ОТЧЕТ ЗА РАБОТАТА И ДЕЙНОСТТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ПОСРЕДНИК
НА ОБЩИНА БУРГАС ЗА 2017 ГОД.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НИКОЛОВ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
При избирането ми за обществен посредник на Община Бургас обещах да отдам времето си изцяло в защита правата на нашите съграждани и го правих вече близо седем месеца през изминалата 2017 година. Достатъчно време, за да преценя нуждата на гражданите от институцията, както и нуждите на самата институция.
Лично изготвям всички изходящи писма, завеждам входяща кореспонденция, подготвям писмени становища, отговарям на въпроси и жалби на граждани, подавани по електронна поща, давам консултации по телефона, приемам граждани, често по няколко пъти за един и същ казус, поддържам връзка с медиите, провеждам срещи с лица от засегнатите институции.
Още при встъпването ми в длъжност заявих, че не искам да бъда разпределителна пощенска станция, да препращам писма и жалби на гражданите за становище до Общинска администрация и след това да препредавам отговорите. Има, разбира се, и такива случаи, но не бива те да са по-голямата част от дейността ми. В работата си споделям мнението, че да изразиш становище по определен сигнал или жалба, означава да изразиш своето становище, не само това на администрацията. Дали то ще съвпадне с изразеното такова от съответния орган, към който е отправен сигналът, или не, това е вече въпрос на вътрешно убеждение. Вътрешното убеждение се изгражда в познаването на материята по различни казуси и в съвсем различни области. Проблемните области, по които работя са 21 и са от сферата на здравеопазване, социални дейности, етажна собственост, незаконно строителство и устройство на територията, местни данъци и такси, екология, транспорт, монополни дружества и т.н.
Имах нужда от сътрудник, на който да доверя част от проблематиката, а при необходимост да възлагам и на друго лице изготвяне на становище по определени въпроси.
Благодаря на всеки един от Вас, който с гласуването си в зала подкрепи молбата ми за промяна на Правилника в тази насока.
При заемането на длъжността бях подкрепен лично и от омбудсмана на Р. България г-жа Мая Манолова, която пристигна в гр. Бургас. Проведохме среща в кабинета и в последствие посетихме „Рибарско селище“. И до днес не са редки случаите, когато по определено значими за обществото ни въпроси се обръщам за съдействие и консултация с членовете на екипа и́. Изразявам благодарност за отзивчивостта им.
Заех длъжността Обществен посредник с голямо желание и хъс за работа, приемах и продължавам да приемам всички граждани, независимо дали поставеният от тях проблем е в правомощията ми.
През годината 586 граждани потърсиха съдействие за решение на своите проблеми, които са с 15 повече от 2016 г, подадени са 442 писмени жалби. Изготвени са 231 писма и становища. /Приложение №1/, 12 са непреключените случаи, поради забавен отговор от страна на кореспондента по тях.
Тук не са отчетени консултациите по телефона, липсва отделеното време за срещи с лица от засегнатите институции, с граждани в извън работно време.
Трябва да спомена, че в 80% от случаите, хората се връщат за втори, а по някога и за трети път. При мен няма никакъв ограничителен достъп, няма пропускателен режим, не е възможно да избегнеш среща с гражданин, дори и да си отговорил вече няколко пъти на питането му.
По всяка една от областите съм посочил само един или два характерни случаи, по които съм работил.
Най-голям брой сигнали и жалби от граждани са постъпили в област „Съд, банки, полиция, частни съдебни изпълнители“, общо 65 на брой.
За съжаление, усещането за липса на справедливост при постановяването на съдебния акт е намерило трайно място в съзнанието на съгражданите ни. В интерес на истината 80% от посоченият брой жалби, касаят дейността на частните съдебни изпълнители, затова на тях ще се спра по-обстойно по-долу. В жалбите към банките се съдържат основно заявени претенции на кредитни институции към лица, често явяващи се поръчители на кредитополучателите. В болшинството от случаите, гражданите не осъзнават, че с поемането на поръчителство, отговарят солидарно и в пълен размер наравно с получателя на кредита. Освен това, банката има право да предяви предпочитателно вземането си към поръчителя, особено, ако той има имущество, или постоянен източник на доходи, каквото е трудовото възнаграждение. Често, едва когато получи запорно съобщение от банката, в която на лицето се превежда трудовото му възнаграждение, тогава то разбира, че дължи суми, които не е теглил и с които не разполага. За съжаление, това е една законова и правна възможност и ниската правна култура на населението води до такива неблагоприятни последици.
В раздела за банките ще се спра само на един случай, който се отличава от често срещаните и упоменати по-горе, случай, за който дадох гласност и чрез средствата за масово осведомяване, с оглед запознаване на обществеността и събуждане бдителността на гражданите.
Упълномощеното от банка лице подава заявление и образува заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК срещу физическото лице за изтеглен и непогасен кредит. Веднага след като получава съобщението и заявлението от съда, гражданинът се консултира с адвокат и прави възражение, като се позовава на изтекъл давностен срок, поради което е погасено правото на вземане на банката. Съдът прекратява производството. В указания срок банката не завежда исково производство за доказване на вземането си, очевидно съзнавайки, че не може да спечели това дело. Изчаква 2-3 месеца и подава ново заявление по същия законов ред, за същото искане, срещу същата страна. Получателят на известието от съда, решава, че този документ е по вече приключилото ч. гр. дело, тъй като вижда че сумата е същата и банката е същата. Не обръща внимание, че номерът на делото е друг, не се консултира с адвокат. Така след известно време и тъй като не подава в срока възражение, бива осъден и от частен съдебен изпълнител научава, че вече е осъден за сума, за която „малко преди два месеца е спечелил делото“, както се изразява лицето. За давността не се следи служебно и всеки гражданин трябва на време да се позове на нея. Затова дадох чрез Средствата за масова информация /СМИ/ гласност на този случай.
Оплакванията към полицията са свързани с нежелание за намеса или невземане на отношение спрямо извършители на нарушения, посочени, от самите пострадали лица. Това бездействие у органите на реда, често създава у нарушителите едно чувство за ненаказуемост и води до арогантност в поведението им.
Помолен бях за съдействие от гражданка, която заяви, че е получила фиш за превишаване на допустимата по закон скорост за движение с МПС. Съпругът и́ извършил същото такова нарушение но с друг автомобил получава фиш с друг размер на глобата. Попълвайки платежните нареждания в банката по двата фиша гражданката посочва като основание за плащане за двете суми, само номера на единия фиш. Така остава с впечатление, че е изрядна към Държавната администрация, до момента, в който при случайна проверка разбира, че глобата от единия фиш стои непогасена и е дължима към момента.
Написах мотивирано писмо до Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ към Министерство на вътрешните работи с молба, случаят да бъде преразгледан и решен по справедливост. Приложих всички писмени доказателства. Не след дълго получих отговор, че дирекцията ще отрази извършеното плащане и в Автоматизираната информационна система на административно наказателната дирекция, фишът е отбелязан вече като платен.
С встъпването си в длъжност разбрах, че много от жалбите са против действията на Частните съдебни изпълнители /ЧСИ/. Затова реших да организирам и проведа среща с всички кантори на частни съдебни изпълнители, извършващи дейността си на територията на подсъдност на Бургаски окръжен съд.
Срещата проведох в кабинета ми на 20.06.2017 год. На нея присъстваха представители на всички кантори. Близо три часа говорихме за по-честите случаи на жалби против действията на някои от тях. В разговора наблегнах на онези проблеми, които биха могли да се преодолеят и без изрични законодателни промени, а именно:
1.Липса на достатъчна информираност на длъжниците относно задължението им, още повече, научавайки, че са осъдени направо от частния съдебен изпълнител.
