В резултат на климатичните промени се очаква водните ресурси в България да намалеят. Това може да обостри риска от воден дефицит в уязвимите райони, а в години с особено неблагоприятни условия – и на други места. Това каза доц. Емил Гачев по време на събитие на тема „Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?”, което се проведе в София. Събитието е организирано от платформата „Климатека” по повод Световния ден на водата, който ще отбележим на 22 март.
По думите на доц. Гачев една трета от населението на света изпитва недостиг на вода, водният ресурс остава дефицитен и този проблем ще се задълбочава поради нарастващото население. Той уточни, че водният ресурс намалява поради лошото стопанисване на водите и замърсяването. По думите на д-р Валентин Симеонов промяната в циркулацията на океана и по-специално забавянето или спирането на Гълфстрийм ще доведе до сериозно намаляване на валежите в България.
Според данни за периода 1990 – 2018 г. пресноводният ресурс на страната ни е около 100 млрд. куб. м годишно. „Това е малко измамно, защото три четвърти са транзитните води на река Дунав. Вътрешният отток на територията на страната е около 25 процента от цялото количество”, сочи доц. Гачев, допълвайки, че се наблюдава неравномерност на оттока – той варира от 10 до 30 млрд. куб. м годишно в зависимост от валежите. Констатира се и че речният отток в България е намалял поне с 34 процента в последните 30 години.
Важно е да се подчертае значението на горите – ако нямаме гори, няма вода. „Те увеличават количеството на водни пари, привличат дъжда, преразпределят дъждовния поток, улавят водата от мъгли и облаци“, посочи той, допълвайки, че отчетливо е намаляването им в световен мащаб (според някои прогнози, Амазония може да изчезне до 50 години), но основното притеснение у нас са все по-честите горски пожари, за които ние не сме подготвени.
„Това, което трябва да направим в България, е да опазим горите. Трябва да направим разлика между различните видове гори – естествените гори са ценни, изкуствените не са устойчиви и водят до засушаване“, заяви друг участник в събитието – д-р Симеонов.
Основното количество води в миналото у нас са били използвани в промишлеността и поливното земеделие, но след кризата в тези два сектора, ползването на водния ресурс е намаляло от над 14 до 5 – 6 млрд. куб. м. Към днешната дата най-голяма част от водопотреблението у нас отива за промишлеността, доста по-малки части за селско и горско стопанство и за питейно-битови нужди.
Според посочените от доц. Гачев данни, около 100 л на ден е водопотреблението на човек в домакинствата у нас. На средногодишна база силен воден стрес нямаме никъде на територията на нашата страна. Въпреки това воден недостиг може да се наблюдава в определени райони с недостатъчни ресурси.
„Всичко това може да доведе до недостиг на питейна вода, намаляване на производителността в селското стопанство, недостиг във всички индустриални нужди, включително и туристическата индустрия, повишен риск от епидемии, намалено количество на вода за охлаждане в енергетиката. Това са стресови условия за цялото общество и цялата държава”, обобщи доц. Гачев.
Той допълни, че определянето на загубите на вода обикновено е трудно, но 55 – 60 процента от водата у нас се губи в процеса на доставка до потребителите, като по някои оценки достига и до 70 процента. В Германия тези загуби са оценени на 3 до 5 процента.
Сред решенията на проблема могат да бъдат подмяна на остаряла и амортизирана инфраструктура, добър мениджмънт на течовете, разумен контрол на подаваното налягане. Тъй като над 85 процента от водата отиват за промишлени нужди, там е необходимо въвеждане на производства със затворени цикли на водоползването, повторно използване на отпадната вода.
Както стана известно от презентацията, една трета от водоползването в Европа се пада на селското стопанство. Затова там е необходимо въвеждане на по-сухоустойчиви култури, насочване на земеделските субсидии към производства с по-малък разход на вода, образование на земеделските производители за икономични практики на водопотребление, изграждане на мрежи с повишена ефективност на водопренос и разпределение, да се ползва ш дъждовната вода.
За ефективно използване на водата в бита много може да помогне изграждането на пречиствателни съоръжения, позволяващи повторно използване.