За първи път голямата поетеса Маргарита Петкова остана без думи: „Пред очите на толкова много добри хора, аз онемявам от възторг!“
Интервю на Таня Анастасова
Разговаряме в среднощния час, след благотворителния спектакъл „Абсурдни времена-СПЕКТАКЪЛЪТ“, който събра бургаската публика в Амая бийч, Крайморие. Макар, че трябваше да пътуват обратно за София, и въпреки кипналите емоции, Маргарита даде интервю за сайта Авантаж.бг.
-Познаваме се отдавна и знам как прецизно подбираш думите, Маргарита. След толкова обич от публиката и съпричастие, останаха ли ти този път слова, за да говорим?
-Пред всяка благотворителност, се оказа, че аз нямам думи. Имам думи за лошото, което връхлита, за това, което носи отрицателен знак – там съм силна, изправям се, и го мога. Но пред очите на толкова добри хора, аз онемявам от възторг. И се покланям.
-Едно лично нещастие обединява хората, а трудното ни битие ни оставя равнодушни. Макар да е малко нелепо да говорим точно сега за това, имаш ли обяснение?
– Да си добър е избор. Нещастията, несполуките, бедите, болестите сполетяват всеки. Те не ходят по дърветата, ходят по човеците. Аз вярвам в тази трансформация, която всъщност е парадокс – колкото един човек е повече засегнат от несполука или болест, толкова повече той става отворен към чуждите страдания. Защото знае , какво е.
-Изпревари въпроса ми – какъв е урокът на страданието? Само за да разшириш собственото си съзнание или има и друго?
-Аз мисля, че всеки трябва да научи всички уроци, които животът му предлага. Да, страданието е един от тях, но трябва да минеш и този изпит.
– И го приемаш като урок?
– Разбира се! Аз смятам, че всеки така трябва да приема онова, което го сполети – добро или лошо.
– Колко средства още остават да се съберат до крайната сума? Разбрахме, че първата операция в Истанбул е на 16 юли?
– Това е първата стъпка и за нея вече е заплатено – събрани са тези средства. 30 000 във валута са преведени към клиниката в Истанбул и Надежда е качила фактурите. Защото аз разбирам, че има много хора, които се опитват да съберат средства, но има и много, които разчитат на доброто у другите. Затова ние качваме всичко, за да се види. И това не е метафора – има хора, които са откъснали от залъка на децата си, за да дадат на моето, и те трябва да бъдат информирани какво се случва. Така е почтено. Остава още малко. Аз, разбира се, не следя сметките, защото те не са мои. Но дори и да минават през мен, аз не гледам кой колко дарява, кой, колко е отделил. Важен е жестът. Има хора, дарили един лев, има хора, които са дали хиляда или две хиляди лева. За мен те са равни. Всеки е дал толкова, колкото е позволил бюджетът му и е важно само доброто, което е направено.
-Благодаря ти за това интервю! И нека всички добри сили бъдат с теб и дъщеря ти, майчице!
– На всички искам да пожелая здраве! Защото се оказва, че това е ценното. Всичко друго е вятър и мъгла. Здраве и да бъдем човеци! Да сме хора не е достатъчно. Да бъдем човеци!
Благотворителната кампания в снимки:
