Написано от Стоян Николов-Торлака, Биволъ
– Ало, шефе, за много години! Да си здрав като мене и да имаме още дълги години все така ползотворно сътрудничество!
– Казал съм ти да не ми звъниш. Когато има за какво, аз ще те търся.
– Така е, така е. Но тази година още не съм звънял. Виж, миналата наистина може и да съм станал досаден. Търсих те заради Барселоната, чекмеджетата, протестите…
– Не „може“! Стана повече от досаден! Айде, че…
– Ама, шефе, само едно нещо да попитам и обещавам да не те притеснявам поне, докато наближат изборите.
– Слушай, ти наистина си се самозабравил…
– Знам, знам, шефе. Постоянно ми го повтарят. Напоследък даже и от моите хора. Невинаги го казват директно, ама на мен ми сече пипето и съм сигурен, че си го мислят…
– Една думичка само и…
– Две! Ники Младенов.
– Какво?
– Ами, преди бях останал с впечатление, че ми гласите за престолонаседник Томислав, а сега гледам, че на Ники Младенов му изписвате вежди. И почнах нещо да се притеснявам, та реших да ти се обадя. Хем да ти честитя Нова година, хем да ме успокоиш. Щото, съгласи се, Ники Младенов верно си изглежда идеален за мой заместник. Мен нещо хората почнаха да не ми схващат посланията, колкото и категорично да им ги изкрещявам. Пък и разни компромати се трупат, европейските партньори поохладняха, на евразийския му свърших работата с Потока. Отгоре на всичко и понапълнях от стреса покрай премиерството, та не съм толкова достолепен, колкото бях. Затова, викам си „Дай да звънна, та да ми е спокойно.“. Той Ники наистина е подозрителен. Международни отношения завършил, министър го правихме, в ООН го изпратихме, езици знае, скрита лимонка е, в никакви скандали не се е замесвал, никакви пешкири не е опирал, мръсна работа не е вършил а, на всичкото отгоре е и ваш човек по наследство. Нали баща му и чичо му са ви колеги от ДС…
– Момче, наистина минаваш всякакви граници…
– Това е така, шефе. Доста години вече минавам всякакви граници, само и само да изпълнявам вярно заръките ви. Та, затова сега просто искам да съм сигурен, че нищо не е отишло нахалост. Все пак Ники и е по-млад, и по-образован от мене, а и едно такова деликатно говори, хили се на камерите… Гледам покрай Нова година почна кампания да му се лъска имиджа по вашите медии, пък и той отказа да го преназначат в ООН. По лични причини. И ми мина през главата да не би тия лични причини да са свързани с оттегляне на доверието ви от мен, дето толкова години съм ви верен. Просто исках да съм сигурен за старините си. Че няма да ме захвърлите като мръсен парцал, както постъпихте с толкова много други и да ме заместите с тоя зализан мазник.
– Първо, не съм длъжен да ти давам каквито и да било обяснения. Второ, не си спомням някога да съм ти ставал личен психотерапевт, за да те успокоявам. И трето. На твое място бих внимавал как говоря за хората, защото, както казваш, нищо не е сигурно. Днес си на този пост, утре те няма. Знае ли човек как ще се завъртят нещата и за кого е използвал неуважителни думи…
– Значи съм прав?
– Казах, че не съм длъжен да ти давам обяснения. Засега си премиер, Барселоната, протестите, чекмеджетата, Потока, че и сума ти други, по-отлежали неща, не са ти се струпали на главата, така че си затваряй устата и толкова!
– Но, как така!? Толкова години…
– Честита Нова година, момче!
Тут… туут… тууут…