Над 230 млн. лв. Толкова е стойността на договорите, подписани от Министерството на отбраната за два месеца в края на миналата година без обявяване на реални обществени поръчки.
Над 100 млн. лв. за ремонт и модернизация на военното летище и базата в Граф Игнатиево са възложени без обществена поръчка или истинско пазарно проучване и са разплатени почти веднага. За сметка на това закъснението по работата по проекта е месеци.
50 млн. лв. бяха дадени за бронирани машини за специалните сили – без обявяване на обществена поръчка и преговори с потенциални доставчици, без никаква конкуренция, на фирма без голям опит.
Близо 79 млн. лв. получиха държавните военноремонтни заводи от холдинга „Терем“ за модернизация на морално остарелите танкове Т-72. По-голяма част от парите ще получи израелска компания, която ще прави реалната модернизация. Зад инхаус поръчката отново се крие процедура за харчене на пари на данъкоплатеца с избран на тъмно изпълнител.
Близо 12 млн. лв. са похарчени за стоки и услуги без обществени поръчки от Министерството на отбраната в периода 2018–2021 г.
България закупи осем машини от САЩ и „Локхийд Мартин“ за над 2.1 млрд. лева, които бяха платени авансово. Очаква се първите осем машини да дойдат у нас до 2024 г., като дотогава България трябва да е подготвила авиобазата „Граф Игнатиево“ за използването им. За целта в няколко военни летища се инвестират 300 млн. лева при абсолютно непрозрачен начин.
Засега подготовката на „Граф Игнатиево“ върви със закъснение от няколко месеца. Това е проблем, който поставя под условие най-големия проект за модернизация на армията в последните 30 години.
Лъвският пай от парите за модернизация на „Граф Игнатиево“, където трябва да бъдат базирани новите изтребители F-16, е отишъл в няколко фирми, като това е станало със заобикаляне на Закона за обществените поръчки. Това показват данните от справки за сключените договори, изготвени от Министерството на отбраната (МО), които са дадени на депутат от комисията по отбрана в НС. Предишното политическо ръководство на МО в лицето на министъра и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов засекрети информацията за договорите за ремонта на летището. Дори отказа да представи информацията по искане по Закона за достъп до обществена информацията на журналист от OFFNews.bg. Впоследствие се позова на същия отказ, за да не даде данните по време на парламентарен контрол на депутата от ГЕРБ Христо Гаджев.
За модернизацията на летището и авиобазата в Граф Игнатиево към началото на 2021 г. са сключени и разплатени договори за 104 604 306 лв. Тези 100 млн. лв. бяха отпуснати към бюджета на МО от правителството на Бойко Борисов на 28 август 2020 г. Тази сума е разхвърляна в 42 договора. При направена справка се вижда, че почти цялата сума е преведена авансово. Бележка под линия в документа пояснява, че тези компании, които не са получили 100% от сумата в края на 2020 г., са получили пълното плащане в началото на 2021 г. На 27 януари 2021 г. правителството отпусна още 100 млн. лв.
Преди година Красимир Каракачанов обясни в парламента, че Министерството на отбраната възлага обществени поръчки за изграждане на нови сгради и съоръжения, както и модернизиране на съществуващата инфраструктура в района на летище „Граф Игнатиево“ по реда на част четвърта от Закона за обществените поръчки – „Специални правила при възлагане на обществени поръчки в областите отбрана и сигурност“. Тази промяна в закона е направена в началото на 2019 г. Според поправката без открита обществена поръчка може да се възлагат договори в областите отбрана и сигурност до 837 000 лв. – „за доставки на чувствително оборудване, включително на части, компоненти и/или монтажни елементи за него“ и 10 000 000 лв. – „за строителство“. Така на практика законът дава право тези договори да се възлагат директно, като възложителите са длъжни да сключат писмен договор, а информацията може и да не се публикува в Регистъра на обществените поръчки. Според закона за поръчки за над 100 млн. лв. в сектора на отбраната е необходимо одобрението на парламента. С разделянето на договорите по проекта за модернизация на летищата в рамките на изключенията тези досадни подробности се заобикалят.
Лъвският пай при усвояването на парите, отпуснати в очакване на новите F-16, е при две фирми. На първо място е „Техно Енерджи“ ООД, част от групата на „Вайс профил“. Тя е получила над 48,3 милиона лева, разпределени в 19 договора. Собственици в „Техно Енерджи“ ООД с по 50% са Хюсеин Кулов и Димитър Хрусафов. Кулов е брат на бившия депутат от ДПС и заместник-министър на околната среда Фатме Илияз. Възходът на компанията и „абонаментът“ є за големите обществени поръчки започва още по времето на Тройната коалиция (НДСВ–БСП–ДПС – бел. ред.) и продължава до днес.
