Не просто трябва да предложим лява алтернатива на дясната ГЕРБ, а да освободим държавата и народа си от веригите, в които ги държи тази партия
Речта ми по време на заседанието на 49-ти Конгрес:
Добре дошли на заседанието на 49 Конгрес на БСП. В последните седмици имаше много въпроси защо свикваме Конгреса сега. Дори се внуши, че той е извънреден. Няма нищо извънредно в това заседание. Съгласно член 31 в нашия устав Конгресът е постоянно действащ орган и заседава не по-малко от веднъж годишно. В неговите правомощия е да обсъжда актуални политически въпроси и да приема платформи, програми и други документи, както и да определя насоките на парламентарната дейност на партията. Има ли толкова важни актуални политически въпроси, които да се нуждаят от обсъждане от нашия върховен орган? Да, за пръв път България е председател на Съвета на Европейския съюз. Това е възможност страната ни да бъде не само домакин, но и активен участник във вземането на решения за бъдещето на Европа. Ние декларирахме, че ще подкрепим правителството за председателството при едно условие – приоритетите да бъдат обсъждани и приети в парламентарната зала от всички парламентарно представени партии. Бойко Борисов прие това условие и не го изпълни. Обществото ни не беше ангажирано в смислен дебат как да продължи да се развива ЕС и къде е мястото на нашия национален интерес в общите европейски интереси. Правителството сведе председателството до техническа подготовка, но не и до политики. Националният съвет излъчи преди четири месеца екип, който да изготви наша позиция. Днес я представяме на вашето внимание. Нека я обсъдим, да чуем мнението на цялата партия и след това да ангажираме българските граждани в този така важен за България въпрос.
Втората тема е Бюджет 2018. Някои казват: „Не е работа на опозицията да прави бюджет. Той се прави от управляващите“. Вярно е, че се прави от правителството, но е работа на опозицията да представи своята алтернатива. Ние сме поемали ангажименти и сме длъжни пред онези почти един милион българи, които ни подкрепиха, да спазим обещанията си. Работа на управляващите е дали ще се съобразят с нашата алтернатива или ще я отхвърлят автоматично, само защото е предложена от опозицията. Това е тест за тяхната политическа зрялост или политическо високомерие и самодостатъчност. Този дебат по бюджетната политика трябва да се изнесе и извън пленарната зала, извън дребнотемието и парламентарните скандали и да потърсим обществената подкрепа и енергия за промяна. Свикахме това заседание, за да отговорим и на онези политически анализатори, социолози, граждани, които имат мнение: „Да, БСП е опозицията, но все още не е алтернативата“. Дори наши партийни членове казват: „ще има предсрочни парламентарни избори, но партията не е готова, защото няма управленска алтернатива“. Каква по-ясна заявка за това как виждаме бъдещото управление от закона за бюджета, в който не просто предлагаме сметки, а залагаме промяна на моделите на функциониране на цели системи. Разбира се един бюджет не покрива цялостната ни визия за алтернативност, но е стъпка в тази посока. Имаше и критики, че ръководството на партията се е изолирало, че трябва да ангажира структурите си и повече хора във вземането на решения. Ние отчитаме тези мнения и свикахме това заседание, в което участват представители на партията от цялата страна. Нека чуем какво мислят нашите членове по важни за държавата и партията въпроси.
Уважаеми другари и другарки,
На Конгреса през май 2016 г. и на заседанието през януари 2017 г. ние приехме да подготвим лява алтернатива на дясната политика на ГЕРБ и сме го направили. Предлагали сме различни решения в определени сектори и убедени, че сме прави, повтаряме: „ние сме алтернатива“. Не мислите ли обаче, че не е важно как ние се самооценяваме, а как ни оценяват нашите сънародници? Защо се усилват гласовете на онези, които мислят, че всички политически партии са еднакви? Защо расте апатията у народа ни и намалява вярата, че нещо може да се промени? Пропастта народ – политическа класа се увеличава. Колко трябва да чакаме, за да осъзнаем, че това е огромен риск? Не за собственото ни оцеляване като партия, а за функционирането на държавността, за представителната демокрация и за принципите, залегнали в Конституцията на Република България. Вижте какво се случва в Европа. Недоволството срещу политическото статукво роди крайни и националистически формации, които дори влязоха в управлението на някои държави. Можем ли ние като партия да заявим, че битката с ГЕРБ по оста ляво – дясно е задължителна, но вече не е достатъчна? ГЕРБ като управляваща партия в последните осем години е еманация на модел, който е резултат на политическите грешки на всички партии, участвали в управлението последните 27 години. Можем да останем на равнището на партийните си противоборства с ГЕРБ, но можем и първи да бъдем държавниците, които гледат по-далеч и да кажем – преходът беше сгрешен, разбираме го и искаме да променим това. Защото в резултат на грешни политически решения, на задкулисие, на лични интереси и корупция изчезваме като народ. Ние се намираме в демографска катастрофа. Само за една година – миналата, сме намалели с 51 925 души. Неравенствата се увеличават. Хората, живеещи в тежки материални лишения през 2016 г., са 2 460 000 и само за две години са се увеличили със 100 000 души. Отваря се ножицата между доходите на 20-те процента най-бедни и най-богати – от 6,1% 2012 г. стигна 7,9 % през 2016. Висококачествено и своевременно медицинско обслужване е невъзможно за една трета от българските граждани. Делът на неграмотните достигна критични за страната ни нива – всяка година отпадат 19 000 ученици. В това време между 10 и 15 млрд. лева се присвояват от паралелната държава и сме първи по корупция в ЕС.