2.Необходимост от предоставяне на подробна информация за дължимите такси на частния съдебен изпълнител и каква част от задължението съставляват те.
3.Длъжниците, а често и работодателите не са наясно по какъв начин се изчислява секвестируемата част от трудово възнаграждение или пенсия.
4.Забавяне във вдигането на запора при предоставяне на информация от страна на длъжника, че по конкретна банкова сметка постъпва само несеквестируем доход. Така длъжниците, които получават например малка по размер пенсия, социални помощи, обезщетения за безработица или детски добавки, остават за дълъг период и без тези малки по размер средства, и не могат да покрият основни жизнени нужди.
5.Забавяне при възстановяване на надплатени или удържани в повече суми от длъжниците.
6.Забавяне на издаване на Постановление за прекратяване на изпълнителното дело, при пълно погасяване на задълженията по делото.
7.Връчването на призовки, съобщения и уведомления по реда на чл.47, ал.1 от ГПК да не е първият способ за призоваване, а изключението, така както сочи ГПК /става въпрос за призоваването, чрез лепене на обявление на входната врата на сградата, в която живее лицето/.
8.Допустимо ли е по изпълнително дело да се начисляват такси и разноски при удостоверяване на погасяване на задължението преди образуване на изпълнителното дело. Възможно ли е да се образува изпълнително дело с дата, предхождаща плащането именно с цел да се натовари длъжника с допълнителни разноски и не е ли това злоупотреба с права. Споделени бяха полезни примери от дейността на ЧСИ.
Считам, че срещата бе особено продуктивна и полезна и за частните съдебни изпълнители и за мен. За провеждането и резултатите от нея бяха уведомени представители на СМИ и бе достатъчно добре оповестена. В интерес на истината, още в следващите дни, разбрах, че е имало смисъл от провеждането ѝ. Жалбите на гражданите намаляха значително и бяха сведени почти до минимум.
Всички знаете, че в края на годината по инициатива на омбудсмана г-жа М. Манолова, бяха предприети и гласувани законодателни промени свързани с намаляване на част от таксите и разноските за образуване и водене на изпълнителни дела. Надявам се и вярвам, че те ще са от полза за обществеността.
В област “Етажна собственост“ е работено по 50 бр.жалби.
До към средата на календарната година продължи подаването на жалби, свързани с поставянето на т.нар. аварийни съобщителни устройства. Голяма част от съгражданите ни продължават да смятат, че поставянето им в асансьорните уредби не прави същите по-сигурни. Друга част от проблематиката е нарушаване състоянието на имотите, в следствие или на извършвани ремонти в съседните апартаменти, или на природни бедствия – силни и продължителни дъждове и ветрове. Не са редки случаите, когато след извършван ремонт у съседа, се появяват следи и петна от мухъл, или пукнатини в апартамента на подалия жалбата съсед. С приемането на чл.54а в Закона за управление на етажната собственост, вече стана възможно след като вредата е констатирана, да бъдат сигнализирани Общинските органи, които да принудят съседа да осигури достъп до имота си за извършване на необходимия ремонт. И тук в редица случаи съм вземал отношение лично и съм постигал споразумение между съседите, с цел избягване на съдебни дела. Трябва да спомена, че има случаи, в които общинската администрация е сигнализирана за незаконно извършван строеж в етажната собственост в общите части, не се реагира своевременно на подадена жалба и така се стига до усложнение в отношенията между съседите и дори до самоуправни действия. В тези случаи съм отправял писмено становище до съответния общински служител и съм настоявал за по-адекватна и бърза намеса. Има и случаи, в които въпреки опита ми да помогна за постигане на споразумение между съседи не успявам. Тогава насочвам ощетената страна за търсене на съдебна отговорност по установения в закона ред. С тъга си спомням за молбата на г-н Б.М., от ж.к. “Славейков“. Гражданинът искаше да ползва асансьора, въпреки че живее на втори етаж и бе готов да си плаща съответната такса, но не намерих разбиране у съседите. Господин Б. М. страда от болестта „Паркинсон“, няма как да слиза по стълбите с инвалидна количка. Досега вратата на втори етаж в блока не е била използвана, а поръчката и поставянето на нова със съответния механизъм за спиране струва скъпо. ОС на етажната собственост бе отказала да събира пари и да плати за нея. Не можах да убедя ОС да вземе правилно и човешки справедливото решение. Единственото нещо, което успях да направя е да вляза в разговор с управителя на фирмата, която обслужва асансьора и да го помоля да намали максимално цената за ремонт. Намалението бе от 100 лв., но гражданинът все пак остана доволен. Не са малко случаите, в които общите части на сградата се нуждаят от ремонт, но никой от съседите не желае да дава средства, защото вредите или опасността от настъпването им, не са пряка последица или опасност за него. Дали защото месечния семеен доход е пресметнат до стотинка, или поради липса на човешко разбиране, отчуждението и липсата на съпричастност е обзело масово хората. Много от жалбите на хората остават нерешени, особено в т.нар. високоетажни сгради, където живущите са повече на брой, трудно се свиква общо събрание и се вземат решения.
Специално внимание искам да обърна на жалбата на г-жа. Т.Д.С, постоянно живуща в САЩ, която закупува апартамент и гараж в една от знаковите нови сгради на гр. Бургас. В подадената до мен жалба, същата поиска да изразя становище по въпроса: „На какво законно основание е вписан в Служба по вписвания, договор за управление и поддръжка на общите части на етажна собственост, за имот, находящ се в сграда, в ж.к. “Изгрев“? Редно ли е да бъде задължена да го подписва, след като в предварителния договор за закупуване на имота, а в последствие и в Нотариалния акт, няма поето задължение от страна на купувача за заплащане на такава такса?“
Всъщност, в кабинета ми тя дойде със свои съседи, които също в последствие разбират за това, че ще дължат определен размер такса за обслужване и поддържане на общите части, за която предварително нито са били известени от продавача, нито са узнали по някакъв начин за нея. След като се запознах с нормативната уредба и с представените от лицето документи, изразих становище, в което посочвах, че вписването на договор за управление и поддръжка на общите части е на основание Закон за управление на етажната собственост.
