Nikolay Slatinski
Ние отдавна си се знаем, заживяхме си с простотата, простотията, простащината и опростачването. Разбрахме (се) вече, че за да се разберем, трябва да сме прости, а като всички сме прости, за всичко ще се разберем. Докато всички разберем колко прости сме станали и как просто не ни е срам от това.
Но трябва да (се) разберем простотията да си остане за домашна употреба. Свикнали сме с нея, никак не ни пречи, с нея си живеем бая години вече. Обаче ако започнем да си я показваме навън, може да ни излезе име, че сме прости. Ала дори това не е главното. Главното е, че както не остана съсед ядосан на простотията ни, някой ден може да стане нещо просто – ей така, като си говорим простотии, да предизвикаме някоя война срещу нас на разгневен комшия или дори на регионална сила. Просто не ми се мисли ако ядосаме някоя велика сила.
Мислите, че се шегувам, че преувеличавам? Значи ви е бедна фантазията колко мънички камъчета обръщат колата в международните отношения! Затова да си мерим простотиите и да мислим преди да говорим.
То, че няма са спрем да говорим – няма, но поне да започнем да мислим…
Фейсбук
колаж : Фейсбук