Бумът на игралния филм „Потъването на Созопол“ бе през 2014 и 2015 година. Обяснимо- професионално изпълнение отвсякъде на целия екип и заслужено спечелени награди. С днешна дата- извън кино сцената, се играе нов епизод от „Потъването на Созопол“, но този път сюжета е различен и шансовете да се спечели награда се сведени до нула. Става въпрос понеже за дългова спирала и финансова катастрофа.
Режисьор образно е кмета Панайот Рейзи, а в ролята на статисти или нещо подобно са всички данъкоплатци. Според разчетите всеки един от тях е натоварен финансово с близо 2000 лева? Мнозина ще попитат защо? Отговорът е елементарен- дълговете на морската община са достигнали кошмарните 26 милиона лева или около тази баснословна сума. Никой или почти никой не знае точната цифра, понеже разчетите и отчетите не са прозрачни и кмета Рейзи е над тези неща. 26 милиона за население в община от близо 14 000 души и с годишен бюджет малко над тази сума, си е направо лудост, според различни анализатори и финансисти.
„Това е балон, който ще се спука рано или късно. Ще се спука понеже направените инвестиции са неразумни и няма възвръщаемост. Икономиката реално буксува, влиза се в дългова спирала и постоянно се взимат нови и нови дългове за гасене на стари финансови пожари“ споделят те. Фактите са следните. Кметът Панайот Рейзи действително е известен с бохемския си начин на живот, с лимузините си, яхтата или яхтите си, имотната си империя, круизите в екзотични държави, близостта си до определени строителни фирми и прочие. Любимец е на банките в ролята на кредитоплучател. Последният е озадачил мнозина- близо 20 милиона лева.
Аргументът бил, че имало стари задължения които трябва да се платят- неясно колко и предстояло строеж на нова автогара и изграждане на модерно осветление в курорта. Оказва се, че старите пожарища били седем или осем, но какви са точно в детайли и защо са били допуснати е въпрос с неясен отговор. Факт- дълговете за генерирани от времето когато той е кмет на общината. Осветлението към този момент вече се изгражда. Шумно рекламираната и афиширана автогара обаче ще почака, нищо, че са теглени милиони от банката с незнайно каква лихва. Мотивът е, че минавал някакъв сложен електропровод през терена, а другото оправдание под сурдинка било, че автогарата нямала да си избие парите и щели да се търсят други варианти, каквото и да означава това..
Изглежда концепцията търпи провал, а милионите от банката са вече изтеглени. Всъщност созополският епизод с провалена концепция и изхарчени обществени милиони, не е единичен. Историята помни случая с ремонтирания за близо 15 милиона лева Градски стадион. Средствата бяха общински, а не държавни или европейски. При откриването на Арената преди две години, Рейзи уверяваше, че към 2017- та Созопол ще бъде европейска столица на спорта и ще бъде нещо като пример за спортен туризъм. Донякъде логично- освен новата футбола база, жокерът е и дългогодишната олимпийска база в близост. Думите и обещанията обаче си останаха без реално покритие. Мениджмънта за спортен туризъм, идването на т. нар. нискоразредни футболни клубове на лагер в Созопол и генерирането на свежи пари търпят чутовен провал. Нищо, че посредством рекламата за този стадион и може би заради шума на парите, Рейзи стана член на Изпълкома на БФС и още е такъв.
Същата тази Арена е прекрасна и тесен кръг от хора знаят колко реално е излязла на данъкоплатците. Тя не само, че не си връща инвестицията, ами продължава да акумулира загуби понеже единствения експлоататор и ползвател е общинския футболен клуб с президент Панайот Рейзи. Доскоро определения като Господарят на Созопол навярно са галели ушите му, но човек като се зарови малко повече подразбира, че всъщност Царят май е гол. Независимо, че общината е най- големия работодател със своите около 700 служителя. Всъщност то изобщо не си е за хвалба тази действителност за най- големия работодател.
„Като пое управлението на общината, дълговете бяха нула, а в касата е имало около 2 милиона лева. Към този момент чудовищните заеми за малка община като нашата идват в повечеко. Имаме огромен потенциал за културно- исторически и спортен туризъм, а какво правим- нищо. Вдигаме данъците за движимо имущество със 130 % и се правим на първенци. Не може така и не бива“ споделят с горчивина запознати с процесите в родния град. Изглежда обаче г- н Рейзи спи спокойно- без каквито и да е угризения, кара си с охота служебната немска лимузина за 110 000 лева надлъж и нашир, прави някакво странно състезание по портфейл с близки олигарси, а филма „Потъването на Созопол“ за жалост върви към частта с най- тъжните и тревожни музикални акорди. А дали не е редно някой по- висшестоящ да се позаинтересува, защо толкова тревожно звучат тези акорди в хилядолетния град? Очаквайте продължение! Не без участието на един известен среднощен гъбар, облечен с модерен камуфлаж и скъпа ловна пушка под ръка.