Недялко Йорданов
МАСКА
Ах, този вирус… Зъл… Невидим…Със тази смъртоносна ласка…
Не знам дали ще ни предпази от него сложената маска.
Но странно нещо… Уж я носим… Маскирани сега се движим…
Стоим далеч… На разстояние… И за живота си се грижим…
А всъщност ставаме по-близки във тази ненадейна треска,
свалили маските, с които сами общувахме до днеска.
И със изкуствена усмивка твърдяхме все тъй лицемерно,
че черното е всъщност бяло… А бялото е всъщност черно.
А днес сме сложили парченца от плат… И всички… На лицето…
Каква страхотна солидарност!.. За пръв път сякаш под небето…
Единни в общата заплаха… Еднакви в своя страх от Нея…
Осъществили сякаш вкупом оназ божествена идея,
с която всички сме създадени… Без егоизъм и омраза…
Човечество! Знам, ще пребориш и тази пагубна зараза.
Носи си маската, обаче… Със себе си… Като букетче.
Виж само колко ти отива това всеобщо етикетче…
Животът ни е скъп подарък… Еднакъв…С най-различни краски.
И няма нужда, няма нужда от всички досегашни маски.
2 април 2020 г.
0 ч 40 м. сутринта
Фейсбук от профила на поета Недялко Йорданов