„В Русия подхвърлят на разследващите журналисти дрога, арестуват ги и ги обвиняват. У нас подхвърлят фалшиви сигнали на прокуратурата и тя се активира срещу журналистите, знаейки отлично за какво става дума“, реагира по този повод във Фейсбук Чобанов.
28 януари 2019 г. Току що е започнала последната година от мандата на главния прокурор Сотир Цацаров. Пресцентърът на Висшия съдебен съвет (ВСС) съобщава, че заедно с още четирима съдебни кадровици той е участвал в официална работна среща, инициирана от главните редактори на вестниците „Монитор“, „Телеграф“, „24 часа“, „Труд“ и „Стандарт“.
Обявеният повод е „повишаване публичността и информираността на гражданите за постановявани актове от органите на съдебната власт“. Дейността на държавното обвинение не е спомената като тема на срещата.
Има поне три общи неща между тези издания – те или техни издатели са били кредитирани директно или индиректно от фалиралата КТБ, на страниците им не излизат критични публикации срещу Цацаров, а от своя страна той не проявява негативно отношение към репортерите и редакционната им политика.
По думите на наследника му Иван Гешев отпреди ден пък, „това дали някой ме хвали, дали не ме хвали, дали прави нещо за мен – не е критерий за нищо“. Поведението на представителите на високите етажи в държавното обвинение през последните години и месеци обаче показва друго.
Кампания срещу „определени медии“
През 2019 г. ръководството на прокуратурата затвърди практиката си да атакува „определени медии“, позволяващи си различно поведение от тези, притежавани от Делян Пеевски, например.
„Тенденциозни и манипулативни“
Особено активен в това отношение беше месец август. Тогава в разстояние на три седмици прокуратурата определи като „тенденциозни и манипулативни“ публикации във вестниците „Капитал“ и „Сега“. След това дори нарече „вандалски акт“ текст в сайта „Медиапул“.
Междувременно по адрес на разследващия сайт „Биволъ“ бяха отправени внушения, че е замесен в схема за кибер рекет заедно с фирмата „ТАД груп“, чийто собственик Иван Тодоров е в ареста по обвинение, че стои зад хакерската атака срещу НАП. Специализираната прокуратура издаде и европейска заповед за разследване, за да бъде разпитан главният редактор на сайта Атанас Чобанов.
Успоредно с това срещу него и колегата му Асен Йорданов бе образувана преписка за закупени от тях имоти. Като повод за производството разследващите посочиха сигнал на гражданското сдружение „БОЕЦ“, какъвто оттам отрекоха да са подавали. Организацията традиционно си сътрудници с „Биволъ“ и действително липсва логика за наличието на подобен сигнал.
„Подхвърлят фалшиви сигнали на прокуратурата и тя се активира срещу журналистите“
„В Русия подхвърлят на разследващите журналисти дрога, арестуват ги и ги обвиняват. У нас подхвърлят фалшиви сигнали на прокуратурата и тя се активира срещу журналистите, знаейки отлично за какво става дума“, реагира по този повод във Фейсбук Чобанов.
Прокурорската активност срещу разследващия сайт стана повод за множество публикации в медиите, радващи се на добро отношение от прокуратурата, но засега не е известно да е довела до друг резултат.
Кризата със Силвия Великова в БНР
В началото на септември новоизбраният генерален директр на БНР Светослав Костов потвърди, че дългогодишният съдебен репортер на радиото Силвия Великова е свалена от ефир. Самата тя обясни това изненадващо решение с критичното си отношение към заместника на Цацаров, единствен номиниран и впоследствие избран за нов главен прокурор – Иван Гешев.
„Ще стигнем до това кой назначава директора на радиото и кой мести журналистите там“
Светослав Костов стана обект на прокурорска проверка заради 5-часово прекъсване на програмата на „Хоризонт“ точно в момента, когато Великова трябваше да води предаването „Преди всички“. Накрая се стигна и до уволнението на генералния директор с решение на СЕМ.
