Недостигът на работна ръка на българския пазар на труда е един от факторите, които оказват негативен ефект върху развитието на производството и икономическия растеж в страната ни.
Все по-често работодатели от един и същ отрасъл се конкурират при наемане на работници. Тази тенденция, която се задълбочава през последните няколко години, е характерна за всички държави-членки на Европейския съюз (ЕС). Конкуренцията при наемането на работна сила надхвърля националните измерения и се пренася на европейско и международно ниво. Пътищата за преодоляване на недостига на работна сила са различни и зависят от икономическото и социалното развитие на отделните държави, съобщават от БСК.
Какво показват данните за България?
По данни на Националния статистически институт (НСИ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП), в страната ни се наблюдава устойчива тенденция за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата. Данните на Евростат за I-то тримесечие на 2018 г. показват, че равнището на безработица средно за 28-те държави-членки на ЕС е 7 %, а равнището на безработица в България, по данни на Агенцията по заетостта, е 5.7 %.
Същевременно, наблюдава се изключително високо ниво на неактивни лица на възраст от 15-64 г. в страната ни, които по-различни причини не работят. Публикуваният от МТСП кратък анализ на пазара на труда за м. юни 2018 г. показва, че по данни на НСИ броят на неактивните лица е 1 337 300, а броят на обезкуражените лица през същия период е 91 600. На практика, българската икономика е лишена от над 1 милион и 400 хиляди български граждани в трудоспособна възраст, които не са нито заети, нито са регистрирани като безработни.
Българска стопанска камара е сериозно загрижена от посочените данни и от непрекъснато задълбочаващата се криза с кадрите за българската икономика. За да може страната ни да бъде конкурентоспособна, за да има реален ръст на производството и повишаване на равнището на доходите, е необходима активна политика за привличане на работна сила на българския трудов пазар, насочена както към трудово неактивните и обезкуражени български граждани, така и за привличане на кадри от трети държави, които със своите знания, професионален опит и трудови умения могат успешно да работят в българските предприятия.
През изминалата една година бяха направени значителни промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и в правилника за неговото прилагане. Законодателните промени доведоха до намаляване на административната и финансовата тежест за работодателите при наемане на работа на граждани на трети държави, до положителни стъпки в решаване на проблемите с недостига на кадри за сезонна заетост, особено в областта на хотелиерството и ресторантьорството. Подписани бяха спогодби за регулиране на трудовата миграция с Република Армения и Република Молдова.