Разбира се, че тези проблеми са натрупвани в годините. Народът ни не е доволен от живота си и рано или късно това недоволство ще изригне. За да не позволят това да се случи, ГЕРБ прибегнаха до нещо изключително опасно – посегнаха на основни човешки права, на принципите на правовата държава, на европейски ценности, на ценности на демокрацията. Свободата да мислиш различно те заклеймяват с думите: клеветник, убиец, мракобесник. Ако задаваш неудобни въпроси и търсиш истината, ти изстива столът, уважаеми журналисти. Позволяваш си да критикуваш властта – значи си хлебарка, която трябва да бъде смачкана. Искаш да гласуваш свободно за някой различен от управляващите – спира ти се обядът от социалната кухня, например Вълчи дол. Искаш да кандидатстваш за държавна служба – само ако станеш член на ГЕРБ. Ще получиш обществена поръчка, само ако си от приближените фирми на властта. Искаш да разкриеш корупция на управляващите, това вече може и да е престъпление, защото корупцията е обект на национална сигурност – оградата с Турция. А ако упражниш законното си право на протест или защитиш живота си, ти си узурпатор или правиш държавен преврат.
Българи, това е ново, модерно робство. То не идва отвън, то се прави тук, от партия ГЕРБ, която си присвои държавата ни. Този модел има своите съюзници и се самовъзпроизвежда. Той се подкрепя от различни организирани структури на обществото, от бизнес структури, които предпочитат да се договорят и да си защитят интересите сега и на парче. Масово се внушава, че няма алтернатива. А когато такава се появи, срещу нея се хвърля цялата държавна машина и сериозен медиен ресурс тя да бъде дискредитирана. Чрез политическо инженерство управляващите създават фалшиви алтернативи на временни партии, които обират народното недоволството, а след влизането в парламента, се договарят и крепят правителството. Общественият дебат се измества към дребнотемие и жълти новини, които убиват сериозния разговор за алтернативната политика. Елемент от този модел е заличаването на опозицията. Това минава през опити тя да бъде приобщена и „нахранена“, ако това не се получи, се преминава към разбиването и обезличаването й. Имитират се реформи – съдебна, здравна, образователна. Винаги представени като социална политика за увеличаване на средства в тези сектори, но всъщност е предпоставка за увеличаване на кражбите в тях. Ние не просто трябва да предложим лява алтернатива на дясната ГЕРБ. Ние имаме вече по-висока цел – да освободим държавата и народа си от веригите, в които ги държи една партия и ги употребява, за да се възпроизвежда. Нека този народ да бъде свободен да избира, когото иска. Такава алтернативност вече не е въпрос само на противопоставяне на партийни платформи, което е задължително, това вече е въпрос на държавност и е въпрос за държавници. Няма да стане изведнъж и няма да е лесно, но трябва да започнем с първи стъпки. Бедността държи в зависимост хората. Ето защо поставям на първо място въпроса за неравенствата. Стъпка към тяхното преодоляване е различна от досегашната данъчна система, с необлагаем минимум и прогресивна скала за облагане на доходите. Към месец юни 2017 г. от осигурените лица 2 829 626 души имат среден месечен облагаем доход 672 лева – 8600 месечен доход 25 101 лева месечно или над 37 пъти разлика. Веднага ни заляха с клишето: социалистите искат да взимат от богатите и да дават на бедните. Не, социалистите искаме справедливост и солидарна отговорност от членовете на обществото, за да му гарантират развитие. Прогресивни данъчни системи има в повечето европейски държави – в Германия, Франция, Австрия. От нашето предложение 2 850 000 работещи българи ще плащат по-малко данъци, а приблизително 100 000 души повече. Един милиард лева ще останат в хората, които чрез потреблението, а оттам и чрез косвените данъци, ще допринесат за икономически растеж и приходи в бюджета. Неграмотността е втората причина народът ни да бъде държан в зависимост и манипулиран. Ето защо трябва да променим и модела, по който се финансира и функционира образователната ни система. В неговата основа стои принципът „парите следват ученик“. Този модел принуждава директорите да водят фиктивно присъствие на ученици, за да си спасят училището от закриване. Те не са виновни, виновна е системата, която ги принуждава. Предлагаме смяна и на този модел, както и един учебник по един предмет за един клас. Знаем срещу какво се изправяме, срещу какви огромни финансови интереси, натиск това да не се случи. Вярвам, че това няма да ви разколебава и ще стоим единни на тази позиция. За да може нацията ни да се развива, тя трябва да е здрава, но днес здравето е търговска стока. Всяка година различни правителства увеличават парите за здравеопазване. Резултатът: то е все по-недостъпно и по-скъпо. Значи има нещо сбъркано в модела. Ние го виждаме в това болниците да са търговски дружества, ръководствата на болниците са принудени да мислят първо за баланса си, а след това за пациента. Не можем да ги обвиняваме. Така ги принуждава системата. Има мнение, че много се краде в болниците. Нека виновните бъдат наказани. Не може ненаказаната кражба да бъде причина за наказване на българските граждани, за закриване на