Близо месец по-късно при опит на Великова да изясни думите на Цацаров, че последните ключови избори по върховете на съдебната власт са се случили в „две други сгради“, той отправи към нея лаконичен коментар: „Г-жо Великова, излишно е да водим такива диалози. Ще стигнем до това кой назначава директора на радиото и кой мести журналистите там“.
Случаят с Росен Босев от „Капитал“
През октомври главният прокурор Сотир Цацаров потвърди отказа на Върховната касационна прокуратура да подаде молба за възобновяване на делото за клевета, по което по-рано през годината окончателно бе осъден журналистът от „Капитал“ Росен Босев. Аргументите на защитата му декларативно бяха отхвърлени, въпреки че преди това Цацаров поиска с подобни мотиви Върховният касационен съд да възобнови производството по предсрочното освобождаване от затвора на австралиеца Джок Полфрийман.
Голямата разлика между двата случая бе, че главният прокурор досега никога не бе искал възобновяване на подобно дело, тъй като такава възможност в закона не съществува. За разлика от случая с Босев, при който той бе осъден от многократно критикуван от него съдия след два отказа магистратът да си направи самоотвод.
„По-голяма морално волева устойчивост, отколкото са присъщи на обикновения гражданин“
„На конституционно ниво е изведено становището, че държавната власт и нейните представители, особено от висшите етажи, каквито несъмнено са и съдиите, могат да бъдат подлагани на обществена критика на ниво, значително по-високо и интензивно от това, на което са подложени частни лица, защото се приема, че с оглед на мястото, което заемат в публичното пространство, притежават и по-голяма морално волева устойчивост и държавнически качества, отколкото са присъщи на обикновения гражданин“, прие ВКП, обяснявайки защо не намира доводи в подкрепа на твърдението на защитата на Босев, че критикуваната от него съдия Петя Крънчева не е разгледала делото му безпристрастно.
По-високата степен на критика, която трябва да търпят висшите представители на държавата, действително е предвидена от закона, но с цел да предпази критикуващите ги от евентуални претенции. А не като гаранция, че личната им преценка не се влияе от публични критики.
В случая с Полфрийман, например, Цацаров твърди, че безпристрастността на съдебния състав, освободил австралиеца, е компрометирана заради факта, че председателят му Калин Калпакчиев е получавал награда от Българския хелзинкски комитет (БХК). Логиката на главния прокурор бе, че неправителствената организация е дала положителна характеристика за затворника, която бе приложена по делото за предсрочното му освобождаване.
Този случай стана повод за кампания срещу съдия Калпакчиев, в която наред с Цацаров се включиха Инспекторатът към ВСС, представителите на управляващите и опозицията, както и медиите, с които главният прокурор се срещна в началото на годината.
„Тези ме хвалят и затова са добри“
Освен председател на традиционно критичния към прокуратурата и ВСС Съюз на съдиите в България, Калин Калпакчиев бе и човекът, който в миналия състав на съдебния съвет най-често влизаше в открити словесни сблъсъци със Сотир Цацаров. Именно при един от тях той недвусмислено обвини главния прокурор в двоен стандарт спрямо медиите.
„Главен цензор или министър на истината“
„Аз разбирам, че главният прокурор има отношение към медиите и към публичното изказване на мнение. Той неведнъж е занимавал нас с неговата класация на медиите на добри, на лоши. Но главният прокурор на една правова държава не може да се изявява в ролята на главен цензор или министър на истината. Може би главният прокурор живее в държавата антиутопия Прокуратурия и му се иска да се разделят медиите така – тези ме хвалят и затова са добри, пък другите ме критикуват, та ако може да ги забраним“, заяви Калин Калпакчиев на 13 октомври 2016 г.
Поводът бе предложение на Цацаров ВСС да препоръча на членовете си да се въздържат от изяви в медии, чиито собственици и издатели са обвиняеми или подсъдими по наказателни дела. Идеята на главния прокурор дойде във връзка със статия на Калпакчиев в списанието „Клуб Z“, чийто издател Огнян Донев е подсъдим за укриване на данъци за над 62 млн. лв. Делото му все още е висящо, но той бе оправдан по-рано тази година на първа инстанция.
