Недялко Йорданов
Едно стихотворение – не политическо, а по-скоро трагикомическо…
ЩО ЛИ МИ СЕ ПЛАЧЕ…
Ние ли сме сбъркани?
Светът ли е луд?
Хъркаме… И мъркаме…
В жега и във студ…
Сърбаме попарата
от зори до мрак…
Чакаме на гарата
следващия влак…
Следващо правителство…
Вот… До пролетта…
И по съвместителство…
И със пръст в уста.
Ден след ден се влачат…
Сякаш час след час…
Що ли ми се плаче…
А се смея с глас.
Ало! Телефоните!
Бабички добри
хвърлят през балконите
„белите“ пари.
Черни, неподстригани –
за един комат –
изгладнели цигани…
„търсят“ депутат.
Брадъри…Реклами…
Следващ сериал…
Кой ли ни подмами?
Ей ви Идеал!
Ей Го…На готово!
Българска младеж,
започни отново!..
Ами… Ако щеш…
С Тоз не ти е готино?
Спри!..И друг създай!
Стани!
„Мила Родино!
Ти си земен рай.“
Фейсбук на поета Недялко Йорданов