„Наблюдаваме събития без прецедент в човешката история. Става дума за бъдещето на човешката цивилизация. С терористичния акт в Подмосковието беше премината една драматична точка на пречупване.” Това заяви социологът и геополитически анализатор проф. Иво Христов пред медия. Той е на мнение, че историята никога не се повтаря. „Първо, ние никога не сме имали такова нещо в миналото като глобализиран свят. Следователно конфликтите, които в момента се разгръщат, имат глобално измерение. Те могат да се развиват в конкретни точки, физически и географски – Украйна, Близкия Изток, но те имат измерения, които са глобални, планетарни.”
„Второ, става въпрос за бъдещето на човечеството и на човешката цивилизация, и за това в каква форма тя ще продължи. Залогът е огромен”, смята социологът. „На трето място, ясно е, че залогът дали досега господстващите сили в света ще продължат своето господство в сегашните или в други форми, или това господство ще бъде редуцирано, или пък направо премахнато. Ако това е така, кои ще го направят, в каква форма и какво ще последва след това?”, казва Иво Христов. Според него се намираме в това, което се нарича приключване на старата епоха, докато новата още не е дошла. „Намираме се някъде в междуцарствието между двете”, обяснява проф. Христов.
Той е на мнение, че след атентата в Подмосковието светът наистина не е същият. „Една драматична точка на пречупване беше премината”, отбелязва той, визирайки атентата, като пояснява: „Езикът е само външна демонстрация на промяната на отношението, промяната на организацията и промяната на начина, по който въобще Русия оттук нататък ще процедира в ситуацията, в която се намира. Мисля, че ни чакат много тежки времена, военният конфликт ще се разрасне и ще бъде жесток. Досега той беше действително удържан в рамките на конфликт с ниска и средна интензивност.”
По думите му оттук нататък залозите рязко са се вдигнали. „Има едно високомерие и самочувствие в част от тези, които се смятат за елита на света. Те смятат, че всички козове се намират в техния ръкав, че разполагат с целите, необходими ресурси и информация, воля и организация за налагане на тяхната визия за света. Смятат, че държейки средствата за масова информация, те държат картите на света и могат да ги налагат безнаказано и в този смисъл са безнаказани. Нищо такова няма да има. Ето защо това самозабравяне на част от управляващите световни елити в света в момента ще ни излезе през носа не само на нас, но и на тях”, коментира проф. Иво Христов.
„Израснаха няколко поколения инфантилни хора. Огромна част от благоденствието на Европа не е тяхна заслуга, а на поколенията преди тях, които са рискували живота и здравето си, които са били предприемчиви, които са били жестоки, които са заграбили и завоювали голяма част от света, но и които са имали качеството да го направят. Новите поколения паразитират върху резултатите на техните предци. Те си мислят, че този прекрасен свят им се дължи. И за секунда не могат да си представят, че той може да буквално приключи. Нямат морално-волевите качества, защото са израснали генерации, на които най-големият им проблем е къде точно ще си изкараме отпуската това лято. Това е драмата на тези хора, които не си дават сметка, че безплатно е само сиренето в капана за мишки”, горчиво определя проф. Иво Христов.
Според него „това не са хора, които могат да дадат жертви, да воюват” и затова, например, най-големият противник на връщането на задължителната казарма във Франция е френският генералитет. Висшите военни си дават сметка, че ако това стане ще дадат оръжие на 40% мигранти и техни наследници, които могат да го обърнат срещу страната, която ги е подслонила.
България закономерно се движи към своя финал, смята още анализаторът. Според него обществото е несъстоятелно както по върховете, така и долу. Но българите имат здрав скептицизъм, изтъква проф. Христов. „Ние сме аташирани към голямата база в Констанца (на НАТО) и втората голяма база – в Александруполис. Ние сме важна транзитна територия. Това сме вече ние. Ние приключихме нашето държавно съществуване дори като полунезависима държава. А какви негодници са командировани да изпълняват тази непосредствена задача (на управлението) е подробност от пейзажа и въпрос на репертоар на театъра”, продължава проф. Христов.
Запитан сменя ли се сценаристът, той отговоря: „Има усещане за прехвърляне на отговорности от главния сценарист на подизпълнител. Този подизпълнител в момента трябва да отговаря за „реда и тишината в територията”, както се е казвало едно време в Османската империя. Но великите сили толкова ни презират, че им е все тая какво е качеството на персонала, който ще изпълнява задачата, стига задачата да бъде изпълнена.”