„Това е отровата в българските медии“
„Това е отровата в българските медии. Ако българските медии нямат отрова, това се дължи на възможността на част от медиите да дадат свободата на тези, които държат микрофоните – тогава отрова няма… Няма аз да кажа кои са свободните медии, всеки непредубеден поглед по сайтове и вестници ще покаже кой чии интереси защитава“, коментира през същата 2016 г. Цацаров в Брюксел, където участва във форум срещу мониторинга на ЕК над България, организиран от евродепутатите на ГЕРБ, БСП и ДПС.
Тогава той демонстрира и виждането си за разделението в българските медии, голяма част от които по думите му „са принудени да защитават политическите и икономическите интереси на своите собственици, били те Делян Пеевски, Цветан Василев – навремето, или Делян Пеевски и Иво Прокопиев – сега. Това е отровата в българските медии“.
„Центровете на Делян Пеевски и Иво Прокопиев“
„Двата медийни центъра, двата финансови центъра, двата центъра, които си противостоят изключително силно в тази страна и които раждат всички или поне повечето от политическите противоречия и измислените скандали, са центровете на Делян Пеевски и Иво Прокопиев. Това е истината“, заяви главният прокурор година по-късно пред Нова телевизия, определяйки случая „ЦУМ-гейт“, при който издателят на в. „Сега“ Сашо Дончев го обвини в заплаха, като „пропаганден балон“.
Но докато Прокопиев е подсъдим по делото за продажбата на държавния дял от електроразпределителното дружество ЕВН през 2011 г. заедно с бившите министри на финансите и икономиката Симеон Дянков и Трайчо Трайков, Пеевски няма проблеми с правосъдието. Въпреки десетките документи, свидетелстващи за финансирането, получено от семейството на депутата на ДПС от КТБ, които обаче така и не станаха обект на прокурорски интерес по мегаделото за източването на банката на Цветан Василев.
Освен Донев и Прокопиев, Сашо Дончев също се радва на засилен интерес от разследващите. Както Свободна Европа писа преди месеци, издателят на „Сега“ бе станал обект на прокурорска проверка за вредителство, предхождаща срещата му с Цацаров в ЦУМ. Резултатите от нея обаче никога не са коментирани публично.
Между поздравленията от Цацаров и съдебните дела
Сред избраните медии, спестяващи критики на Цацаров, се отличава сайтът „ПИК“, който организира серия от контрапротести в защита на номинацията и избора на Иван Гешев за наследник на настоящия главен прокурор.
Медията на Недялко Недялков така и не стана обект дори на проверка заради кампанията си по разпространение на порнографски снимки на приятелката на един от кандидат-кметовете на София. Въпреки че алинея 2 на член 159 от Наказателния кодекс предвижда до две години затвор и глоба от 1000 до 3000 лева за всеки, „който разпространява чрез информационна или съобщителна технология или по друг подобен начин порнографски материал“.
„Нарастваща ви популярност се дължи на труда, професионализма и ентусиазма“
Пасивността на прокуратурата по този случай не бе изненада предвид положителното отношение на Цацаров към сайта, изразено още през 2014 г. в негово поздравително писмо по повод двегодишнината от създаването му. „Убеден съм, че нарастваща ви популярност се дължи на труда, професионализма и ентусиазма на целия екип. По повод празника поздравявам всички работещи в агенция „ПИК“ и им желая здраве, нови идеи, нови инициатива и много успехи“, пожела тогава главният прокурор на изданието на Недялко Недялков.
През следващите години „новите инициативи“ на сайта се мултиплицираха в множество успешни дела за клевета, заведени срещу медията на Недялков от хора, станали обект на публикации в него.
Оттогава насам няма публично известни факти, които да разколебават усещането, че „ПИК“ се ползва с благоразположението на ръководството на прокуратурата. Затова пък честото иронизиране на подсъдими издатели и техните „политико-икономически медийни кръгове“, когато се коментират критики към държавното обвинение, стана основен инструмент и в речника на бъдещия главен прокурор Иван Гешев.