На второ място е небезизвестната строителна компания „Джи Пи Груп“ (част от редица публични скандали през последните години – бел. ред.). Тя взима над 25 млн. лв., или 25% от цялата отпусната с постановление сума само за 3 договора. „Джи Пи Груп“ строи пътеки за рулиране на транспортни самолети на летище Крумово за 9.66 млн. лв. Договорът с тях е сключен през ноември 2020 г. и изплатен веднага в пълен размер. Друг договор с „Джи Пи Груп“ е сключен в последния работен ден на 2020 г. – 23 декември, и също гони максималния праг от 10 млн., в рамките на който може да се сключват договори без поръчка. Той е за над 9.33 млн. лв. и е за ремонтни дейности в сгради на военно-географската служба в Троян.
Същата фирма получава над 6.23 млн. лв. за доизграждане на хангар и сграда в Крумово и изграждане на ел. захранване. През 2018 г. Борисов нареди „Джи Пи Груп“ да се извади от всички поръчки – и с национално, и с европейско финансиране, като поводът този път бяха сигнали от вицепремиера Томислав Дончев и разследващия сайт „Биволъ“ за съмнителни действия на „Джи Пи Груп“.
Интересно е присъствието в списъка на „Лирекс БГ“, чиято традиционна дейност е в областта на доставки на компютърна техника, информационни и комуникационни технологии, решения и системи, основно за държавата от десетилетия, и заради това беше наречена „Властелинът на компютърните поръчки“ в публикация на „Капитал“.
„Лирекс“ е получила авансово 9 693 480 лв. за местостоянка на транспортни самолети в Безмер и 9 693 300 млн. лв. за стоянка на самолети в Крумово. Ако се чудите откъде ви е познато името „Лирекс БГ“ ООД, компанията поддържаше сриналия се през 2018 г. Търговски регистър.
Над 90% от поръчките, възлагани от Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, са направени без обществена поръчка, съобщи през юни служебният министър на отбраната Георги Панайотов. „Не е имало търг или конкурс, което е окей, съгласно закона, но не е извършена пазарна проверка, не са проведени разговори с евентуални изпълнители и не е направено пазарно проучване“, каза Панайотов.
Според служебния министър на отбраната Панайотов: „Това означава, че Министерството на отбраната е кредитирало частни фирми с бюджетни средства. Освен това всичко това е ставало при несъобразяване с препоръки на Министерството на финансите за задържане на авансово разплащане“.
През 2018 г. ГД „Инфраструктура на отбраната“ е сключила договори на стойност 37 784 752 лв., от които 32 890 394 лв. са с директно възлагане. През 2019 г. стойността на възложените обществени поръчки е 39 148 840 лв., от които 36 375 684 лв. са с директно възлагане.
В проценти това означава 92% от поръчките за 2018 г. и 93% за 2019 г. За 2020 г. поръчките са на стойност 159 163 885 лв., от които 99% са дадени чрез директно възлагане.
На пресконференцията си през юни Георги Панайотов съобщи за договори, в които не е посочен срок за откриване на строителна площадка, но за сметка на това цялата сума е превеждана в аванс. Той не даде подробности за какво са били договорите. „Сроковете по принцип в някои от поръчките не просто не са спазвани, а даже не са били и залагани. „Мога да цитирам случай, в който при планирани 90 дни за проектиране и 360 дни за изпълнение само изготвянето и одобрението на проекта са отнели 545 календарни дни, а строителството на обекта е започнало година и половина след като на изпълнителя е изплатена авансово цялата сума по договора в размер на 5 985 835 лв.“, каза служебният министър на отбраната Панайотов през юни 2021.
За гордостта на Каракачанов – кампанията „Бъди войник“, са били дадени 240 000 лева с ДДС за рекламна кампания в две национални телевизии. „Сключен е договор и с фолклорна телевизия за предавания с военна тематика. Сумата е 36 хил. лв., при положение че министерството има Военен телевизионен канал (ВТК). Интересното е, че за предаванията по фолклорната телевизия е ползван именно архивът на ВТК“, каза Панайотов. Става дума за телевизия „Българе“, по която върви предаването „Съвременни незнайни войни“ с водеща Галина Димитрова и собственик Христо Димитров, създател на едноименния фолклорен ансамбъл. Той водеше листата с кандидат-депутати от ВМРО в Сливен на изборите през април.
На 18 ноември Министерският съвет одобри доклад на министъра на отбраната за „определяне на наличието на основен интерес, свързан със сигурността на страната, който трябва да бъде защитен при сключване на договор за обществена поръчка в случаите по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки при реализация на инвестиционен проект „Повишаване на мобилността и защитата на личния състав от Силите за специални операции“. Това решение развърза ръцете на Министерството на отбраната да мине на пряко договаряне за закупуване на машините за специалните сили. Законът за обществените поръчки допуска прякото договаряне при поръчки, свързани със сигурността на страната.