държавни и общински болници. Къде да отидат да се лекуват тези хора? Нека не търгуваме със здравето и болниците да не са търговски дружества, а лечебни заведения по Закона за лечебните заведения. И тук знаем срещу какво се изправяме, срещу какви и колко силни икономически лобита в частното здравеопазване. Вярвам, че това няма да ни огъне. Много пъти сме записвали на книга здравето не е стока, но досега не направихме реална стъпка да го докажем. Нека го направим с всички рискове да срещнем сериозен отпор. Не само в Европа стои въпросът за Европа на две скорости. В България отдавна живеем на две скорости. Безработицата в Северозапад е – Видин 16,4%, Враца 13,7%, а в София 3,9%. Средната заплата в Северозападния регион е 830 лв, а в София 1 400 лв. Безработицата и ниското заплащане е причина за миграцията, демографската криза и обезлюдяването на цели региони, като добавим към това и сгрешения модел на финансиране на общините по партиен принцип, с допълнителни средства с постановление на МС, картината става изключително тревожна. Ето защо предлагаме целенасочена държавна политика към местната власт и създаване на нарочен фонд за северозападна България и Странджа-Сакар. За целия бюджет имаме отделна точка в дневния ред и там колегите ще го представят в подробности и сектори – икономика, социална политика, сигурност. Аз исках само да очертая акцентите в него. Това не е просто различен бюджет от този на ГЕРБ, това е различна визия за развитието на България. Но само с думи няма да стане. Трябват реални действия. Средството за постигане на тази визия е сваляне на ГЕРБ от власт, предсрочни избори и мобилизация да ги спечелим, за да я реализираме в управление. Една от стъпките е вот на недоверие към правителството „Борисов-3“. Предлагам Конгресът да обсъди и реши кога БСП да проведе разговор с другите парламентарни партии и да внесе вот на недоверие към кабинета. Ние от парламентарната група сме готови. Знам, че веднага ще се намерят политически анализатори и говорители, че БСП иска да злепостави България по време на председателството на ЕС, но както каза и президентът Радев – това председателство не може да е омерта, която да гарантира спокойствието отвътре и легитимация отвън. В навечерието на председателството, българският премиер Борисов е изключително активен на външнополитическата сцена, но резултатна ли е тази активност, какво носи тя на България и Европа? Тя започна с амбициозната заявка за посредничество между Турция и ЕС. След совалката на премиера Борисов между Анкара и Берлин, напрежението не само че не намаля, а ескалира до открити заплахи. Германия заплаши да изтегли своите военни от Инджирлик и предупреди, че може да се замразят преговорите за членство на Турция в ЕС. Президентът Ердоган отговори, че ако Европа продължава по този начин, никой европееец, където и да било по света, няма да може да ходи по улиците и да е в безопасност. И посредникът се сниши. След това нашият премиер се нае да посредничи между Вишеградската четворка и останалите държави от ЕС. Прояви отношение към срещата в Прага, разговаря с канцлера Меркел и резултатът от това посредничество не закъсня. Виктор Орбан, подкрепен от Полша, Чехия и Словакия, заяви в Будапеща, че не приема силово налаганите от ЕК квоти и отказва да приема не само мигранти, но и каквито и да било други заповеди от ЕС. И българският посредник се прибра в София тихо и кротко. Да погледнем посредническата роля на Борисов на Балканите. След подписването на договора с Македония, който и ние подкрепихме, премиерът се зае да посредничи пред ВМРО-ДПМНЕ за подкрепата му и заяви: „Имам среща с Никола Груевски, с него сме заедно в едно политическо семейство – в ЕНП, седим заедно в Брюксел, истински ще съм щастлив да го убедя и той да подкрепи. ВМРО-ДПМНЕ не подкрепи този договор. Нещо повече – поиска референдум. Очевидно от фактите посредникът Борисов се провали. Да видим какво донесе тази външнополитическа активност на България. Основните усилия на правителството са съсредоточени върху влизането в Шенген и чакалнята на еврозоната. Но и тук българският премиер удари на камък и то сред приятелите си. Германският министър на вътрешните работи заяви, че не вижда възможност за влизането на България в Шенген. Канцлерът на Австрия – че е безразсъдно предложението България да влезе в Шенген, а на Холандия министър-председателят се противопостави на това влизане в Шенген. В същото време няма ясна визия на правителството по кой от петте сценария, предложени в Бялата книга на г-н Юнкер, ще се развива ЕС. За излизането на Великобритания от разбрахме с премиера, че разводите са скъпо нещо и страдат децата. Но разбра ли българското общество как ще се отрази този развод на България? Намаляването на бюджета на Европа след излизането на Великобритания за сметка на какво ще бъде – на кохезионната политика ли, ако бъде така, българското правителство готово ли е да увеличи дела на публичните инвестиции в икономиката, за да компенсира това намаление. Ако не го направи, това ще се отрази ли на икономическия растеж? Редица важни въпроси, които изискват държавническа и дългосрочна визия от национален интерес, за която няма и дума. Това е външна политика на ПР-а, на