Питате се как така цените на дизела са с близо 20 стотинки над тези на бензина? Питате още защо след като цените на суровия петрол не се качват, у нас на бензиноколонки нещата придобиват епичен характер отвъд непостижимата, дори при цена от 147 долара на барел преди 14 години /тогава бензинът струваше 2,75/, три левова граница? Започната спекулации за цени от 4 и 5 лева и правителството нищо не прави? Питате защо акцизът ни е на най-ниското равнище в ЕС, но въпреки това, Лукойл остава недосегаема тема и повече потребители и политици виждат решението в намаляването му, и то във време, в което има нужда от пари в бюджета за всякакви програми за субсидиране на последствия от инфлация, ковид криза и война? Питате, а разковничето е в една рафинерия край Бургас, която е на българска територия, но е притежание на руска компания и от повече от 14 години не е плащала данък печалба. Когато го е правила е било от „кумова срама“ и то само за една година.
Цената на горивата винаги е била предмет на обществено внимание защото те са имали потенциала да свалят правителства. Сега ни обясняват че Асен Василев, един от двамата „на върха“ на властта у нас, нещо се бил разбрал с Лукойл, но никой не знае какво точно, и работата била опечена. А на мен никак не ми изглежда да е опечена, или ако е така, то „опечените“ сме ние – потребителите и в недалечна перспектива и самото правителство.
Според данни на сайта bg.Fuelo.net на 20 април средните цените на горивата в лева за литър са на рекордни за всички времена равнища: бензин А-95 – 2,95 лева, евтин дизел – 3,11, автогаз – 1,60, метан – 3,26, А-98 – 3,20, дизел плюс – 3,46.
Никой вече не публикува данни от ревизии на Лукойл Нефтохим. Само ни казаха, че Литаско вече ще преработва на ишлеме, и по някаква незнайна причини ни увещаваха, че това е постижение и „ново“ развитие. Цялата схема по трансферното ценообразуване, за която „купената“ КЗК нехае, е изградена именно върху това Литаско да преработва на ишлеме и у нас да остава само преработвателната такса. Разбира се, за рафинираните продукти, които остават у нас, се преработват от суров нефт, същия този от Новоросийск, но за него важат други цени, определяни от Литаско. За нас тези 35 долара отстъпка не важат и защо се допуска това, никой не казва.
Истината е, че причината за високите цени на горивата у нас, са именно Лукойл и Литаско и изглежда правителството на Кирил и Асен няма нищо против да е така, нито предприема някакви стъпки за да вземе кесаря кесаревото, а българския потребител неговото. Единственото, което чуваме, че ще искаме изключение (exemption) от санкциите срещу руския суров нефт.
Рафинерията продължава да преработва руски суров нефт, свидетелство за което е поредния танкер, който в момента, доставя това гориво. По данни на marinetraffic.com танкерът плаващ под флага на Маршалските острови се казва Никос Серифос и е 100 хиляди тонен танкер. Натоварил е руски суров петрол на терминала в Новоросийск. Ако направите справка за танкерите, които разтоварват суров нефт на Росенец, ще видите, че процентът на руският нефт е над тези 60 процента, обявени от премиера и причината е изключителната изгодност в условията на предстоящи санкции. Този сорт е най-евтиният възможен руски суров петрол, защото е най-некачествен. От новоросийския микс преди години отпадна значителна част от по-качествения лек сибирски сорт нефт. Остана по-тежкия западносибирски с високо съдържание на сяра. Поради ограниченията върху покупките на руски суров нефт, заради войната в Украйна и санкциите, както и заради лошото качество на новоросийския микс сорт Уралс, той се търгува със значителна отстъпка под европейския реперен сорт Брент. За търговете на 22 април тази отстъпка е била минус 35 /средно за деня/ долара под марката Брент, коъто пък се е търгувал за 108 долара за барел.
