Grigor Lilov
******* Международните ракурси – в поклон към Запада, но наведени услужливо
на Изтока
******* Политическото брокерство
Защо правителството беше избрано точно сега, а не по-рано?
*** Медиите го обясниха с ретроградния Меркурий за разни баламурници, немалко по нашите географски ширини (извинете за определението, но друга по-подходяща квалификация за такъв тип наивни до липса на мисъл хора няма).
*** Медиите го разтълкуваха за действително мислещите с тежките преговори за програма (която се оказа, че я няма) и от немай-къде и под сурдинка – с още по-тежките преговори за властническите кресла.
*** Медиите го посочиха за най-аналитичните и с други мотиви – например служебният кабинет да изработи родната оценка и предложение по преговорите на ЕК с „Газпром“, като се откаже от предвидените санкции за концерна заради злоупотреба с цени и монополно положение. Идеята беше да не пострада имиджа на новото правителство и коалиция (бел.: вярно е)
Но никой – нито медии, нито политолози и социолози, нито специалисти, нито политици посочиха най-съществената причина.
Каква е тя?
Да се дистанцира полека България от ЕС и партньорите ни!
Защо се отправя такова предизвикателство от нашите властници (и/или техни задкулисни други партньори)?
Нима забравихме, че до вчера коалиционните партньори на ГЕРБ се кълняха, че ЕС е вреден за България. Сидеров искаше излизане от него, Каракачанов – преформатирането му само в икономически съюз, Симеонов – по-малко общи политики в него.
Нима забравихме, че довчера коалиционните партньори на ГЕРБ се кълняха, че НАТО е още по-вреден от ЕС и е агресивна организация (без Валери Симеонов).
Помним ли, че само преди два месеца коалиционният партньор и настоящ министър Каракачанов обясняваше пред движение „Русофили“ как се е стигнало до съюза с Волен Сидеров и Валери Симеонов (цитат): „Обединяват ни опасностите – нелегалната емиграция, политиката на Турция, войната в Близкия Изток, дрънкането на оръжие от страна на САЩ и Европа по отношение на Русия, всичко това изисква нормалните хора да се консолидират“.
***
Такива предизвикателства от политици в разградена държава като нашата се отправят само по външни внушения и само в подходящ момент – когато на онези другите, дето ги осъждаш и заклеймяваш, не им е до теб, за да те поставят на място, ако трябва и с един шамар.
Именно шамар! Защото когато си приел да ти плащат, да харчиш и да крадеш парите им, дето ти ги подаряват, трябва да си си приел и правилата: който плаща, той поръчва музиката.
А сега им се казва – ами и други я поръчват, защото също плащат! Вярно е, че плащат. Плащат, да, ама не на България, а само на политиците й. И им плащат не със свои, а с нашите, взети от България пари заради монополно високи цени на енергодоставки.
Затова това поредно родно правителство е почти открито предизвикателство към света, към който иначе се стремим!
Отправено не от глупост или кураж, а заради подходящото стечение на обстоятелствата, което ще повиши цената на политиците за онези, които им плащат зад кулисите.
Късметът (и техен, и наш) е в това, че на този свят в момента не им е до нас!
**** Времето за по-остра реакция се оказа неподходящо от гледна точка на геополитиката – в неделя са изборите за президент във Франция, като в център на битката се превърна отношението към ЕС. Един скандал с България би налял вода в мелницата на Мари льо Пен.
**** Започнаха преговорите по Брекзита на фона на предстоящите извънредни парламентарни избори във Великобритания. Един скандал с България би налял вода в мелницата на привържениците на Брекзита.
**** Предстоят ключови и потенциално взривоопасни за ЕС и НАТО парламентарни избори в Италия през 2018 г. През пролетта – точно по времето на нашето председателство на ЕС. Един скандал сега с България би налял вода в започналата вече предизборна битка в Италия и в позициите на движението „Пет звезди”.
**** И онова, което жизнено и вече пряко засяга самите нас. ЕС и САЩ са скарани с Турция. Един скандал в момента с България би налял вода в мелницата на непредвидимия Ердоган и би оставил страната ни без подкрепа, което почти сигурно би провокирало Анкара към необмислени действия.
ДИАЛЕКТИКА: ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ
Та затова беше „ретроградният Меркурий“ – да се промуши в удобния момент правителство – кукла Матрьошка със скритата в нея антиевропейска и антиатлантическа вътрешна кукла Матрьошка. Която може да се извади, когато й дойде времето и според обещаната щедра плата за това.
Иначе външно и формално „европриличието“ беше спазено.
Най-гласовият националист Волен Сидеров не получи място в кабинета и каква нечувана скромност – сам се отказа от него.
