1. Богдан Саздов Шулев – председател (роднина на Лидия Шулева (Биджерано)* от НДСВ);
2. Стефан Манов – член на съда, заместник-председател;
3. Вяра Начева – член на съда;
4. Тодор Милев Божилов – член на съда;
5. Давид Николов* – съдия от Апелативния съд;
6. Йордан Шумков – военен съдия;
7. Рада Тодорова – член на съда;
8. Васил Хр. Гърбов – член на съда;
9. Райна Тодорова Петкова – член на съда;
10. Димитър М. Тошев – член на съда;
11. Крум М. Михайлов – член на съда;
12. Мишо Димитров Мишев – член на съда;
13. Сергей Златанов – член на съда;
14. Георги Петров – главен обвинител;
15. Никола Гавраилов – обществен обвинител;
16. Атанас Армянов – обществен обвинител; (Забележка: това е състава на “Народния съд” съдил регентите, министрите и царските съветници) (106).
I – ви състав на “народния съд”:
17. Манчо Рахамимов Мошев* (1902 – 1986г.) – обществен обвинител в 7-ми състав на “народния съд”;
18. Исак Елизар Франсез* – съдия;
19. Пепо Менахем Коен* – съдия (баща на Леа Коен* – бивша посланичка в Швейцария, от СДС);
20. Еми Барух* – съдия;
21. Йосиф Кутев* – съдия;
22. Исак Данон* – съдия;
23. професор доктор Насим Юда Меворах* – съдия;
24. доктор Израел Моше Калми* (1885 – 1968г.) – съдия;
25. доктор Самуил Борисов Шейнин* – съдия;
26. доктор Израел Бохор Леви* – съдия;
27. доктор Шаул Хаим Романо* – съдия;
28. доктор Йосиф Максимов Фаденхехт* – съдия (роднина на артиста Йосиф Сърчаджиев* от СДС, който е член на СЕМ);
29. доктор Елизар Якоб Вентура* – съдия;
30. доктор Марчел Калев* – член на съда;
31. доктор Яко Исак Арис* – член на съда;
32. доктор Александър Клайн* – член на съда (роднина на Едуард Клайн*, депутат от СДС);
33. доктор Нисим Рахамим Леви* – член на съда;
34. Йосиф Яшаров* (1894 – 1971г.) – адвокат в “народния съд” (член на масонската еврейска ложа “Бнай Брит” и “Общите ционисти”) и други. (107).
35. Светослав Гираджиев (председател на 2-ри състав на НС);
36. Владимир Димчев (прокурор 2-ри състав);
37. Борис Лозанов (председател на 3-ти състав);
38. Димитър Вапцаров (прокурор 3-ти състав); и други.
Почти всички членове, съдии и обвинители в “Народния съд” са (евреи!) комунисти . Тъй наречения “народен съд” в България не е само антиконституционен (в нарушение на членове 8, 67, 73, 75, 155, 157 и 158 от Търновската конституция; той е и прецедент, съперничещ само с френския масонски конвент по броя на издадените смъртни присъди – 2730 и общо осъдени 11122 души! “Народният съд” издава също така смъртни присъди над предварително избити няколко стотин души, което е уникално в историята на правораздаването! С конфискацията на имуществото на осъдените и избитите, този “съд” обезнаследява неоспоримо не виновни хора – техните наследници. “Народните съдии”, назначавани от ОФ комитети и провеждащи класово – партийно съдопроизводство, сами създават “класата на фашистите” в България – хора лишени от имот, право на работа, право на образование и квалификация, право на пенсия, право на пътуване в чужбина и така нататък. За “фашисти” са обявени всички които не симпатизират и не поддържат ужасния и тираничен комунистически режим и тоталитарната диктатура, която властва от 1944 до 1989г. (106).
Някои от осъдените от “Народния съд” по нареждане на главния обществен обвинител Георги Петров са съдени допълнително и от местните “народни обвинители” на местните съдилища, които се явяват по-нисша инстанция. Целта е ясна – да се убият и тези, които не бяха успели да унищожат! От древността до днес няма такъв юридически казус – по-нисш съд да съди хора, осъдени вече веднъж от по-висша инстанция! И още една юридическа неграмотност – когато са осъдени народните представители, те са били с депутатски имунитет (абсолютен прецедент !).
На 2 февруари 1945г. след полунощ към Централните софийски гробища потеглят пет камиона с 91 осъдени на смърт от Първи и Втори състав на тъй наречения “народен съд” – регенти, царски съветници, министри и народни представители. Те са вкарани в ями, изровени от въздушните бомбардировки над София и разстреляни от четири страни с картечници (38). Според друга версия, осъдените са убивани на групи или един по един, като след всяка група лекар от самите осъдени (професор доктор Станишев) е трябвало да ги проверява дали е настъпила смъртта. Последен е разстрелян лекаря (133). Според някои източници ръководители на тази зловеща екзекуция са двама евреи от ДС – полковник Лев Главинчев* и палача – следовател Бачи Зеев* (Изидор Леви*) – специален агент на Лаврентий Берия* от болшевишкото НКВД ! … (38, 63, 64).
Мястото на екзекуцията е известно на столичани и на тъй наречените “демократи” след 1989г., но досега никой не е инициирал да се извърши ексхумация с експертиза от вещи лица, за да се уточни как е извършено престъплението и убитите да бъдат погребани както следва. Причините да не се извърши това, както и защо още не е отхвърлен със закон “Народния съд” и все още комунизма не е осъден официално – ще разберете в следващата глава.