Според Чл. 2. (1) от него: „Управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Договорът по ал. 1 се вписва от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи приобретатели.“ Съгласно нормата на закона би следвало такъв тип договори да бъдат вписвани само, когато се касае до обекти, находящи се в „жилищен комплекс от затворен тип“. Според закона, това е: „комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица.“ В представената от лицето схема от кадастъра бе видно, че сградата в ж.к.“Изгрев“, в която се намират тези имоти е една. Няма представени документи за наличие на „други обекти“ обслужващи собствениците и обитателите /зелени площи за общо ползване, басейн, площадки за игра, или спорт и др. подобни/. За мен, сградата е една и липсват достатъчно доказателства за определяне и като „жилищен комплекс от затворен тип“. Тъй като обаче има съдебни актове, които споделят разбирането, че щом в сградата има контролиран достъп, това е достатъчно основание да се приеме, че тя е жилищен комплекс, то възползвайки се от това разбиране, инвеститорът е изготвил и вписал предварително тези договори за всички апартаменти в сградата, която е построил. За мен това е една жилищна сграда с контролиран достъп за външни лица, каквито са вече близо 100% от жилищните блокове в града. Поставянето на заключваща се врата на всеки вход от блока, превръща ли го в жилищен комплекс от затворен тип, след като е налице контролиран достъп до имотите? НЕ! Очевидно е, че не това е единственото условие на законодателя и целта на закона. В построената сграда по данни на жалбоподателката има 128 апартамента, като за всички има вписани подобни договори, неизвестни на бъдещите собственици на имотите, или поне на някои от тях. Самото вписване на договора, задължава всеки един от новите собственици да заплаща на дружеството, извършващо услугите по поддръжка по 50 или 60 лв. за апартамент и по 10 лв. за гараж, или общо по 60-70 лв. месечно. Не намирам това, нито за законосъобразно, нито за справедливо. След като се запознах с документите, които ми предостави жалбоподателката, отправих официално писмо до директора на Служба по вписвания гр. Бургас и поисках становище от него по следните въпроси: „Как е установено представлява ли сградата – „жилищен комплекс от затворен тип“, по какви предоставени документи, схеми от кадастъра, скици, извадка от архитектурен проект е установено това обстоятелство? Как е установено и посредством какви документи, че става въпрос за няколко сгради в отделен урегулиран поземлен имот?“. За съжаление, не получих отговор на зададените от мен въпроси и липсва ясно изразено становище. Посочено е, че съдията по вписванията, при вписване на договора се е ръководел от разпоредбите на Правилника за вписванията и Тълкувателно решение №7 от 2012 год., както и, че разрешаването на казуса не е в компетенциите на Служба по вписвания – гр. Бургас. За съжаление, гражданката ще трябва да отнесе спора към компетентния за това орган – съдът и да поиска обявяването на договора за нищожен. Докато трае процесът обаче, тя ще търпи определени неблагоприятни за нея последици. Постарах се да дам публичност на този случай. Публикувах становището си и разказах за случая пред всички СМИ, дадох интервюта по БНР, Радио „Бургас“, явих се на участие в предаване на телевизия „RN“, публикувах становището си във всички електронни информационни сайтове. С една единствена цел – да успея да предупредя всички наши съграждани, преди да закупят имот, освен справката за вписани ипотеки и възбрани да следят дали и върху купувания от тях имот, няма вписан договор за управление и поддръжка на общите части в ЕС. Такава тенденция, за вписване на подобни договори вече има и при други новостроящи се луксозни сгради в града. Мисля да задълбоча работата си в тази насока и да сигнализирам омбудсмана на Р. България и Министерство на правосъдието за тези случаи.
Следващата област, на която искам да се спра е „Трудово правни отношения“- работено по общо 39 жалби.
По-голямата част от тях са свързани с неизплатени трудови възнаграждения, прекратяване на трудов договор без предизвестие, съгласно разпоредбите на КТ, неплащане на обезщетение при прекратяване на договора, извършване на работа без трудов договор и т.н. Разбира се, за по-голямата част от жалбите, компетентен орган за произнасяне по нарушенията е Инспекция по труда. Въпреки специалната компетентност на друг орган по тези жалби, не съм оставал безучастен към молбите на хората. Не са редки случаите, когато установявам връзка с работодателя. Помагал съм при подписването на споразумение за изплащане на трудовите възнаграждения между страните на разсрочено плащане, а понякога съм постигал и заплащане на изцяло неизплатеното възнаграждение. С приетите наскоро промени в законодателството, ще бъде улеснен достъпа на граждани до „Фонда за гарантиране на вземанията“ и се надявам това да доведе до спадане на напрежението в обществото.
Отличаващ се от горните случаи е сигнал подаден от сдружение с нестопанска цел. В основата на същия е проблем свързан със сключен договор между безработното лице Тодор Тодоров и Агенцията по заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда“ гр. Бургас. Предмет на договора е професионално обучение, част от професия „работник – поддръжка на пътища „със специалност „Пътища, магистрали и съоръжения“. Обучението трябва да бъде проведено от трето лице, в случая с наименование „Ера-образователен център“, с което агенцията има сключен договор. В жалбата до мен се твърди, че по време на обучителния срок на Тодор Тодоров фактически не му е предоставено очакваното обучение, а вместо това е бил използван за почистване на улиците в града, като това продължава ежедневно за целия срок на обучението. През този период Тодоров е получавал договорената стипендия за присъствените дни в периода на обучение, равностойна на 8лв. дневно. Договорът с Тодор Тодоров е прекратен от страна на ДБТ, няколко дни преди изтичането на официалния край на обучението, което автоматично води до отпадане на възможността за стартиране на очакваната работа. Изпратих писмо до дирекция „Бюро по труда“ Бургас, в което подчертах, че до датата на прекратяване, Тодоров се е надявал да сключи трудов договор и постъпи на работа за срок, не по-малък от 6 месеца, затова е и търпял и не се е оплаквал за нарушения. Излиза, че обучаващата организация се възползва почти безплатно от работна ръка за определен период от време и дори не изпълнява задълженията си по ангажиране за посочения вид работа в договора. На практика, това води до още по-унизително положение на наетите лица. Не стига, че са търпели няколко месеца да вършат нещо различно от обещаното и да получават по 1 лв. на трудов час, ами и два дни преди приключване на „обучението“ получават известие за прекратяване на договора. Най-малкото е редно, морално и справедливо, в представените договори да са вписани клаузи, предвиждащи съответните отговорности и санкции, и за обучителната организация при неизпълнение на поетите от нея задължения. В крайна сметка посочените програми и отпусканите от държавата средства са предимно със социална цел, за да може нуждаещите се лица да работят и получават минимално възнаграждение, а не толкова в полза на обучителни организации, които да усвояват финансов ресурс, уж прилагайки програми със социална ангажираност. В писмо поисках директора на ДБТ да обърне внимание на сигнала, да се предприемат мерки, тази порочна практика да не се прилага за в бъдеще. В последствие в писмен отговор бях уведомен, че в следствие на проверката са констатирани редица нарушения в дейността на третото лице-обучаващ. Договорът с него по предложение на ДБТ към Агенция по заетостта е прекратен и са предприети мерки третото обучаващо лице да върне получените парични средства. Това, разбира се, няма да реши проблема с търсене на работа на жалбоподателя, но е знак, който трябва да бъде даден при сключването на подобни договори между работодател-обучаващо лице и Агенция по заетостта, особено когато се касае до отпускане на целеви средства по определени програми. Ще следя за подобни оплаквания в дейността си и при бъдещи такива ще уведомя органите на Прокуратурата за проверка с оглед наличието на определен състав на престъпление.
В област „Транспорт, паркинги, улици“ е работено по общо 30 бр. жалби.
Приемането на нова транспортна схема, въвеждането на бърза линия и нови автобусни спирки, нови маршрути на движение на автобусите, нови цени за пътуващите с тях, са все факти, които въпреки доброто информационно обяснение, неможаха да бъдат бързо и положително възприети от обществото. Налагаше се в движение да се правят промени и по маршрутите, и по броя на курсовете на градския превозвач, които да бъдат съобразени с недоволството на гражданите.
Оценявам положително намерението и старанието на управителното тяло на градския превозвач да се съобрази с част от жалбите на гражданите. Вярно е, че „Бургасбус“ ЕООД понесе доста критики за нововъведената транспортна схема. Жалбите, които достигаха до мен са свързани преди всичко с промяна на старите маршрути на автобусите и невъзможността да се стигне навреме на работа. Още в началото на годината е представена подписка на граждани с повече от 1000 подписа за връщане на маршрутка №1, движеща се до кв. „Меден рудник“. Провеждани са срещи с управителя на „Бургасбус“ ЕООД и Кмета на Община Бургас и е намерено решение по въпроса. Недоволство от маршрутите и движението на автобусите са регистрирали в жалба от живущите в кв. „Лозово“, кв. „Долно Езерово“, кв. „Сарафово“ и живущи в ж.к. “Славейков“. Гражданите се оплакват, че автобусите по бързата и нормалната линия се движат един след друг, а изтървеш ли ги после се чака по 12 мин. и желаят автобусите да не се движат заедно.
