Недялко Йорданов
Наближава 1 септември… Нормално е да се вълнувам, защото този моноспектакъл ще е последен и предизвикателен към самия мен под надслов „Още ме има, още съм жив“. Затова публикувам тук онази емблематична песен, която написахме някога с покойния ми приятел, композитора Константин Ташев.
СЦЕНАТА Е МОЯТ ДОМ
Своята роля играя сега
с малко надежда и малко тъга.
Моята роля е роля такава –
не за награда и не за слава.
Сцената е моят дом.
Тук умирам мълчешком.
Тук се раждам за борба.
Тя е моята съдба.
Този жесток е, онзи е глух,
трети за мене пуснал е слух,
а пък четвърти само брои
мойте разводи и мойте пари.
Вдигай завесата! Ето ме – чист!
Ето ме целият – просто артист.
Своята роля играя сега
с малко надежда и малко тъга.
Пея с пресипнал, но истински глас,
За да събудя някой от вас,
За да направя някой щастлив.
Още ме има! Още съм жив!
Сцената е моят дом.
Тук умирам мълчешком.
Тук се раждам за борба.
Тя е моята съдба.
1986