Може би малцина българи знаят, че при Шипка и Плевен цели полкове от руската армия, които се биха за свободата на българския народ, бяха чисто украински.

Великиятъ съвремененъ украински драмитически артистъ и директоръ на театръ, Садовски, напечата миналата година своите крайно интересни спомени отъ тая освободителна война. Тая отчужденость не можа да се разсее и отъ могжщия умъ на професора отъ Софийското Висше Училище, Михаилъ Драгомановъ, емигрантъ отъ Киевъ, който отъ София духовно подхранваше политическото движение въ своя роденъ край

— Киевъ и Лъвовъ. Драгомановъ даде сжщо цененъ приносъ за българската наука, а именно за фолклора.

Едва въ най-ново време се проби прозорецъ въ тая китайска стена и тя съвсемъ скоро ще се събори, защото не напраздно българския поетъ Славейковъ, превеждаше стиховете на Шевченко, а нашият украински поетъ Федьковичъ, въодушевенъ отъ борбите на българите за освобождение, посвети на тая борба поемата си Кжрджали.

Между двата народа има много общо, а нищо не ги дели. Общи ни сж стремежите за политическа свобода, за обединението на всички сънародници въ една държава.

Българите винаги сж смятали тия стремежи за най-важни, а ние сме ги написали на знамената си и за тяхъ проливатъ своята млада кръвь украинските доброволци „Сичови стрелци“.

Общи сж за двата народа и страданията, които те понесоха и има да понасятъ.

Галиция страда сега подъ „освободителното господство“ на русите, тъй както Македония подъ сърбите.

Първата работа на „освободителите“ беше да затворятъ украинските училища и съюзи, да опустошатъ украинските музеи и библиотеки и да ги пренесатъ въ Москва, да арестуватъ украинските народни дейци (въ това число и митрополити Шептицки) и даже да конфискуватъ намиращите се въ частни ржце украински книги.