След приключване на летния сезон „Бургасбус“ ЕООД промени маршрута на автобуса по линия №15, движещ се до кв. „Сарафово“, като не се обслужваха последните две спирки в квартала. Веднага бях сигнализиран от граждани за причиненото неудобство. Изразяваха несъгласие с политиката на дружеството „да угодничим на туристите през лятото“, а веднага след края на сезона, тези от тях, които живеят и работят тук да бъдат принуждавани да ходят пеша и да мръзнат по спирките. Проведен бе разговор с управителя на „Бургасбус“ ЕООД и в крайна сметка движението на автобусите по линията бе възстановено поне в т.нар. час пик- сутрин, обед и вечер по два часа.
В първите дни след встъпването си в длъжност бях сигнализиран от граждани писмено и по телефона за неправилно, според тях, налагани глоби от общинския превозвач, в случаите, когато е загубена електронната карта за пътуване в градския транспорт. Твърдеше се, че освен сумата, която се заплаща за издаване на самата карта 2лв. за първоначално издаване и 3 лв. при второ и следващите издавания на карти, се начислява и допълнителна такса в размер на 5лв., при издаване на карта за втори път и сумата от 20лв., при издаване на всяка следваща карта. В разговор с представител на „Бургасбус“ ЕООД, разбрах, че тези такси са в следствие на определена и гласувана от общинския съвет тарифа, с която е определена транспортната схема на града. Не успях да открия такова решение на Общински съвет. Общите разпоредби на договора за превоз са уредени в чл.367 от Търговския закон, а по-специфичните, касаещи договор за превоз с автомобилен транспорт са уредени съответно в чл.36 и сл. от Закона за автомобилния транспорт. По правило договорът за превоз представлява осъществяване на транспортна, превозна услуга от едно лице-превозвач на друго лице-пътник, срещу заплащането на определена цена. Билетът или картата за ползвания транспорт са крайния елемент на договора. За всяка допълнителна услуга по този договор, като мерене, опаковане, теглене на товари и др. е допустимо начисляването на определена такса, но това е свързано с основното правоотношение по договора-превоз на пътник или товар. В случая става въпрос за определяне на такса, която има санкционен характер и не съществува в този договор, още повече като част от тарифа, която не е издадена въз основа на закон или указ /чл.2 от ЗАНН/, или наредби на Общински съвет, с които нормативни актове, могат да се налагат санкции.
Ако санкцията за пътник, който ползва автомобилен транспорт без билет, или без да е валидирал електронната си карта е съвсем законна, то определянето на такса са преиздаване на изгубена електронна карта, извън стойността на изработването на самата карта е действие, което по никакъв начин не е свързано с Договора за превоз и не може да бъде нормативно обосновано.
Споделих в нарочно писмено становище мнението, че „Бургасбус“ ЕООД няма нормативен документ, въз основа на който да събира тези такси, следователно събирането им, или трябва да бъде преустановено, или трябва да намери място в някои от Наредбите приети от Общински съвет – Бургас. Поставих въпроса на дискусия, изпратих становището си до Комисия по правни въпроси и до Дирекция по правно и нормативно обслужване. От първия кореспондент, получих известие, че сигналът ми „се приема за сведение“ и е приложено становището на „Бургасбус“ ЕООД, макар да бях запознат с него. Все още нямам отговор от общинска администрация.
В края на изминалата година и непосредствено в началото на тази, отново бях помолен за съдействие от пенсионери, които смятат, че ако не може да бъде намалена цената на електронните им карти, то напълно е възможно да отпадне поне броя на пътуванията, в които те са ограничени.
В жалба до мен, пенсионерка твърди, че „поставянето на ограничение в броя на пътуванията е обида и дискриминация спрямо пенсионерите и учениците „Аз съм човек и искам да ходя на разходка, на концерт, на театър, да се виждам с приятели… Не толкова цената, а ограниченият брой пътувания е обида за нас“. През м. януари 2018 г., чух за евентуално предложение от общински съветник всички пенсионери да се водят безплатно на градския транспорт. Би било чудесно, разбира се, но едва ли ще е възможно. Ето защо, поздравявам намерението на Община Бургас да поеме част от увеличените цени на билетите за определена категория лица-пенсионери, студенти, хора с определена група на инвалидност и др. Мисля, че специално за тези категории лица, очевидно в затруднено материално положение и със сериозни здравословни проблеми може да бъде направен и още един компромис, без това да доведе до финансови загуби за общинския превозвач. На мнение съм, че онези от пенсионерите, които заплащат по-високата цена от 19 лв. за навършилите 70 г. и 23 лв. за навършилите 65 г. не следва да бъдат ограничавани в броя пътувания за месец. Сега те са ограничени в 50 броя на месец. Тези хора са си заплатили по-високата цена за електронната карта и „Бургасбус“ ЕООД не търпи никакви сериозни финансови загуби, защото цената се запазва и вече е платена. Има възможност да не бъдат ограничавани в броя на пътуванията. Мисля, че това е справедливо и възможно решение за най-ощетената част от нашите съграждани. Представил съм становището си за обсъждане пред общинския съвет, както и до „Постоянната комисия по транспорт и морско дело“. Знам какво е становището на управителя на градския превозвач и частично го споделям. Решението е Ваше!
Друг често споделян проблем от гражданите и ясен за всички Вас е липсата на достатъчно паркоместа и невъзможността на тези, които живеят в район на т.нар. „синя зона“ да паркират в близост до домовете си, въпреки заплатената от тях годишна такса. Сигналите, касаят особено живущите в Централна градска част, района около Първо ПУ, ул. „Лермонтов“, ж.к. „Възраждане“, пресечните на ул. “Гладстон“ около „Младежки дом“ и около РУМ „Краснодар“. Считам, че в тези райони и там, където има общински имот, общинска администрация трябва да потърси възможности за изграждане на паркинги, вместо отново да изникне строеж и допълнително да усложни, вече тежката ситуация. Освен това считам, че контрольорите по паркиране на МПС в т.нар. „сини зони“, следва да проявяват по-голямо разбиране, ако установят, че МПС е с поставен стикер за годишен абонамент, но колата е паркирана не в първата успоредна а в нейна съседна пряка. Сигнализиран бях от лице, живеещо на ул. “Лермонтов“, което твърди, че целият тротоар е зает от паркирали автомобили на служители на МВР, а той е глобяван заради това, че колата му е паркирана далеч от дома му. Твърди, че въпреки желанието си не е намерил свободно място близо до него. Разговарял съм с директора на дирекция „УКОРС“ по тези сигнали.
Постъпи жалба от граждани, живеещи на ул. „Оборище“ № 96. В нея посочваха наличието на 4- гаражни клетки точно срещу кооперацията на посочения адрес, които не се ползват по предназначение, а за извършване на ремонтна дейност на МПС. Това е възлова, еднопосочна в по-голямата си част улица, находяща се в Централна градска част. Мисля, че е недопустимо под прозорците на жилищна кооперация, да бъде извършвана каквато и да е сервизна, или ремонтна дейност, още повече, че гаражите не са с такова предназначение, а за паркиране и престой на МПС. С писмо до Общинска администрация поисках да бъде извършена проверка, която да установи чия собственост са самите гаражни клетки и върху земя каква собственост са поставени, на какво основание и кой орган е разрешил там да се извършва сервизна, или ремонтна дейност. За резултата от проверката бях уведомен своевременно. Оказа се, че са разположени в земя-държавна собственост, с разрешение на Областна управа за ползване по предназначение като гаражи. В следствие на проверката, доколкото разбрах, ремонтните дейности там са преустановени. Ще продължа да следя за ползване на обектите по предназначение.
