Недялко Йорданов
Днес е денят на Левски – не държавата, ние да го помним…
НА ЛЕВСКИ
Какво безумие… Каква наслада!
Не за признание. Не за награда.
А за човека – жалък и уплашен,
приел да бъде роб пред звяра страшен…
Как си могъл? В епохата жестока
да следваш вярно своята посока…
Със мисията си до смърт потребна.
Пеша… Години… Без кола служебна.
Във студ и сняг… С прокъсани обувки…
Без женска ласка в кратките нощувки.
И фанатично… Никаква дилема…
И с тази страшна рана на корема…
На двадедет и осем… Боже мили…
Какви са тези нечовешки сили!
На тридесет и седем… На бесило…
Самотен сред всеобщото мъртвило.
Какво си виждал, братко мой, тогава?
Нима такава днешната държава?
Раздорите… Годините мъчителни…
Народе???? С тези страшни въпросителни.
Народът… Твоят… Днеска те празнува.
Водачите… И всеки се надува
и се кълне в безсмъртното ти дело.
И драпа да остане пак начело…
А ти умря за правдата едничка.
От костите ти няма и костичка.
И кой ще те оплаче и ожали.
Паради… Речи… Филми… Сериали…
Едва сега, на края на живота,
аз проумявам твоята Голгота
макар и два пъти по-стар от тебе.
Ах, сине мой… Така си ми потребен…
Да имам силици… Да се разкая…
Пречистен… И да издържа до края…
Фейсбук