Действително си помислете каква гротеска – град Пловдив на 8000 години, да търпи над него да назидава тази нелепа, грозна, унизителна фигура на чужд войник. Градът на Филип се свил до град на някакъв измислен пехотинец, чийто паметник има една единствена цел – да маркира територията на власт на Кремъл и да напомня на българите, че ако не слушат ще има пак ботуш и калашников. Само идиот може да възприема този „паметник“ като израз на признателност. Не той е и знак за подчиненост.
Същото е по цяла България.
Виждате какви са високите европейски примери при паметниците и каква е „естетиката“ на съветската монументалистика – груба сила, юмрук вместо протегната длан, агресия вместо уважение..
В София – столица на държава със 1340 годишна история допуска Първият и паметник пред Народното събрание да е на чужд цар, катедралния и храм да е на тотално чужд „светец“, княз подчинен на мюсюлмански владетел, воювал срещу християнските си събратя в полза на господарите, най-високия паметник в София, пак е на същия чужд войник с автомат, а почти всички основни и централни улици са на чужди герои.
Най-старата държава в Европа с чужди паметници как да гради национална идентичност!? Демографската катастрофа има лек – нали за това сме оцелели през вековете, но убийството на националната идентичност означава КРАЙ.
Време е да зададем истинския въпрос – кои сме? Население на територия, или наследници на велико племе, което не допуска чужди герои и царе да стърчат над неговите.
И цялата тази фейк националистическа гмеж да бъде изметена.
Патриотизмът е Храм за чисти помисли и искрена отдаденост.
Местните избори са време за Промяната.
Като начало гласувам за премахването/препосвещаване на ПСА, за смяна на името на улица Граф Игнатиев.
Следващият СОС да направи пълен опис на улици и булеварди в центъра на София, включително булевард Цар – Освободител, Аксаков, Дондуков – няма лошо, но улицата да не бъде толкова централна. Давам примери, не съм изчерпателен.
Да довършим Освобождението!
Има достатъчно начини да отдадем дължимото на всички, които са ни помогнали да възстановим независимостта си. Но тази признателност трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да носи мярата на цялата ни история.
Този въпрос е ключов, защото ако не възродим Духа, ще четем и въздишаме по новините за демостранциите в Прага, в Тбилиси, по резултатите от изборите в Истанбул. Защото това снишение и примиреност са ни държали под анестезия през всички тези пет века.
Фейсбук