Понеже работата по тази жалба бе публично оповестена чрез СМИ, получих доста обаждания по телефона за други подобни случаи, за гаражи, които се ползват за сервизна дейност и пречат на живущите в района. Може би и тук е мястото да споделя, че възнамерявам да помоля всички териториални директори да извършат оглед и проверка в районите си и ме уведомят за подобни случаи. Ще обобщя информацията и ще помоля компетентните за това лица в Общинска администрация за проверка по сигналите им. Там, където един гараж се ползва не по предназначение следва да се предприемат съответните мерки.. Голяма част от гаражите в жилищните кооперации са превърнати в магазини, складове и какво ли още не, а колата, която трябва да нощува в гаража е на улицата.
Няколко думи за велоалеите. Сезиран бях за недовършена такава по посока кв. „Крайморие“, опасна и неподдържана в ж.к. “Зорница“ по посока за ЦПЗ, която поради това не се и ползва по предназначение. За съжаление в един от случаите за недостатъчно обмисляне при поставянето на велоалея се стига до ПТП, в следствие на което пострадалата жена получава мозъчно сътресение и бива настанена за 3 дни в болница. В края на м. октомври, на излизане от Централния вход на Транспортен диагностично-консултативен център“ ЕООД, находящ се на ул. “Иван Вазов“ №5, жената е блъсната от велосипедист, идващ от посока ж.к. „Меден рудник“, като лицето управлявало велосипеда е избягало от ПТП. Велоалеята преминава точно пред входа на болницата. Едновременно с това, на излизане от входа, поради наличие на рампа за достъп на трудноподвижни лица до аптеката и поставени саксии за цветя, няма добра видимост. В жалбата се твърдеше, че разстоянието от входа на центъра до вело алеята е буквално 50 см. Нека не забравяме, че става въпрос за централен вход на болница, а това учреждение се посещава от лица със здравословен проблем и често със затруднено или забавено движение и реакции. Липсата на видимост поради сложената рампа за лица с увреждания, поставените саксии и движението на велосипедисти непосредствено пред входа на болницата е предпоставка за случилото се ПТП. В следствие на него пострадалата е претърпяла мозъчно сътресение, настанена е в „УМБАЛ Бургас“, където е престояла три денонощия. Изпратих писма до управителя на“ ТДКЦ“ ЕООД Бургас за случилото се, както и до началник отдел „Безопасност и организация на движението“ при Община Бургас. Имам уверението от последния, че комисията е запозната със случая и ще бъдат взети мерки, за да се избегнат тези случаи за в бъдеще.
В Области “ Здравеопазване, ТЕЛК, НЕЛК“ и „Социални дейности“ е работено по общо 35 бр. жалби.
Често поставяните въпроси на гражданите са в причинно следствена връзка с безпаричието и липсата на работа за хора в пред пенсионна възраст. Много хора, които в следствие на заболяване са останали без работа, а по някога и без покрив на главата си, търсеха помощ от мен.
Знаете, че през изминалата година бе променен реда за преминаване и получаване на категория инвалидност пред ТЕЛК. В не малко случаи при новите прегледи доста голям кръг от хора получиха по-малък процент инвалидност. Това разбира се, се отразява неблагоприятно върху други техни материални придобивки и права. Някои от тях обжалват пред НЕЛК решенията на ТЕЛК, други нямат сили и време да го направят. При обжалване решението на ТЕЛК, срокът, който определя НЕЛК за извършване на преглед е твърде дълъг. Такъв бе случаят с лицето П.Д., който се обърна към мен за съдействие. Същият бе подал жалба до НЕЛК в края на м. октомври 2017 год., и получава дата за повторен преглед пред НЕЛК за м. ноември 2018 год. Една година да чакаш за повторен преглед е твърде голям срок. Отправих писмо до НЕЛК, като описах подробно случая и се радвам, че проявиха разбиране. Насрочиха дата за м. април тази година.
Проблеми за хората се явяват при кандидатстване по различни социални програми, в които условията за класиране са трудно изпълними. Критериите към участниците по програмата и към тези, които могат да се възползват от чуждата помощ са доста стриктни и трудно осъществими. Програмите са с ограничен финансов ресурс и времетраене. Такъв бе случаят с молбата на Милан Байрактаров, който подаде жалба за това, че сам се грижи за своя втори братовчед Илия Велев, с определена 100% инвалидност по решение на ТЕЛК, абсолютно неподвижен и на легло, като му е отказано да бъде определен за асистент на хора с увреждания, тъй като средномесечния доход на увреденото лице е в размер на 351.97 лв., формиран от пенсия и надвишава гарантирания минимален доход в размер на 325.00 лв. И така няколко месеца вече за г-н Велев се грижи неговият братовчед, без да получава никаква помощ за тези си действия, нито от държавата, нито от общината чрез нейните подразделения- дирекции и агенции. В очакване сме на нови програми и на нов увеличен размер на минималния гарантиран доход, който да даде възможност на тези лица все пак да бъдат подпомогнати в усилията и ежедневните си грижи към болните.
В едно от последните заседания на Общински съвет за изминалата 2017 год. бе внесена докладна записка от кмета на Община Бургас за отпускане на персонална помощ на малолетно лице, останало без родител. Поздравления за проявената съпричастност от кмета на Община Бургас. Само че това не е единствен случай. Такъв бе случая и с Христо Емилов Илиев, който е кандидатствал за отпускане на наследствена пенсия след като баща му почива. Получава отказ, тъй като съгласно чл.74 от КСО, за да получи такава е необходимо, наследодателят му починал на 42 години, да е имал минимум 5 години осигурителен стаж. По силата на чл.92 от КСО кандидатства за отпускане на персонална пенсия, само че и тук получава отказ. Той е, защото дохода на лицето за изминалата календарна година надвишава определения годишен социален минимум в размер на 780 лв. Надвишен е доходът, защото, за да помогне на себе си и майка си в борбата за оцеляване, детето е работило два месеца през летния сезон на АКВА ПАРК и е получило трудово възнаграждение в общ размер за двата месеца 811.90 лв. Представяте ли си, за работа само два месеца през годината и получавайки минималния размер на трудово възнаграждение, се надвишава минималния размер на годишния социален минимум!
Какви са изводите за това дете? Че, за да получи персонална пенсия не трябва да работи, или че трябва да работи в т. наречения „сив сектор“, без да бъде назначаван на трудов договор. Условията, които поставя държавата, за да участваш и получиш персонални социални помощи, карат лицето да върши това, не друг, а самата държава. Същата тази държава, която наказва работодателя, ако бъде установено полагане на труд, без сключен трудов договор. Това е подигравка с хората. Размерът от 65лв. на месец, определен от 2009 год., до края на изминалата 2017 година не бе променян. Как се живее с 65лв. на месец, аз не разбирам. Още си спомням сълзите в очите на майка му.
Такива случаи има в цялата страна. Очевидно е, че не бива да се търси решаване на проблема на парче, а чрез законодателни промени в нормативните актове, касаещи именно начините за отпускане на наследствени или персонални пенсии на лица, останали без родителска грижа. Стъпки в тази насока бяха направени с бюджета за 2018 год., но струва ми се и сега половинчати и недостатъчни.
На нарочна среща с Омбудсмана на Р. България, която е в течение на тези проблеми, още веднъж ще поставя за обсъждане тези проблеми и настоятелно ще търсим законови промени в тази насока.
