Написах го днес… И ми се иска да го публикувам сега, а не утре… Дали някой от тези, които ще произнасят речи за празника, ще го прочете…
О, ШИПКА!
От детството още… От Вазов… Представа,
която завинаги в мене остава…
Но някак далечна… Почти нереална…
Върхът… И жестоката битка фатална…
И спящият роб грабва пушка в ръката…
И ето я… Близка е тук свободата…
И сякаш абсурдно… Смъртта не го плаши…
Оплискани в кърви дружините наши…
Готови на всичко… Без никакъв страх…
Дали ние бихме могли като тях?
Защо пък не… Ето, съвсем не треперим,
когато днес общо върха пак катерим…
Едни – със поклон , а пък други – служебно.
И кой да повярва… Скандали на дребно…
И няма кой… Жалко… И как да попречи…
Венци лицемерни… И яростни речи.
И всеки си пази днес свойта колибка.
О, наша Българийо мила… О, Шипка!
2 март 2021г.
9 ч. 25 м. сутринта