снимката, на снишаването и послушанието пред по-силните. През това време се хвърля енергия и средства БСП да бъде представена като антиевропейска партия. Нека видим защо. На какви факти почива тази манипулация на общественото мнение, най-силно проработила в предизборната кампания за 44 НС. БСП взе решение на своите колективни органи Конгрес и НС да изрази следните позиции – против подписването на СЕТА, за сваляне санкциите срещу Русия; против Европа на две скорости, за еднакви стандарти при храните. Като председател на партията изразих тези позиции по следния начин: „Българският народ е равноправен с другите европейски народи, вие не сте ни началници, санкциите срещу Русия трябва да паднат, ще направим така че България да бъде пълноправен партньор, а не втората скорост на Европа, не сме второ качество хора, за да ядем второ качество храни, или ще променим Европа, или ще я загубим като цивилизационен избор, заради вашите десни правителства, заради вашите бюрократична политика ЕС е в това състояние“. Веднага десните партии в Европа, в лицето на генералния секретар на ЕНП г-н Лопез, който дойде в България и дясната ГЕРБ определиха това като антиевропейска позиция и започна голямата обработка и манипулация на общественото мнение. Вижте поведението на десните лидери – щом сте против дясното управление в Европа, значи сте против ЕС. Не ви ли прилича на познатото от българската действителност – щом сте срещу нас, значи застрашавате националната сигурност. Минаха изборите и какво се случи – тези десни лидери започнаха да повтарят това, което ние говорехме в кампанията. От някои от нашите тези дори направиха европейски кампании. По темата двойни стандарти в храните г-н Юнкер заяви – не може в Европа да има две класи потребители, не става въпрос за вкус, а за достойнство. По темата за две скорости и че не искаме да сме в задния двор на Европа, Доналд Туск на церемонията по случай 60-годишнината на римските договори заяви: Европа като политическо образувание или ще бъде единна, или изобщо няма да бъде. Днес вече и премиерът Борисов споделя нашата теза от кампанията, че искаме да сме равни на другите европейски народи и заяви: нашият глас трябва да е равен на германския. Искането ни за свалянето на санкциите срещу Русия също беше заклеймено като антиевропейско поведение. Месеци по-късно европейски лидери споделяха: при срещата с Путин г-жа Меркел: „Русия е важен наш партньор“. Г-н Макрон казва: „нито един важен проблем в света не може да бъде решен без Русия. На среща в Москва г-н Орбан заявява: Русия по никакъв начин не е заплаха, нито враг на Унгария. На среща между г-н Путин и г-н Ципрас, последният заявява: Гърция и Русия имат голямо бъдеще. Наш стратегически избор е да укрепваме връзките с Русия. Т.е. какъв е изводът – когато лява партия изрази позиции, това е антиевропейско поведение. Когато десен политик ги повтори след шест месеца, това е европейско визионерство. Когато защитаваш твърдо националния интерес на родината си и достойнството на българите, значи си против Европа. А когато се снишаваш и слушаш, си достоен европеец. Изводите оставам на вас. Но отговорът на нашата визия за бъдещето на Европа и мястото на България в това бъдеще, ще дадем днес. Затова ще говорим повече във втора точка, аз бих искала да поставя само няколко акцента:
1. Европейският съюз – пълноценен социален съюз. Европеският социален модел не е за продан.
2. България в ядрото, а не в перфиферията на ЕС.
3. България – активен участник, а не пасивен слушател на европейската сцена.
4. ЕС на заличаване на неравенствата между държавите членки.
5. ЕС, в който Западните Балкани имат ясна европейска перспектива.
Този доклад ще бъде представен от Сергей Станишев. Бих искала да ви информирам, че Националният съвет Не просто трябва да предложим лява алтернатива на дясната ГЕРБ, а да освободим държавата и народа си от веригите, в които ги държи една партия номинира другаря Сегрей Станишев за президент на партията на европейските социалисти и предлагам Конгресът също да потвърди и издигне тази номинация днес.
За партията
В последната година и половина БСП спечели президентските избори. След последните парламентарни избори ПГ на „БСП за България”, освен че удвои своите народни представители, като брой и сериозно я обнови. 46 са народните представители, за които това е първи мандат. 24 са народните представители до 40-годишна възраст.
Подобрена е организацията и комуникацията между ръководството, партийните структури, народните представители, кметовете и общинските съветници на БСП. Свидетелство за това са и редовните отчети, които се получават от организираните приемни на нашите депутати, съвместно с общински съветници и партийни структури по места. За последната една година са проведени повече приемни дни на народните представители, отколкото за предишните 4 години и затова не спомага само по-големият брой депутати в парламента, а и тяхната активност. Благодаря ви! Добрата координация между хората по места си пролича и при кампанията на БСП за изобличаването на порочните схеми на ГЕРБ в различните общини. След обявяването на кампанията „Не на страха“ все повече хора се обръщат към БСП с информация и молби за съдействие.