В средата на м. ноември при мен постъпи сигнал по електронната поща от Ралица Баева и Евдокия Кръстева, живущи в гр. Бургас, ж.к. “Лазур“, бл.52. В сигнала търсеха помощ за техен съсед – Силвана Ж. Гроздева, която, живее сама и страда от психично заболяване с диагноза „параноична шизофрения“. Вероятно поради неприемане на медикаменти за един по-дълъг период от време Силвана е била изпаднала в криза, както се е случвало вече няколко пъти назад във времето. Преди дни била счупила външния прозорец на апартамента си, а в апартамента не се полза абсолютно никакво отопление. Няма ток, няма парно поради неплатени сметки. Във връзка със заболяването на лицето, няколко пъти е провеждано лечение, включително и чрез пребиваване в лечебно заведение извън града, но в момента, в който се прибере в Бургас, историята се повтаря и потретва. Силвана е млада жена, но няма абсолютно никакви близки роднини.
Очевидно ставаше въпрос за лице, което не просто не може да се грижи само за себе си и се нуждае от асистент. Става въпрос за лице, което се нуждае от постоянна грижа и наблюдение, за да може да оцелее. До момента бе видно, че лечението има повече временен характер и не постига резултати. Отправих молба до зам. кмета по здравеопазване г-н Мануелян, за да бъдат взети незабавни мерки по настаняване на лицето в специализираното заведение за психиатрична помощ. Благодарен съм, че всичко това бе извършено в същия ден и спасихме живота на един млад човек. Днес, обаче, когато пиша този доклад, поради изтичане на законовия срок за лечение, лицето отново е освободено и върнато в дома му. Храна му носят от Социалния патронаж, но кой и дали се обслужва лицето, не е ясно. По сведение на съседите, Силвана, отново е оставена на произвола на съдбата. Проведох отново няколко разговора с директора на „Агенция за социално подпомагане“ с директора на дирекция „Здравеопазване и социални дейности“ и продължаваме да търсим решение на казуса-настаняване на болното лице в дом, където да е под постоянно наблюдение и грижи. Заявката е направена, дано скоро се освободи място.
Не са редки случаите, когато в кабинета пристигат лица, останали без покрив над главата си, без средства за препитание и без надежда за оцеляване.
От разговор с управителят на центъра за временно настаняване на такива лица, разбрах, че домът е зает почти в пълния си капацитет през студените зимни месеци ноември – февруари. Легловата база засега е достатъчна, но и броя на нуждаещите се според мен ще расте, така че може би е редно превантивно да се помисли за разширяване, или търсене на нова сграда за настаняване на тези, крайно нуждаещи се и изпаднали в нужда лица.
В ОБЛАСТИ: БЛАГОУСТРОЙСТВО, СТРОИТЕЛСТВО, УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, НЕЗАКОННО СТРОИТЕЛСТВО е работено по общо 40 бр. регистрирани жалби.
Както вероятно сами се досещате, най-много са сигналите и жалбите свързани с дейностите по саниране. Гражданите се оплакват от недотам качествено извършване на работите, за поети и неизпълнени ангажименти от фирмите, за остойностени и включени работи за довършване, но неприключване в срок, или изобщо за несвършване на поетият ангажимент. Оплаквания са свързани и с промяна на работите в движение, различно от договорените при подписване на договорите. В по-голяма част от случаите, съм реагирал като уведомявам по телефона лицето от Общинска администрация, което извършва контрол на дейността на саниращите фирми, а в други случаи, съм отправял писмени сигнали. Жалба подадоха до мен всички домоуправители на входове в бл.8 в ж.к. “Изгрев“. Сградата е санирана наскоро, като с цел подписване на акт 15, домоуправителите на входовете предали на управителя на дружеството, извършвало строителните работи – списък с недовършени дейности. Списъкът включващ доста недовършени работи по общите части на сградата. включително и в мазетата на блока, бил приет от управителя на фирмата г-н Н. Славов, но към 13.12 все още нямало започната никаква дейност.
Предвид обема на описаните недостатъци, приложих към писмото си до Общинска администрация списък, представен ми от домоуправителите. Поисках да бъде разпоредена проверка на управителя на фирмата да довърши според съответния проект всички предвидени в блока строителни работи, като конкретизира срок за това. Скоро след сигнала ми, получих уверение от един от домоуправителите, че работници от саниращата фирма са започнали дейност по довършителни работи в обектите.
В края на месец май голяма група от граждани заявиха недоволството си по представения за актуализация ПУП на ж.к. “Изгрев“, до бл. 27а, 27б, 28, 28а, 55, 177. Представена бе подписка, подкрепена от 300 граждани, живущи в посочените блокове. Гражданите бяха изразили недоволството си в писмено становище, изпратено до мен и до Общинска администрация. В него се критикуваше предлаганата актуализация на ПУП, като се сочеше мотива за недостатъчен брой места за паркиране на МПС. В следствие на твърдата позиция на гражданите, предлаганото изменение на плана, бе изтеглено от общинска администрация.
Сигнализиран съм за отворени дупки по пътното платно, за неработещо улично осветление, за незаконно строителство в съседен на жалбоподателя имот, за незаконно поставяне на рекламни елементи по фасадата на жилищни кооперации, за опасност от падане на изсъхнали клони от дърветата и т.н. За всички подобни сигнали веднага съм уведомявал лицата осъществяващи контрол по безопасността и съответните териториални директори за вземане на отношение.
Няколко пъти съм провеждал срещи с граждани, останали ощетени след невъзможността да бъде въведен в експлоатация т.нар. небостъргач в ж.к. „Меден рудник“. Съвместно със синдика на дружеството, сме участвали в среща с гл. архитект на общината, директора на „Правна дирекция, на РДНСК и др. лица в търсене на възможност за благоприятно приключване на казуса. Зная, че през 2018 год. изграждането на паркинг за апартаментите е включено като част от строителната програма на Община Бургас. Това е една от задължителните стъпки, чрез осъществяване на които може да се стигне до въвеждане на сградата в експлоатация.
Още при стъпването си в длъжност бях буквално затрупан с жалби от жители на кв. „Банево“ за неприключените строителни работи по улиците в квартала. Общинска администрация и Кмета на града е запознат изцяло с проблема. Ставаше въпрос за полагане на асфалтова настилка в кв. „Банево“ по проект осъществен съвместно с „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Бургас. Проектът се финансира от ОП „Околна среда“ 2007-2013 год., съфинансирана от Кохезионния фонд на ЕС. Бенефициент на проекта е Община Бургас, съвместно с „ВиК“ ЕАД Бургас. Обстоен снимков материал съпътстваше жалбите на гражданите. В известна степен имаха право.
За съжаление останах с впечатлението, че действията на Община Бургас по приключване на дейностите по проекта бяха забавени и не достатъчно добре организирани и обяснени на хората. Всяка неизвестност и забавяне в предоставяне на исканата информацията води до недоволство. Работата по пътните настилки и към настоящия момент в кв. „Банево“ не е престанала и жалбите също не спират да пристигат.
На 12.07. 2017 год. получих жалба от Ем. Ангелакова, живуща в гр. Бургас, ул.“Македония“ №21Б, в която сочи за незаконен строеж на същия адрес на партера на сградата. В жалбата си до мен, госпожата твърдеше, че преди време етажните собственици са дали съгласието си за преустройство на помещение в партера от офис в кафе-бар, а сега са подадени документи от собствениците за преустройство в зала за хазартни игри и кафе. Изразяваше несъгласие с начина на ползване на помещението като зала за хазартни игри, посочила бе, че това е неподходящо за жилищна сграда, в която живеят малки деца, както и че никой от собствениците не е изразявал съгласието си за това, а дори напротив. Още през месец май бяха подали писмо до Община Бургас, вх.№94-01-15598/09.05.2017 год., подписано от всички етажни собственици, в което са изразили несъгласието си.
