Стоян Николов-Торлака, Биволъ
Започвам с уточнението, че хич не съм почитател на адв. Хаджигенов, но горещо одобрявам думите му в оняденшната му телевизионна изява, когато толкова силно обиди „деликатния“ „социолог“ Андрей Райчев, че той си излезе скандализиран от студиото.
Това е новата опорка, според която трезвите гласове в българското общество, а, слава Богу, и в българското правителство, трябва да млъкнат и да оставят на мира свещената крава на руската дипломация у нас.
Ами, няма да млъкнем. Не и докато тази нагла особа не бъде обявена за персона нонграта и не бъде напъдена позорно от България.
Много българи наскачаха възмутени. И с пълно право. Едва ли има друг случай в световната история на дипломацията, когато посланик си позволява подобна риторика, при това по адрес на страна с която неговата не е в открит конфликт.
Явно Митрофанова дотолкова си е повярвала, че е дошла в страна на послушковци, че е забравила за всякакъв вид дипломатичност. Впрочем, не е само думата „подлоги“, която по-късно Митрофанова и армията путинофили се опитаха да извъртят и изкарат необидна с жалки словесни алабализми.
Целият тон на съобщението, публикувано на страницата на руското посолство беше обиден, назидателе, императивен, типичен за руската „дипломация“, която винаги е искала да покажа на всички как са длъжни да отдават коленопреклонна почит на страна огромная.
Естествено, акцентът беше отново върху това как дължим вечна признателност на Кремъл за свободата си, но между другото Руско-турската освободителна война беше сравнена с военната „операция“ в Донбас. Сега, на всички ни е ясно, че напъните на путиновото обкръжение да легитимират гнусната си агресия срещу суверенна Украйна и да я изкарат някакво освобождение на братския украински народ от легитимното му правителство нямат мярка, но това вече беше директно на наш гръб и обиди не само суверенитета на България, а и паметта на загиналите във войната руски, украински, фински, румънски воини и на българските опълченци.
Посланичката продължи с „дипломатическото“ си поведение и като отказа да отиде в Министерството на външните работи и да даде обяснения за поведението си. Което пак си е чиста проба демонстрация на незачитане на протокола и международните норми. Но, какво е един подобен акт на фона на това, че шефът ѝ в същото време избива мирни граждани на територията на чужда държава? Тоест, поведението на Митрофанова може да бъде ако не оправдано, то поне мотивите за него да бъдат разбрани.
Ние обаче не бива да ги разбираме. Достатъчни са ни Росенец и Камчия, Балканския поток и МОЧА, цените на природния газ и руските знамена на Шипка. Предостатъчни. Най-после трябва да покажем твърдост в позицията си и да се еманципираме от прословутата шестнадесета, в която се опитваше да ни превърне бай Тошо.
И това, че премиерът Кирил Петков е привикал Митрофанова вчера и ѝ е заявил, че трябва да спре да се меси във вътрешните работи на България, е похвална, но не и достатъчно ясно заявена позиция. Руската посланичка отдавна беше преминала рамките на добрия тон, но това беше разбираемо, защото всички знаем за зависимостите на Бойко Борисов от Кремъл.
Сега обаче, за щастие, Бойко Борисов не е на власт. И на Русия трябва да бъде показано с твърда ръка, че България е суверенна държава с евро-атлантическа насоченост.