Възстановена беше съвместната работа на ръководството на партията с кметовете социалисти, бяха организирани редица срещи с нашите представители в местната власт, където бяха дискутирани техните проблеми и възможностите за тяхното разрешаване, беше обсъдена подготовката за местните избори и изготвяне на изцяло нов ЗМСМА.
Беше направен актуален преглед на състоянието на основните партийни организации към 2017 година. Изготвена е актуална паспортизация на абсолютно всички общини и преглед на работата на общинските съветници по места, която се съхранява на електронни носители.
Една от най-успешните инициативи, които стартираха в началото на годината, е създаването на Фонд „Политически инициативи“. Към този момент са подадени над 50 проекта, като част от тях вече са получили финансиране и са в процес на изпълнение. По този начин беше стимулирана активността и креативността в местните структури – от отделния член на БСП, до областния съвет. Те поемат инициативата с интересни предложения на местно ниво и получават финансиране от централата. Показахме, че за нас организациите са най-важни, защото са близо до хората и дейността, особено в посока разширяване влиянието на БСП, трябва да бъде подпомагана.
Специално внимание беше обърнато и на районите със смесено население, където нашите другари полагат огромни усилия, за да наложат БСП като основна политическа сила. Възстановихме основите на истинска банка кадри, която е богатството на партията и ние ще разчитаме и за в бъдеще на тях.
10 пъти са се увеличили социалистите, които са преминали през партийни обучения. За първи път от 90-те години насам обучаваме новите общински партийни председатели – 91 са минали през подобни обучения. В момента тече обучение за над 300 общински съветници на партията, които са първи мандат. Убедена съм, че голяма част от нашите кандидати за кметове са именно сред тези хора.
Какво ни предстои?
Предстои ни провеждането на сериозен организационен пленум, в рамките на който, освен подробности по всичко вече посочено, ще си кажем и нещата, които ни куцат, за да ги преодолеем и да започнем от сега подготовка за местните избори.
Въпреки тази огромна организационна работа, свършена в партията, въпреки спечелването на президентските избори след 11 поредни загуби, въпреки удвояването на парламентарната ни група, и активните позиции на БСП по всички важни въпроси, в последните седмици в обществото се създаде впечатление за тежък разнобой между нас. Заваляха внушения за разцепление на партията. Изказвания, че никога в историята си тя не е била толкова разбита. Коя партия другари? Кой е партията? Не лидерът, не ръководството, а нейните членове. Вие сте техни представители от цялата страна, моля да споделите, разцепени ли са организациите ни по места, разделени ли са нашите членове. Ако да – кажете по каква линия са разделени. Ако не – моля да информирате Конгреса и обществото от чие име девет души – наши другари, изразяват публично такива позиции. Събрахте ли се на общински съвети, на областни съвети, изразихте ли мнение, че партията се разцепва и упълномощихте ли ги да го заявят публично това през медиите или те говорят в лично качество? Моля, кажете спокойно, нека да чуем мнението на партията, която вие представлявате тук. Ние сме партия, в която различното мнение винаги се е уважавало и зачитало, през всичките години, откакто съществува. Да го направим и сега, другарки и другари.
Публичният дебат беше сведен до вот на доверие на лидера и неговото бламиране. Ако само това беше въпросът, той е лесен за решаване. В нашата партия има много подготвени хора, които могат да поемат лидерството. Знаете, че винаги, когато сме избирали лидер, има по 20-30 номинирани качествени, умни и подготвени социалисти. Но не е това въпросът. Така наречената от медиите вътрешна опозиция, поне така беше внушено на хората, или отделни другари има различно мнение по много по-важни теми. Моля ви да ги чуем и да ги обсъдим. Това, което чухме публично, че използвам в много строги цитати, за да няма после обвинения, че с нещо съм злоупотребила и да няма „Не съм го казал”, „Не съм чул” и „Не съм го видял”. Според едно от тези мнения, промяната в БСП се изразява в: „Отстрелване на неудобните”, „отрязване клоните на дървото, на силните фигури, които вече не са депутати”. Какво казвате с това, другари? Укорявате лидера или оспорвате решение на върховния орган на партията, този Конгреса от февруари 2017 за промяна в Устава. Оспорвате основния документ на партията – Устава, чл. 41 ал. 5, който казва кандидати за народни представители не могат да бъдат социалисти, които са били 12 г народни представители. При това част от Вас, които днес оспорват този текст, тогава го подкрепихте, даже агитирахте във вашите партийни структури, че трябва да се приеме. Кой е отстрелян от партията, другари? Никой. Всички, които твърдят, че са изгонени, са: делегати на Конгреса, членове на Националния съвет, председатели и членове на комисиите и съветите към НС, сътрудници на ПГ и на депутатите. Какво не са? Не са единствено депутати.