В отговора на Община Бургас им е посочено, че към момента на проверката в „Държавна комисия по хазарта“, няма подадено искане за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри на този адрес, както и че при такова искане ще бъде извършена изцяло необходимата проверка. Това внася успокоение сред етажните собственици. Отговорът на Държавна комисия по хазарт е от 02.06.2017 год. и е прикрепен към отговора на Община Бургас. Наясно съм, че разрешението за организиране на хазартни игри и проверка на отстоянието на помещението на сградите се извършва от други лица, но правилата за издаване на разрешение за строеж са в компетентност на общинските власти и затова поисках да бъде извършена проверка. Тя трябваше да установи, дали при издаване на разрешението за строеж са спазени изискванията на Закона за устройство на територията относно необходимостта от съгласие на етажните собственици-съседи на обекта, чието преустройство е поискано и наличието на такова. Взето ли е предвид изразеното несъгласие на етажните собственици подадено с писмото от 09.05.2017 год., както и дали е налице уведомяване на етажните собственици-съседи на обекта. Посочих в писмото си, че в чл. 9. от Закона за хазарта изрично е посочено, че се „Забранява организирането на хазартни игри в сградите и прилежащите им площи – публична държавна и общинска собственост, ……., както и в съсобствени обекти без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици.“
Отговорът на писмото ми се забави дълго време и изведнъж се установи, че вече има издадено и е влязло в сила Разрешение за строеж, за „ПРЕУСТРОЙСТВО на коктейл-бар с идентификатор 07079.612.56.4.11., разположен в сутерен и партер на жилищна сграда, в ИГРАЛНА ЗАЛА ЗА ХАЗАРТНИ ИГРИ И КАФЕ-БАР“. При положение, че живущите в сградата са подали близо месец преди това писмо за несъгласие и проверка. Няма да коментирам повече този казус, но случаи като този ронят престижа и на общинската администрация и на кмета на Община Бургас.
В области “ Общинска собственост, „Обществен ред и сигурност“ и „Екология“ е работено по общо 51 бр. жалби.
Най-голям брой от тях са свързани със започнала процедура от ОП “Общински имоти“ за освобождаване на общински жилища, поради наличие на пречки, или настъпване на определени предпоставки, които правят невъзможно ползването на общинския имот. Голяма част от гражданите не разбират, че престоят в това жилище не е пожизнен, а е временен, докато лицето или лицата отговарят на определени предпоставки посочени в съответния нормативен акт. В голямата си част гражданите не желаят да освободят жилищата, позовават се на всевъзможни твърдения, сочат допълнителни доказателства. Други твърдят, че трябва да бъдат настанени в по-малко жилище, като освободят това, в което са настанени понастоящем. Няма да изпадам в конкретика по тази тема, но има наистина тежки случаи, в които освобождаването на общинското жилище трябва да е съпроводено задължително с повече информация към настанените и трябва да бъде определен един разумен срок, в който лицата да могат да предприемат действия по доброволното му освобождаване. В зависимост от всеки конкретен случай съм отправял писма до ръководството на общинското предприятиеза повече информация, която касае причините за предприетата процедура за освобождаване на имота, когато от жалбата на лицето не намирам достатъчно основание за това. Не са малко случаите, когато съм търсен за помощ и съдействие за настаняване в общинско жилище. Има доста нуждаещи се лица, които се надяват Община Бургас да им подсигури такова. След консултация с лицето съм ги насочвал за подаване молба до ОП за участие в картотекирането им съобразно жилищните нужди.
Постъпвали са жалби и за причинени имуществени вреди в частни имоти, наводнявани, в следствие на обилните валежи и липса на достатъчна добра отводнителна канализация. Такива са жалбите на живущи в ж.к. “Меден рудник“ – бл.84 и бл.176, в които мазите и първия етаж се пълнят с вода при всеки обилен валеж. Към сигналите има приложен достатъчно снимков материал, който действително свидетелства за сочения проблем. Общината е предприела и изпълнила някои мерки по поставянето на допълнителна шахта за отвеждане на водите, но тя не е достатъчна по размер и през нея не се отича насъбралата се вода. Изпращал съм писма и до зам. кмета по строителство и устройство на територията, и до директора на ЦАУ „Възраждане“. Опасяваше се от наводнение и майка Серафима- игумен и представляваща Манастир „Св. Богородица“ в града. Същата твърдеше, че с действията си арендатора на земите над манастира създавал предпоставка за наводнение, тъй като започнал изграждане на широка отводнителна канавка, в резултат на което, без да се оттича през съответните места на нивите ще се насочва директно към ниската част на манастира. Проведен бе разговор с директора на ЦАУ „Възраждане“, разговаряно е с арендатора и е правен оглед на място. За съжаление последствията за манастира не бяха избегнати и през проливните дъждове на м. октомври.
Оплаквания за наводнения в частните имоти, има и от граждани, живущи в с. Банево и в с. Маринка. И на двете места съм ходил лично, в присъствие на кметовете и на лица от Общинска администрация. Поставил съм в писмено искане и становище по жалбите. В сигнала от Тодорка Д. Станчева, от с. Маринка, се твърди, че след последната промяна на плана на селото, парцела им от 450 кв.м, станал 350 кв.м и към него е прибавено дере, което е естествено създадено, и в което се отичат водите на цялото село поради естествения наклон на местността. Всеки обилен валеж запълва дерето и част от водата направо се стича в двора и́. От насрещната страна на имота и́ има започнато изграждане на улица, която отново поради допусната грешка в плана не може да бъде довършена, защото навлиза в имота и спира в стълбите на къщата. Ходих на място на посочения адрес, придружаван от кмета на с. Маринка и съм се убедил в твърдението на жената лично. За съжаление до настоящия момент и въпреки посещенията на място от служители на Община Бургас, новият план не е съобразен с действителността. Вероятно при геодезичното заснемане е допусната грешка, която трябва да бъде поправена. Всяко наводнение е предпоставка за събитие с непредвидим край за имота и за живота на жалбоподателката.
В тази връзка считам, че дерета не трябва да бъдат урегулирани и вкарвани в границите на съответните имоти. Считам, че Община Бургас трябва да си запази собствеността върху тях, така че при настъпване на природни бедствия да има достъп до тях, включително и чрез съответната техника. Гражданите нямат нито тази финансова възможност, нито тази техника, за да вършат това сами. В очакване на отговор съм по отправеното питане към Общинска администрация. Подавани са жалби срещу бездействията на селски кметове, които не изпълняват онова, което са обещали на съселяните си. Провеждал съм срещи и съм поставял въпросите на засегнатите лица. В голямата си част проблемите не са решени поради липса на парични средства, поради ограничения бюджет, който Общината отпуска на кметствата по селата, като второстепенни разпоредители с бюджетни средства.
Когато говорим за екология, освен често поставяните въпроси за почистването на улиците, на пространствата около контейнерите и т.н., най- голямо внимание следва Община Бургас и държавните институции да обърнат на контрола върху замърсителите на въздуха. Кои са дните с наднормени показания за замърсяемост на атмосферния въздух в гр. Бургас за 2017 год. може да види всеки един от Вас в страницата на община Бургас. Но, вече никой не може да убеди съгражданите ни, че завишените норми за замърсяване с ФПЧ и усещането на задушливи миризми е от автомобилите и от горенето на дърва и въглища. Няма смисъл да се самозалъгваме. Очевидно е, че обикновено в късните часове на денонощието и рано преди изгрев, се извършват дейности, които водят до причиняването на тази задушлива миризма. И по мое наблюдение това се случва предимно през почивните дни, когато контролът е занижен. Сигналите за задушлива миризма, вече не са само от кв. „Долно Езерово“, както бе преди, а се подават от граждани от почти всички квартали, включително и от Централна градска част. Наистина трябва да се предприемат допълнителни мерки. Всъщност дали контролът е занижен, дали средствата за замерване са остарели, дали местата, където се извършват замерванията са достатъчни, дали се правят качествено замерванията, дали миризмата може да бъде засичана от контролните уреди, или трябва да бъде направена допълнителна корекция, отчитаща по-точно нивата и вида на замърсяващите елементи, е все едно. Решение трябва да бъде търсено, докато бъде намерено. Действията в тази насока трябва да бъдат постоянни и методични.
