Да си спомним един ден точно преди 16 години, защото е пример как волята за законност може да успее стига да сме активни.
На 29 юни 2007 г. Върховният административен съд заличи най-голямата защитена територия у нас – природен парк „Странджа“, по жалба на община Царево и строителя на незаконният комплекс край Варвара, фирмата „Краш 2000“. Някой беше откраднал картата на парка от документацията по обявяването в МОСВ и съдът се позова на неяснота в границата му, защото границата не била геодезичини координати. На следващият ден започнаха първите масови протести на 21 век в България.
Хората се самоорганизираха и се събираха на различни места в столицата, за да протестират. Всеки час проверяваш пощата или чакаш да звънне пейджърът (помните ли ги тези устройства) и да получиш съобщение къде ще е протестът днес. Имаше и официални протести, и свободни блокади на ключови кръстовища. „Странджа не е манджа“, „Спасете Странджа“, „Мафията заличава Странджа“ – пишеше на нашите плакати. Ден след ден, протестите се разпростираха в цялата страна – Бургас, Варна, Пловдив, Русе. Властта на тройната коалиция се чудеше как да ги спре – започнаха с привикване в полицията на блогъри, журналисти и активисти с цел сплашване, излезлите на улицата ги арестуваха за нарушаване на закона за движение по пътищата. Игра на котка и мишка.
След десет дена властите разбраха, че номерът им не минава и се сетиха за един наш законопроект. Него го подготвихме и внесохме до всички партии още през 2006 г., когато друг голям инвеститор заличи по същия начин чрез решение на ВАС защитния режим на най-големият див плаж в България – защитена местност Камчийски пясъци. Тогава предложихме да се забрани оспорването по съдебен път на заповеди и постановления, издавани от 1933 г. насам за обявяване на защитени територии заради неточни граници, спрямо точността през 21 век. На 11 юли започна обсъждането му и на 31 юли вече беше публикуван в Държавен вестник.
И всичко това, защото една фирма, близка до ДПС, започна да стои незаконни голям хотелски комплекс в парк „Странджа“, това се подкрепяше от управлението на БСП, НДСВ и ДПС и тази подкрепа отговаряше на парцелираните между партиите министерства.
Защо се сещам 16 години по-късно за този случай? Защото ако партиите в НС се вслушваха в предложенията на гражданите, нямаше да се стигне до този случай. Защото протестите за Странджа се обединиха с протести за свободата на словото. Защото прокуратурата и съдът тогава обслужваха инвеститорите и това продължава и до днес и трябва да бъде преустановено. Защото, който не помни историята си е обречен да я изстрада отново.
Снимката е от блога http://www.optimiced.com/, който следяхме и чийто автор беше един от поканените в МВР за да получи предупреждение да не буни гражданите.