В прессъобщението на правителството се казва, че „с решението се дава възможност за участие на предприятия от българската отбранителна промишленост в производството, обслужването и ремонта на придобитото въоръжение и техника, което ще подпомогне непрекъснато поддържане на отбранителните способности на Силите за специални операции и ще гарантира максимална възвръщаемост в националната икономика на изразходваните средства“.
На 21 ноември 2020 г. премиерът Бойко Борисов пусна традиционното си излъчване през Фейсбук от завода на фирмата за електронно оборудване „Самел-90“ в Самоков. Компанията произвежда предимно военна техника за заглушаване. А 2 години по-рано бе отворен цех и за бронирани машини, съвместна собственост с „Интернешънъл Арморд Груп БГ“. На откриването присъстват няколко заместник-министри и висши военни и се дават заявки за производство на машини за МО и МВР.
Едва на 1 декември Министерството на отбраната публикува на сайта си техническите спецификации на различните видове бронирани бойни машини, които иска да закупи. Предполага се, че след тази дата МО започва да преговаря с няколко потенциални доставчици и изпълнител. Обществена тайна е, че фирмата е една – „Самел-90“.
На 8 декември не просто е избран изпълнителят, но вече е подписан и договор с Министерството на отбраната. Срещу тези 49.998 млн. лв. специалните части трябва да получат 98 превозни средства с различно предназначение.
На 16 септември миналата година правителството прие решение „за определяне наличие на основен интерес, свързан с реализация на проект „Модернизация на Т-72 за нуждите на танковите формирования на Сухопътни войски“ и така даде зелена светлина и за модернизацията на танковете Т-72. Три дни по-късно Красимир Каракачанов заяви, че до края на тази година ще започне модернизацията на 40 танка Т-72.
Договорът за модернизация на 44 танка Т-72 е сключен на 16 декември между Министерството на отбраната и „ТЕРЕМ – ХОЛДИНГ“ ЕАД. Той е на стойност 78 719 472 лв. с ДДС и е за срок от 2 години.
Част от дейностите, които ще бъдат извършени, са доставка, монтиране и интегриране на съвременна система за управление на огъня, система за повишаване на автономността, система за управление на бойните действия, система за ранно предупреждение при облъчване.
Всъщност модернизацията ще бъде извършена от израелската компания Elbit, която работи по този начин с местни партньори в целия свят. Това, че израелците ще модернизират танковете, се знаеше в бранша поне година по-рано.
Все по-често се избира процедура по пряко договаряне, за да се избегне протакане на процеса и обжалвания от загубили участници, според МО.
Процедурата не е незаконна и е допустима при сделки за националната сигурност и според европейските регламенти.
В някои случаи такова блокиране може да спре процеса по модернизация, твърдят военните. Друга причина е конкретно за ремонта на „Граф Игнатиево“ да не се обявяват истински поръчки е секретността и това, че компаниите трябва да притежават необходимите нива за достъп до информация.
Тези оправдания имат смисъл, но си остават оправдания. Защото зад провалените търгове се крият нисък административен капацитет, както и дискриминативни условия, облагодетелстващи определени „наши“ кандидати. В списъка с договорите за „Граф Игнатиево“ се вижда, че поръчките са разбити на малки лотове, за да се избегнат праговете и умишлено да се заобиколи законът. А държането на изпълнителите в тайна говори най-малкото за гузна съвест.
Източници:
https://mod.bg/bg/news_archive.php?fn_month=7&fn_year=2021 (От 8 юли)
https://offnews.bg/politika/pravitelstvoto-ofitcialno-reshi-da-modernizira-tankovete-t-72-742000.html
https://offnews.bg/politika/karakachanov-podpisva-svetkavichno-dogovor-za-50-mln-za-mashini-nasp-741836.html
https://offnews.bg/politika/karakachanov-prodalzhava-da-krie-koj-usvoiava-100-mln-lv-vochakvane-741614.html
Здравият разум, а и европейските регламенти позволяват понякога държавни поръчки в областта на отбраната да се правят без публични състезателни конкурси. Предвидено е това да може да става при много редки и особени обстоятелства и по изключение.
В България обаче, когато става дума за харченето на иззетите от държавата пари на хората, здравият разум и европейската логика работят по малко по-различен начин. Обстоятелствата винаги са редки и особени и нищо освен изключенията не се наблюдава в реалния живот. Някой подозрителен човек дори може да си помисли, че в България описаните в закона особени обстоятелства и специални изключения са нарочно мислени така, че нищо друго освен тях да не се случва. Сякаш първата задача на всеки управляващ пари, които държавата насилствено е иззела от хората, е да изоре закона, за да намери благовидно и законосъобразно извинение с цел да избегне публичната процедура и явното състезание. Пък дали на думи гръмогласно обявяваната цел, например подобрение в българската отбрана, наистина ще бъде постигната или не, изглежда напълно вторичен и маловажен приоритет. Несъстезателни, непрозрачни процедури, тайни договаряния, авансови плащания без срокове за изпълнение. Българската държава е лош стопанин на българската отбрана.
// Георги Ганев