какво липсва?
Има обаче и друго, което е още по-важно. И то е кои са делата и досъдебните производства, които липсват. И тези липси сами по себе си са показателни, дори крещящи. Например няма и помен от досъдебни производства срещу родата на Карадайъ. И няма и как да има, доколкото прокуратурата традиционно функционира като адвокатска кантора на ДПС и най-вече на висшите му функционери (и свързани с тях лица). Нещо повече, срещу въпросните балдъза и шурей на Карадайъ няма дори наложена административно-финансова корекция от ДФЗ! Т.е. четирите им къщи-за-тъщи, на обща стойност над 1 милион лева, си остават изцяло техни – без дори някой някога да е проверил дали си изпълняват бизнес плановете. Ако ги изпълняват – хубаво, ако не – хаир и берекет да е. Срокът за проверки е изтекъл, санкции в срок не са налагани – защото проверки не са и правени. Влакът замина, забравете.
И тук опираме до голямото липсващо досъдебно производство. Най-голямото, може да се каже. За да бъдат възможни всички тези схеми чрез ПРСР, високопоставени чиновници в ДФЗ е трябвало да положат подписите си под редица документи. Сред тези висши държавни служители на челно място по заслуги изпъква Атидже Алиева-Вели, за която сме писали преди. Нейни подписи стоят под много от проектите, по които ДФЗ сега си търси обратно парите. Стоят и под проекти, от които се облажват нейни роднини и верни партийни другари. Прокуратурата обаче не вижда проблем в това. Вели по никой начин не е притеснявана от органите на досъдебното производство, нито е разпитвана, нито каквото и да било. Същото важи и за бившия и шеф, директора на ДФЗ (отдавна махнат) Румен Порожанов, който носи крайната отговорност за безобразията с къщите-за-тъщи. Нещо повече – като награда за вярна партийна служба, Вели беше повишена в евродепутат през 2019, съвсем скоро след като скандалът официално гръмна. Така тя е не само физически недостъпна за българската прокуратура, но се сдобива и с имунитет. Не че Цацаров или Гешев биха се осмелили да поискат от Европарламента сваляне на имунитета и. Във всеки случай не и без разрешението на Пеевски и Доган. Още едно основание да сменим главния прокурор. За да прогледне най-сетне прокуратурата за корупцията по наистина високите етажи на властта. Пък била тя впоследствие и удобно скрита в Европарламента, на пухкаво местенце и с висока заплата. Без да разбира и бъкел английски! Да не говорим пък за френски.
На ход сега е Европейската Прокуратура!
Единствената опция, следователно, която остава за постигането на поне някаква доза справедливост и възмездие е Европейската Прокуратура (EPPO) оглавявана от Лаура Кьовеши. С казуса с къщите-за-тъщи от поне няколко години насам се занимава и OLAF, но от тях едва ли може да се очаква каквото и да било. Особено (макар и не само) като се вземе впредвид, че шеф на OLAF е бившият депутат от ENP финландецът Ville Itälä. ENP традиционно е сляпа и глуха за кражбите и злоупотребите на ДПС и ГЕРБ в България. EPPO, обаче, е съвсем друг филм. Тези престъпления безспорно попадат под нейната юрисдикция, доколкото заграбените средства идват от европейско финансиране. Дали EPPO ще се заеме с корумпарите в ДФЗ, а също и в МЗХГ, тепърва предстои да видим. Надяваме се новата европейска прокуратура да не действа подобно на родната Каскетура, като се задоволи да се занимава само с физическите лица, собственици на къщите-за-тъщи. Надяваме се тя да пипа по-смело – и да се цели по-високо. Възможно най-високо!!