По-малко гласовият му коалиционен другар Валери Симеонов получи синекурен пост – на вицепремиер. В родната действителност обаче вице без министерство е нещо като голяма фирма – бедно положение, като шофьор без кола, като съпруг с жена, слагаща му пот и над път рога.
Политическият брокер Каракачанов обаче се сдоби с ключов пост – в отбраната. Ключов, понеже там ще има сделки за милиарди. За разлика от коалиционните си партньори, той отдавна е в Голямата игра. И вако, и тако – т.е. е заслужил доверието.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
една бележка: по времето на президенството на „проруският политик” Георги Първанов България влезе в НАТО. Вярно – влезе като „троянски кон”. Но разкритият, знаещият се троянски кон не е толкова опасен.
И може би не знаете какъв пост заема втората ключова фигура след бившия президент в АВБ – Ивайло Калфин. Ами той е специален съветник на един еврокомисар. Кой ли – комисаря по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер. Християн демократ от партията на Меркел. Нарекъл Путин „шумен и авторитарен хулиган”. Я виж ти!
Макар че се говори и имаше скандали за негови връзки с руски емисари и олигарси. Набързо потулени. Но знае ли се – може би и тази фигура да е била „троянски кон”, ала от другата страна.
И може би затова на тези избори за разлика от предишните АБВ не беше допуснато до парламента. Казвам допуснато, понеже изборите у нас не само се манипулират, но и дирижират и фалшифицират на най-високо равнище.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Като всяко предизвикателство и това с правителството си остави резервни позиции за ход „пълен наззад”.
За компенсация пред Запада вицето Томислав Дончев ще стане непосредствения заместник на Бойко Борисов. Както знаете, кариерата му е тръгнала от „Отворено общество“ на Сорос, чийто програмен директор беше.
Пак за компенсация „патриотите“ не получиха никакъв друг министерски пост и всъщност се оказаха политически брокери, дали услугите си на други задкулисни играчи, за да си вредят министрите.
Пак за компенсация – тупащата се все на едно място правосъдна реформа у нас се превърна в обект и на външната политика като поредната фалшива индулгенция за навън за „вниманието“, което й се отделя.
Пак за компенсация външен министър стана Екатерина Захариева, представяна като човек на толкова яростния представящия се напоследък като русофоб Росен Плевнелиев. Нищо чудно, особено след като изгоря предишната кандидатка за еврокомисар. Та той е нареден като претендент за този пост или за онзи, който ни чака в НАТО. А на хоризонта се очертава и един пост в ООН – като компенсация за отстъпеното от нас място в Съвета за сигурност и предстоящото оттегляне на Ирина Бокова от ЮНЕСКО.
Накратко: правителството като конструкция е сбор от кукли, вмъкнати една в друга и с различни изражения. Сега видимата е едната: не особено приятна, с еврофобски и атлантическофобски черти, но наклепана обилно отгоре с проевропейски и проатлантически грим.
Но я има и другата, скритата в първата – със свирепо изражение и подготвен в канията наострен атакистко-патриотичен нож.
Тази конструкция е търсена умишлено и за оправдание. Ясно е, че истински реформи няма да има, а ще се крепи с цената на всичко статуквото. Но ще се искат обяснения за тъпченето на място, за извратливостта, за мафиотизацията и корупцията в държавата, за двойствената външна политика и вако, и тако.
Премиерът Бойко Борисов ги има – коалиционните му партньори са най-чудесният сапун за измиване на ръцете му. Фигурата му ще олицетворява стабилността, макар и гнила, коалиционните съюзници – потенциалната нестабилност, водеща до възможен взрив.
–––- ОЛИГАРХИЧНИТЕ ВЛИЯНИЯ––––
–––- СКРИТИТЕ ЗАВИСИМОСТИ–––-
–––- „ВЕЧНИТЕ АМБЪР“ И РОДНИНСТВА––––
От вътрешна гледна точка това правителство по нищо не се отличава от предишните на прехода. Като тях то е коалиционно не само по форма, но и по съдържанието си в скритите си зависимости. Като тях то е олигархично. Като тях то е поредното преходно на прехода -статукво.
Почти всички от лицата в това правителство са известни, упражнявали са се в политиката и изпълнителната власт, познати са на обществото.
За тях е писано достатъчно.
Аз самият съм представял практически всички от тях (с 2 изключения) със скритите им действителни биографии и техните зависимости. И по-рано, и още по-рано, и в самото начало, когато физиономиите им започваха постепенно да изгряват или се подготвяха за изгряване на политическия роден небосклон.
Няма смисъл да се повтарям „who is whо” е в действителност.
Но все пак ще си позволя две бележки за две фигури – като илюстрация за влияния в кабинета.