Уважаеми другари и другарки,
Колко от вас и от детските хиляди социалисти, които представлявате тук, в страната работите безкористно за БСП години наред, без да сте членове на НС, сътрудници на групата, депутати, членове и председатели на комисии и съвети към БСП? И колко от вас са смятали, че щом не са депутати, значи са изгонени, прокудени и партията ще се разпадне? Спокойно и откровено споделете какво мисли партията по тези въпроси. Могат ли другарите ни, които не са вече депутати да вземат участие при формирането на решенията на партията и действията на парламентарната група? Ако искат – да, защото участват във всички колективни органи на партията. Вместо това, те стоят отстрани и критикуват през телевизиите онези, които работят. Чухме различно мнение: „Материалът ни в парламентарната група е слаб”. Това с материала много ми заприлича на едно изказване на Борисов за лошия човешки материал. Даже и изразните средства станаха еднакви – материал, слаб или лош. Тук, с риск да оправдая критиките за по-острия си стил като ръководител, ще заявя много категорично – Не посягайте към депутатите от парламентарната група. Заставам зад нея, защото знам какво коства на тези хора да понасят всички удари, да работят денонощно, да отстояват позиции на БСП всеки ден. Тази работа се изразява в това, за 4 месеца: 24 закона 1471 изказвания, 60 часа са говорили от трибуната, внесени са 3 искания до КС, 4 предизвикани дебата, 506 въпроси и питания, 33 декларации от името на групата. Коя парламентарна група до сега е постигала това?
Чу се обвинение, че ПГ се е напълнила с „младоци”, „детишляци” които не са подготвени. Какво оспорвате другари? Оспорвате основно решение на нашите органи на партията да се отворим към младите хора и да им осигурим възможност за развитие. Как очаквате да са напълно подготвени, като 15 години ги държим на резервната скамейка, да не би да ни вземат нашите, вечните депутатски места. Някои от вас самите сте станали депутати на много по-младежка възраст от тяхната сега. те 15 години ни чакат, станаха по на 45 години и ги наричате „детишляци, които не са готови”. Ами няма как да са готови, при положение, че на думи винаги казваме, че ще дадем път на младите, когато обаче вече трябва да го направим, те не са готови, за да бъдем ние вечни.
Чухме критики, че в ИБ са навлезли млади хора, които нямат опит. Тук какво оспорвате? Решение на колективния орган – НС, който е избрал това бюро. Или оспорвате младежката възраст на Стефан Данаилов, проф. Гайдарски, Бриго Аспарухов, Апостол Димитров, Атанаска Тенева и Владимир Москов? Тези хора са минали през цялата партийна йерархия, от най-ниското до най-високото ниво. Не обиждайте другарите си, членовете на ИБ.
Защо, докато някои от вас бяхте членове на това ИБ, то беше най-доброто? А сега е най-лошото, същото с малки изключения. Позволихте си да внушавате, че решенията на партията и изготвянето на нейните алтернативи се прави някъде навън в някакви кантори. Чух за соросоиди. Обидихте десетки членове на Националния съвет, депутати, областни председатели, служители в отдел „Секторни политики” и всички служители на „Позитано“, редовите членове, кметовете които докато вие критикувахте отстрани в продължение на два месеца работеха денонощно за изготвяне на бюджет 2018, проведоха над 50 дискусии в цялата страна, срещаха се със синдикати, работодатели, учители, лекари, земеделци, културни дейци, експерти по сигурността. И когато накрая някои от вас, видяха резултата от този труд, възкликнаха: „За пръв път виждаме бюджет на БСП, в който има политики, а не сметки”. Сега не ви ли е неудобно сега да погледнете тези хора в очите, които работиха ред цялото време, за да стигнем то този продукт? В желанието си за реваншизъм, може би, стигнахте дотам да отречете програмата на партията и предизборната й платформа. Ето как. Припомням, че те са приети от най-висшия ни форум – Конгресът, но чухме, разбира се от екраните, едно различно мнение, че Парламентарната група внася законопроекти, които не отговарят на нашата платформа. За пример беше даден законът за храните, който бил несъобразен с възможностите на българските производители. Да припомня, че в нашата предизборна платформа на стр. 6 подробно е описан този закон, нещо повече – той е изработен заедно със съюз „Произведено в България”, в който членуват 1500 български производители и те ни подкрепят в битката за защита на родното. Какво оспорвате – платформата или подкрепата на 1500 български фирми.
Чухме от друг другар, че Парламентарната група не трябвало да се бори за отпадане на маловажен случай в Наказателния кодекс. Припомням, че на стр. 16 от нашата предизборна платформа, това е отбелязано изрично като един от начините да ограничим битовата престъпност. Какво оспорвате другари? Платформата на партията, за която гласувахте и която този Конгрес прие, включително с гласовете на другарите, които днес я критикуват.