В редица периодични издания (в. “Про-анти”, в. “Прелом”, в. “Демокрация”, в. “Легионер”, в. “Истина”, сп. “Борба”, сп. “Един завет”, сп. “Авитохол”, в. “Български глас” и други) както и в много книги издадени след 1989г. излязоха редица данни и документи, както и свидетелства за стотици и хиляди достойни българи избити без съд и присъда след 9 септември 1944г. Публикувани бяха материали и за осъдените от “Народния съд” и хилядите репресирани в концлагери и затвори и техните мъки и страдания. Част от тези материали са използвани и в настоящето издание с акцент върху убийците и палачите на българския народ. На “Черната стена” до параклиса на НДК стоят над 8000 имена на избити от комунистите българи от всички краища на страната; това обаче е само една малка част от жертвите на “червения терор” направляван от Москва и не по-малко поощряван от Запада (главно Англия и САЩ) – нещо което не трябва да се забравя ! …
На 20 декември 1944г. престъпното правителство на Отечествения фронт (ОФ) приема два закона, с които се поставя началото на широкомащабни репресии спрямо населението и изпращането на българите в концлагери. Двата “закона” са: “Наредба – закон за трудововъзпитателните общежития” и “Наредба – закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасни лица”. С това се слага началото на комунистическите концлагери в България – 86 на брой, наричани цинично “Трудови възпитателни общежития” (ТВО). Най-зловещите концлагери са: “Куциан”, “Ножарево”, Бобов дол, “Скравена”, Зеленодол, Росица, Белене (остров Персин), “Слънчев бряг” (до Ловеч), село Борил (сега Байкал), “Макаренко”, Кофалджа, “Босна”, Богданов дол, “Гонда вода”, Заград, Николаево, Янко Забуново, Биримирци, Александрово, “Кариерата”, “Красно градище”, Подлес, Чернево, Дебелт, “Тръстина” и много други.
На 26 януари 1945г. е приет “Наредба – закон за защита на народната власт”, а преди това на 15 януари 1945г. регентите професор Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и професор Тодор Д. Павлов по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов приемат Указ №8 на МВР за създаване и работа на ТВО. Една от особеностите е, че в комунистическите концлагери са се изпращали хора предимно без съд и присъда. В допълнение на това на пълна пара са функционирали и 29 затвора. През тези концлагери и затвори в периода 1944 – 1989г. са преминали и са били репресирани близа 300000 души. Това са предимно роднини на осъдени от “народния съд”, дисиденти – интелектуалци, хора свързани с бившата власт, царски офицери, членове на патриотични организации, бивши народни представители, министри, хора несимпатизиращи на ОФ властта и комунизма и случайни хора (например разказващи политически вицове и прочие).
Целта на комунистическите концлагери в България не е била “превъзпитание” (ТВО), както са ги афиширали в обществото тогава, а активен терор срещу инакомислещите. Те са били изградени по съветски образец, подобно на тези в Сибир.
В началото на 1945г. по указания на Георги Димитров и Трайчо Костов се изпращат български групи за обучение в НКВД (Народен комисариат за държавна безопасност) в Москва. През юли 1945г. по настояване на Георги Димитров от Москва за София заминават трима полковници: Стружников, Глубенко и Зеленский в качеството си на съветници при министъра на вътрешните работи Антон Югов. При отпътуването им лично Георги Димитров се среща с тях “за да ги инструктира” (38).
По-късно в репресивния апарат се включват и други съветски специалисти предаващи на българските комунисти своя опит в терора и убийствата по същия начин както обучаваха през 30-те години немските специалисти от “Гестапо” и “СС” – факт, който и до сега се крие от историците! Сред специалните агенти на Лаврентий Берия Гогоберидзе* и Сталин* в България могат да се посочат имената на: генерал Атанас Атанасов (бивш служител от съветското армейско контраразузнаване), генерал А. Филатов, генерал Сергей Бирюзов, Бачи Зеев (изидор Леви*) – началник служба в 1-ви отдел на ДС, генерал Черипанов – от съюзническата контролна комисия, генерал Чернов* (Черни или Шварц), полковник Иван Крекманов (бивш служител на НКВД), генерал В. Емелянов (главен съветник към МВР и МНО) и полковник Л. Мишчербековски (съветник към българската главна следствена служба). В разпореждане на тези палачи – специалисти били още няколко стотин помощници и съветници от НКВД и “Смерш”, които действали по места ! …
Тези хора заедно с българските комунисти изграждат концлагерите и ги напълват с хора.
Преди да бъдат изпратени в лагерите и затворите жертвите били изтезавани по нечовешки начин със седмици в подземията на държавна сигурност (ДС).
Ето какво пише по този случай концлагериста доктор Найден Найденов, съратник на министър Иван Багрянов:
“… Още на втората вечер ме подложиха на жесток побой, принуждаваха ме да говоря за вражеската си дейност. Въпреки побоя аз твърдях, че нямам никаква вражеска дейност. Цяла седмица наред, всяка вечер изтезанието продължаваше. Една вечер инспекторът Бенбасат* (евреин), биейки ме викаше:
– Кажи какви саботажи си вършил и как ги прикриваше с лъжливи документи ! …
–
–
КОПИРАЛ
СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ
КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2553&st=40
https://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/03/06/neka-vidim-koi-biaha-nar…