Топката се е върнала в полето на Народното събрание. Каквито и действия оттук нататък да бъдат предприети, те са само и единствено в компетентността на Народното събрание, тъй като президентът има право да откаже, а няма как да назначи служебно правителство без министър на вътрешните работи. Това каза пред журналисти в президентството днес Наталия Киселова, доктор по конституционно право, в коментар на политическата ситуация в страната.
Киселова коментира, че не става въпрос за конституционна, а за политическа криза заради неспособността на Народното събрание да попълни списъка, който беше предвиден в конституционния текст, от който президентът да избира за служебен министър-председател.
На въпрос какво следва оттук нататък Наталия Киселова каза, че президентът дава възможност на Народното събрание да избере омбудсман и негов заместник, тъй като първата стъпка е да бъде назначено служебно правителство, а втората е да бъдат насрочени избори. Всъщност дали искат да отидат на избори парламентарните групи, ще разберем от това дали те ще свикат заседание на парламента, на което да насрочат процедура за избор на нов омбудсман, заяви Киселова.
За изхода от тази ситуация тя каза, че президентът не иска да провежда разговори с тези, които са потенциални кандидати. Той иска попълване на списъчния състав. Но съгласно правилата, предвидени в правилника за организация и дейност на Народното събрание, омбудсманът се избира, след като бъде открита процедура и има минимум 14-дневен срок, който може да тече и по време на парламентарната ваканция, обясни Киселова. Според нея е реалистично да се говори за избор на омбудсман към края на септември, началото на октомври и два месеца след това да има избори. Процедурата се удължава, но Конституцията не е предвидила срок, в който трябва да бъде задължително проведен изборът, първо трябва да бъде назначено служебно правителство, обясни експертът.
Наталия Киселова напомни, че трябва да се попълни и съставът на Сметната палата, да бъдат избрани двамата заместници, защото те са с изтекли мандати. Това трябваше да бъде задължение на Димитър Главчев още през миналата година по това време като в двуседмичен срок, той трябваше да предложи кандидати, които да бъдат избрани от Народното събрание, каза Киселова. Според нея, след като Главчев е прекъснал изпълнението на задълженията си, докато е служебен министър-председател, той не може да предложи свои заместници в Сметната палата. Експертът по конституционно право посочи, че е възможна и промяна в Закона за сметната палата за нов регламент за избор на председател на Сметната палата.