Уважаеми другари, не обобщавам, а цитирам отделни мнения или уважаеми другарю, към който ще се обърна сега. Минахте границите, когато обявихте в ефир, че малкият и среден бизнес е в сивия сектор и затова не бива да бъде финансиран от Българска банка за развитие и че от там трябва да се финансира едрият бизнес, който е на светло. Припомням другари, че защитата на малкия и среден бизнес е основополагащ ангажимент в нашите идеи за подкрепа на хората на труда, на средната работеща класа. Имаме цяла разработена програма как ББР да спре да финансира шестте големи в страната и да изпълни това, за което беше създадена – да помага на малките, семейните фирми. С какво право оспорвате тези основни принципи и идеи на българските социалисти? Може би с правото да защитите собствените си интереси, кредитирани от тази банка? На последното заседание на Националния съвет също се чуха интересни различни мнения, на които си заслужава да обърнем внимание като това: „В своето изказване председателят на партията на няколко пъти употреби „политическата класа на прехода“. Аз искам да се обърна към всички вас и да разсъждаваме по този въпрос. Ние, членовете на НС, народните представители от „БСП за България“, част от политическата класа ли сме и част от политическата класа на прехода ли сме. Това е много сериозен идеен спор и ако председателят на НС възприема тази терминология и я налага, това означава много сериозен и различен вододел от всичките ни състояния на размишления, на предлагане на решения и на отстояване на техните действия“. За какъв вододел говорите, другари, и какво оспорвате? Позицията на председателя? Или решението на Конгреса от май 2016 г., в което е дадена оценка на прехода и е записано, че БСП не успяхме да отстоим и реализираме социалния модел на прехода, въпреки, че два пъти спечелихме парламентарно мнозинство. Не проявихме достатъчно твърдост при отстояване на конституционните норми в практическата им реализация. След всеки мандат губехме избиратели, защото не променихме установения социално-икономически модел. Носим своята отговорност за това. Това е решение на Конгреса, не лично мнение на председателя, че ние сме част от политическата класа и че носим отговорност за грешките на прехода, тогава, когато сме управлявали или когато сме били в опозиция и не сме били достатъчно силни да спрем управляващите.
Друго различно мнение, което също трябва да разгледаме: „Аз имах лична амбиция за коалиция за голяма коалиция между БСП и ГЕРБ, след като БСП победи. Няколко пъти съм разговарял с Бойко Борисов по този въпрос”, а на Национален съвет се чу: „Имаше избор на председател на НОИ, защо ПГ не предложихте кандидати. Спомням си предния път с другаря Миков, когато подкрепихме сегашния министър, ние имахме договорка с тях и другарят Юруков остана на поста си“. Тези различни мнения, изразявани от наши другари от парламентарните избори досега поставят отново големия въпрос за коалиция с ГЕРБ. Един от тях го заявява открито и поне това достойнство трябва да му признаем – има позиция, излиза и я казва. Другото е по-опасно – задкулисните действия и договорки за консумиране на власт, договорка в предишния мандат за пост, пак бяхме в опозиция
С тези мнения другари оспорвате не лидера, а колективното решение на НС да не влизаме в никаква скрита или открита договорка с политическия опонент. Друга критика към мен и към ръководството на НС беше да не говоря, че политическата класа е корумпирана, защото корупцията била дясно явление, нехарактерно за леви партии. Така беше оспорен друг официален документ на партията, в който се казва, че ще се борим с корупцията и в нашите редове. Какво показва това? Това показва страх от истината и в нашите редици. И една от причините ли е, с която можем да си обясним отпора, който дадохте на нашия антикорупционен закон, с което също омаловажихте труда на десетки хора. Какво се оказва, другари, ще чуем и зала и всички в дискусията – основните ви критики бяха към мен за еднолични решения, а всъщност вие атакувате Устава, програмата, предизборната платформа, решенията на Конгреса и на НС.
НС реши и ни възложи да направим предложение за смесена мажоритарно-пропорционална система, в отговор на онези очаквания на хората на Референдума, че ще избират поне част от нас мажоритарно. НС го реши и ни го възложи. Изработихме такъв закон и уважаеми делегати на Конгреса, НС ни спря да го внесем в Парламента. Защо? Това страх ли е, че няма да ни харесат хората, ако не се подредим по определен ред в листата, а се явим мажоритарно?
Вие сте ме избирали с програма, в която обещах,че БСП ще има телевизия и ние работихме, десетки хора, това да стане факт и сме готови тя да стартира от 01.01.2018г. Но на НС се чу мнение, че нямаме нужда от това. Как ще го решим този въпрос и защо се оспорва този въпрос, след като знаем, че няма нито един член на партията, който да не иска телевизия? НС може и да ни спре при реализацията на това. За сега сме спрели, докато се произнесе този орган, но не сме се отказали. Ще направя всичко възможно и БСП ще има тази телевизия.
Мислех, другари, откакто започна тази дискусия в последния месец, какво се случва? Мислех, че атакувате лидера, защото сте обидени от промените, които направихме. Сега обаче считам, че не е така. Следейки внимателни вашите позиции от телевизиите, разбирам, че вие не атакувате лидера в лично качество, а позицията на партията, атакувайки програмата, платформата, изразявайки позиции в защита на едрия бизнес, против битката с корупцията в нашите редици. Вие искате да промените посоката на партията и това минава през смяната на лидера. Споделям мое мнение, може да ми кажете след това, че не съм права ще се съобразя с вас.