Следователно цената на руския „санкциониран“ нефт за нас би трябвало за нас да бъда 73 долара за барел, която би трябвало да се използва за репер при ценообразуването на горивата у нас. Нали за това искаме изключения за руския суров нефт от санкциите и изпросихме от ЕС да продължаваме да внасяме и преработваме руски нефт. Размерът на месечния бонус, неотчетена отстъпка за рафинерията, и нетната печалба за Литаско, от началото на войната, може да се оцени около 100 милиона долара.
Нали за това се бием в гърдите и защитаваме правото си да си имаме „свои“ отношения с Русия и прочие уникални привилегии, които другите нямат. И президент и премиер и министри настояват за правото на специални отношения с Русия.
Да, ама не. Защото тази политическа протекция от страна на България за руския нефт, като ползи в спреда Брент-Уралс се „усвоява“ напълно от Литаско, за нас остава политическата цена на недоверието към нас като членове на ЕС и НАТО и за българските потребители високи цени на горивата на колонките.
На пристанището на Лукойл-Нефтохим от началото на войната, именно заради рекордния „спред“ акостират повече танкери, които се товарят с „евтини“ горива. Но рафинерията не печели особено, защото тя ги преработва на ишлеме и големите ползи отиват за Литаско. Логично, защото ако Литаско „фактурира“ на рафинерията в Бургас суровия нефт и горивата, и не плаща висока преработвателната такса, цените на изходните горива е изключително конкурентноспособна на пазара в Турция и Източното средиземноморие.
В момента на терминала Росенец е акостирал турски танкер ULUC KA, който товари близо 4000 тона гориво, вероятно за Истанбул. Една от възможните причини за голямата разлика между бензина и дизела е именно хипотезата за недостиг на дизел, ако той се изнася. Защото няма логика при преработката на руския нефт да излиза по-малко дизел отколкото преди.
Ако поискате списъка на акостиралите танкери, които товарят и изнасят горива от рафинерията, ще разберете че върви един много успешен „извън санкциите“ бизнес, от който нито българския бюджет, нито българския потребители печелят. Но е сигурно, че някой у нас печели и то много.
Под закрилата на държавата или по-точно на определени нейни представители, Лукойл и Литаско получават изключителни възможности да преработват и образно казано да „перат“ от санкции руски суров петрол. Този вид политически протекции напълно се вместват в българската традиция, наследена от правителството на Бойко Борисов, но този път е доведена до абсурдно равнище в днешното чумаво време.
Вижте цените на едро на Лукойл, за да се убедите, че българският потребител не получава максималното възможно количество от възможно най-евтини горива от Нефтохим, на цени, на които Литаско ги изнася. Получаваме цени, които се формират от тези на вноса на по-скъпите горива от Гърция и Румъния. Е, какво от това, че тази рафинераия се води номинално българската, след като нито държавата, нито потребителите печелят от това.
Та питам министър председателя Петков и „договорилия“ се с Лукойл вицепремиер Василев – каква ми е ползата от вашето управление, след като под носа ви върви „пране“ на руски петрол в условията на санкции, и с вашите политически протекции /за да могат да преработват евтин суров петрол от Русия/ се наливат свръхпечалби (по $ 100 милиона месечно) в Литаско, а от там в руския бюджет, от който се финансира войната в Украйна?
Натискат търговците, но те нямат марж за реагиране при тези цени на едро, докато основните ползи остават в Литаско. А тази компания тепърва ще навлиза и на пазара на природен газ у нас.
Не бе им достатъчен свръхкорупционния Турски поток, но сега и тази Лукойл-Литаско „афера“, която изнася стотици и милиарди от българските потребители към Русия. И се питам, има ли изобщо пилот в самолета? Защото цената може бъде между 50 и 70 стотинки по-надолу за литър.
Или това не са го учили в Харвард?
Завършвам вместо епитафия с цитат на самия Кирил Петков от преди няколко дни : „Лукойл“ в момента имат доста адекватна ценова политика !?
Илиян Василев