1. Първата вече съм я описвал – вицето и външна министърка Екатерина Спасова Гечева-Захариева. „Прозападната“, както я представят.
Да видим какво съм писал навремето:
„Водят я за човек на Росен Плевнелиев. (май аз съм първия, който извади данните за мъжа й архитект, фирмите му и участието му в бизнес-начинанията на Плевнелиев)
Но кариерата й в държавните структури започна и се разви по времето на министър Джевдет Чакъров от ДПС. Като основен правист на министерството и директор на правната му дирекция през нея и с нейния подпис са минали скандални заменки за милиарди и нецелесъобразни проекти с обществени средства и европари за десетки и стотици милиони. (бел.: посочил съм редица примери)
После я пое на отглеждане ГЕРБ – по всичко личи, че по линия на топлата, но скрита връзка на Борисов с Доган, а след това я връчиха на Плевнелиев.
И съответно медиите изработиха новият й имидж.”
За мен е провален министър – състоянието в правосъдието, за което отговаряше, е живото свидетелство за това.
Новото съчетание – тя и Цецка Цачева са убийствени за каквото и да е реформа.
2. Втората бележка е за министър – един от двамата, за които досега не съм писал.
Николай Нанков – на регионалното развитие и благоустройството.
Този човек беше най-младият държавник у нас – на 25 години стана областен управител без ден опит и някакъв сериозен трудов стаж! Освен депутат беше и 2 пъти досега зам.министър на съвсем млада възраст.
Само ще спомена, че това е зетят на Васил Гоцев.
А кой е този Васил Гоцев? (за по-младите и онези, които са го забравили)
Виден седесар, отстранен от поста правосъден министър от Иван Костов през 1999 г. при чистката в кабинета му. Обаче единодушно избран от десни и леви за член на Конституционния съд. (до 2012)
Видна комунистическа номенклатура – дълги години е юридическия съветник на Ярослав Радев – първи заместник на Тодор Живков в Държавния съвет.
А понастоящем същият Васил Гоцев – тъстът на новия министър е съветник на … „Воля“ и Валентин Марешки.
Е, стана ли ви ясно защо Марешки и хората му гласуваха „за“ това правителство. И защо покрай такива „съвпадения“ и др. го наричам ОФ – на всички „демократични сили“ и всички политически „партизани“ у нас?
Покрай роднинско-клановите назначения и приемственост независимо от партийните цветове ще отбележа един факт от многото … ами този например: дъщерята на новия здравен министър на 23- годишна възраст стана началник на кабинета на доскорошния здравен министър Петър Москов.
Само щрихирам. Защото по-подробно за фигурите в кабинета ви препоръчвам всички мои публикации покрай нови правителства и назначения на нови министри, зам.министри, шефове на агенции, скандали с далавери и т.н. И за капак няколко мои книги.
––––– РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СОФРАТА –––-
ДПС-Пеевски получи 1 премиер и 3 министри: Борисов, финансовият Горанов, земеделският Порожанов, икономическият Караниколов.
Реформаторкато Кунева и генералският кръг „Монтерей“ си имат образователен министър.
ДПС и „умните и красивите“ (по Плевнелиев) си имат вицепремиерка-външна министърка. Само „умните и красивите“ си имат и първи вицепремиер.
Клановете в БСП си има близки до нея хора: вицепремиер – министър на отбраната, министър на транспорта (Московски е бивш служител от групировката Мултигруп) и топли връзки с Борисов – министърка на евроинтеграцията и министърка на правосъдието.
Политическите брокери – патриотите се оказаха нещо като машинно масло в колелата на този механизъм, за да се прокарат лесно някои „наши хора“ (на кръговете).
При олигархичните интереси разпределението е съвсем многопластово – редица от тези хора обслужват по няколко едновременно. Е, има си и арбитър за противоречията – ролята е възложена на премиера.
Ще се самоцитирам от едно мое разследване преди 22 години – от далечната вече 1995 г. – не за правителство, а за групировка като действително правителство
„Домашният скандал никога не става повод за развод, както и разиграването на интересите не проваля големия брак на действителното им съдружие. В него (днес – правителството) изглежда като пръст от една и съща ръка. Пръстите й могат да се движат различно – дори един срещу друг, но само така се получава желания захват. Този захват не изпуска нищо – от дреболиите до златните ябълки.”
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
**** Демокрацията е механизъм, гарантиращ, че нас ни управляват не по-добре, отколкото ние заслужаваме това. (Джордж Бърнард Шоу)
**** Нациите и хората започват да действат разумно, едва след като са изчерпали всички други възможности. (дай боже тази да е последната)
Авантаж по facebook.com/grigor.lilov/posts/1296256227156980