Защо сега избуя публично този спор, при положение, че тези решения са взети преди година и половина от колективните органи НС и Конгрес. Аз съм сигурна, че днес в партията не спорите по тези въпроси. Членовете не спорят за това. Защо сега? От моя гледна точка това се случва сега, защото дадохме отпор на съществуващия модел на завладяната държава. Защото отказахме опозицията да бъде „нахранена“, с постове и пари за ръководството й, от управляващите и опитомена от Бойко Борисов, по примера на много други партии. Защото разклатихме сериозно управляващата коалиция и парламентарното мнозинство до степен да завалят оставки в парламента, защото с президента Радев заедно твърдо се обявихме за борба с корупцията по високите етажи на властта и застрашихме тази корупция. Защото дойде време да представим истинската алтернатива, а не поредната фалшива, създадена като политическо инженерство в нечии кабинети. Това, което ни се случва днес, е втората фаза. Опозицията не може да бъде опитомена и нахранена, значи трябва да бъде разбита. От нас, скъпи другарки и другари, и от хората които стоят зад вас в цялата страна сега зависи дали ще допуснем това.
На фона на всички тези сериозни въпроси, за темата и за държавата темата на Конгреса беше изместена към лидерския въпрос. Получих критики. Някои от тях много разумни. Не съм безгрешна, благодаря ви. Човек трябва да чува и да се коригира. Но някои от тези критики и препоръки не приемам категорично. Чух препоръка, че се очаква на този Конгрес да покажа как ще „направя партията конкурентоспособна на политическия пазар”. Оставам почти безмълвна пред това очакване. Левите идеи не се търгуват като стока и политиката не е пазар. Информираха ме през медиите, че днес ще се явявам на „тест” накъде ще „бутам” партията.
Уважаеми другари и другарки,
Скъпи българи, извън тази зала,
Ако усетите, че вашият партиен или държавен водач го е докарал дотам да се крие зад вас и ви бута, махайте го веднага, този човек не става. Лидерът стои отпред и води и поема първия удар, но само ако има зад гърба си единна, смела, силна и обща армия, нашата, БСП. Знам, че сте тази силна армия и ви благодаря за това. Чета заглавия „Клати ли се столът на Нинова“, „Ще оцелее ли председателят на БСП на конгреса?”
Нямам дребна амбиция за лична облага, за личен пост, но имам голяма амбиция да променим България
Уважаеми другарки и другари и скъпи българи, извън тази зала,
Ако усетите, че един лидер на партия или държава го е докарал до личното си оцеляване и се е фиксирал в това да си крепи стола, също веднага го махайте. Такъв човек ще ви предаде. Той ще направи недопустими компромиси, ще се съюзи и с дявола, за да спаси себе си.
Чух и призив да обединявам, а не да разделям. Разбира се, че силният лидер е този, който обединява, а не който разделя. Мога да ви обединя около общата ни цел да променим България, около това да бъдем непоколебими за тази цел, да не се огъваме и продаваме. Но не мога да обединявам около личните цели за използване на партията, за облагодетелстване, постове, пари и власт, за договорки и задкулисие. Това не го мога.
Питаха ме ще искам ли вот на доверие, за да се укрепя, даже такова е очакването от Конгреса. Не, разбира се. Няма да употребявам партията и да свикваме цял Конгрес, за да се крепя на поста си. Доказах, че не съм за пост, когато отказах поста председател на Народното събрание. Ако мислех за себе си, скъпи другарки и другари, щях да използвам случая в момента, при тази силна атака и отвън, и отвътре към мен, щях да подам оставка, да отидем на пряк избор от всички членове на партията и щях да го спечеля. Щях да се върна след два месеца и отново щях да съм председател, ако мислех за себе си. Но председател на какво? На една партия, в която два месеца вътрешнопартийни интриги и лобита са ровили сред вас в организациите. В една партия, която два месеца външни сили са ровили с мръсни ръце. На кой лидер му е нужда такава партия? Ето защо, не мислейки за себе си, а за партията ви казвам – нямам дребна амбиция за лична облага, за личен пост, но имам голяма амбиция да променим България. Аз мога това – да ви дам самочувствие, че можем да управляваме по-добре България, че вие сте победители, защото сте единствените, побеждавали някога партия ГЕРБ е тази държава. Аз мога да ви гарантирам, че няма да отстъпя от тази битка, че ще ви дам смелост, за да можете вие да я дадете на народа ни, но само ако сме заедно и единни. Не искам просто власт, искам този свят да се промени и не мога да го кажа по-добре от Николай Петев. Нашият поет ни напусна с една заръка: „Този свят трябва да се промени, защото не обича човека, защото българинът е унизен, защото иска всичко да продадем, защото иска да обичаме Русия нелегално, защото брои само богатите за хора, а бедните за население, защото подменя приятелства с предателства. Мислиш, че говориш с Христос, а той бил Юда. Защото мачка мечтите, защото изтрива свети неща, защото ни завива с нищета, защото ни зачерква паметта. Този свят трябва да се промени”. С вас можем да го направим.