В Области „Местни данъци и такси“, „Образование и спорт“ и „Търговска дейност“, общо е работено по 16 бр. жалби.
Разглежданите въпроси тук са свързани основно с неразбиране начина на определяне на съответния вид данък, какво трябва да бъде направено и кога, за да бъде освободено лицето от заплащане на такса смет, как е определен данък МПС и защо трябва да се заплаща данъка, след като МПС е отнето и има образувано производство при Р. Прокуратура и т.н. Все въпроси, чиито отговор се намира в законодателството и аз съм се старал да отговоря на гражданите, независимо от това, дали отговорът им харесва, или не. Определени обществени отношения не са справедливо уредени в законодателството и от това страда цялото гражданско общество.
В края на изминалата година, малко преди последното за годината заседание на Общинския съвет бях сигнализиран от гражданка, стопанисваща обект по чл.56 от ЗУТ за несправедливо уреждане на отношенията по повод стартиралата процедура по наемане на обекта. Спомняте си за многобройното присъствие на граждани, стопанисващи такива обекти на самото заседание. Всъщност принципа, който е използван досега „първият по време, е първи по право“ при класиране на кандидатите е един от основните принципи в правото. Донякъде той е обясним при подаването на документи по електронен път за прием в детски ясли, градини и училища. Но, при този вид кандидатстване, „първият по време“ е само единият от многото критерии, по точковата система за прием. Крайното класиране е съобразено и с достатъчно други различни критерии, като постоянен адрес, семейно положение, специални нужди на детето, брат или сестра в същото учебно заведение и т.н. Така възможността за субективна намеса все пак е сведена до минимум. Освен това, самото кандидатстване по електронен път, до значителна степен препятства злоупотребата с права. Сега е напълно възможно и е лесно да се организира едно търговско дружество да ангажира няколко лица, които да „запазят“ ред пред вратата на всеки териториален директор и да завземе всички по-апетитни позиции в града. Не бива да се дава възможност по нормативен ред едно лице, да се облагодетелства по този начин, и да „изкара“ на пътя на безработицата стотици семейства. Споделям напълно желанието на Общинския съвет за търсене на вариант, който да измести тази възможност за злоупотреба с права. Предлаганото ново решение обаче, спечелилото лице, да се избира чрез жребий, между подалите документи за една и съща позиция според мен също не е толкова удачен способ за уреждане на въпроса. Обектите са доста различни и по квадратура, и по предназначение, и по местонахождение, и по размер на вложени инвестиции и т.н. Всъщност, да поставиш съществуването на дребния търговец, дребния бизнес, в ситуация бъдещето на бизнеса му, да зависи от късмета, едва ли е толкова убедителна позиция. Изборът дали да участва в процедурата и при какви условия, или „не“, трябва да е на търговеца и не бива да е оставен в ръцете на жребия.
Затова определям като достойна за уважение, постъпката на вносителите, да оттеглят докладната записка, за да се даде възможност още веднъж да се представят и изслушат всички предложения и се вземе най-правилното решение. Най-притеснителното нещо за бизнеса е неяснотата и възможността в един момент да бъде принуден да затвори, или да премахне обекта си. Тази несигурност трябва да бъде преодоляна, или поне да бъде сведена до минимум. Дължим го на хората, които от години изхранват семействата си по този начин. Добре бе да се определи състав на временна комисия, която да включва в себе си определен брой общински съветници, представители на администрацията в лицето на т. нар „териториални директори“ и длъжностни лица от дирекция „Устройство на територията“. В заседанието на комисията могат да бъдат канени и допускани и представители на организации на дребния и среден бизнес. До определен срок, да се започне приемане на предложения и подготовка на текстове по Наредбата, които да бъдат подложени на гласуване на следващо заседание на Общинския съвет. Моето мнение е, че решаването на този проблем, поради неговата значимост за голям кръг наши съграждани, трябва да стане при широк диалог.
В Области „Топлофикация“, „Електроснабдяване“ и „Водоснабдяване и канализация“ е работено общо по 32 броя жалби, близо половината от тях срещу „Топлофикация Бургас“ ЕАД. Оплакванията на гражданите към тези дружества, са най-общо свързани с ниско качество на предлаганата услуга, недостатъчно висока температура на водата подавана до абонатните станции на входа в блока, неправилно събирани такси при вече изключени радиатори, неяснота за размера на дължимите суми по вече образувани дела пред ЧСИ. Граждани се оплакват за провеждане на ОС на ЕС където представители на Топлофикация убеждават хората да се откажат от отчитането на топлинната енергия на бр. отоплителен уред и да преминат към отопляема кубатура на обем и т.н. По някои конкретни случаи съм изпращал писма до Изпълнителния директор на дружеството, като за по-значими сигнали съм уведомявал и СМИ. В интерес на истината ръководството на „Топлофикация Бургас“ ЕАД отговаря в срок на запитванията ми и обосновава аргументирано становището си по повод подадените от гражданите жалби. Посетих и водих разговор с изпълнителния директор по повод заведено изпълнително дело от дружеството за не малка по размер сума. Радвам се, че в случая се прояви разбиране и част от сумата бе опростена, а остатъкът бе разсрочен във времето. В някои от случаите, самите жалбоподатели поради непознаване на правната уредба неправилно адресират виновно лице в жалбите си. В почти всички случаи съм получавал своевременен писмен отговор по отправените към „ВиК“ ЕАД запитвания за проверка. Не такъв е случая със запитване по жалба на лицето Йорданка Тодорова, по което още нямам никакъв отговор. Намирам, че в писмото си до мен лицето имаше своите аргументи за незаконосъобразност при начисляване и определяне на количествата вода за ползване. Гражданката сигнализира за начислено голямо количество вода, изразходвано по показания на водомер. Това и́ прави впечатление и тя сама предизвиква проверка на уреда. В следствие на извършената такава е установено, че водомера според представеното заключение: “НЕ съответства на метрологичните и технически изисквания за него“. Към жалбата е прикрепено свидетелството за извършена проверка, протокол за проверка на точност и монтиране на нов водомер от „ВиК“ ЕАД. По сведение на молителката подменения водомер, установен като несъответстващ на характеристиките, е поставен от преди 1986 год. в имота и́ и вероятно е с изтекъл срок на годност. Считам, че в такива случаи не би следвало на лицето да се начислява количество по неизправния водомер, а да бъде служебно определено съобразно средно месечния разход за предходната година. Такова е искането и на жалбоподателката. За съжаление и до момента нямам отговор и ще продължа да търся причината за това.
В област „Мобилни оператори“ е работено по 22 жалби.
Въпреки, че нямам преки правомощия и възможности за влияние съм се старал в разговора с гражданите да бъда максимално полезен и им дам необходимата правна помощ, даваща отговор на въпроса: „Към кого да се обърна и как да защитя правата си?“.
Най-често оплакванията срещу всички мобилни оператори са свързани с надвишаване размера на месечната такса при твърдение от страна на абоната, че мобилния апарат не се използва толкова често, оплаквания за големия размер на неустойка при прекратяване на договора и дали тя се дължи, оплаквания от постоянен тормоз на т.нар. колекторски фирми, на които мобилни оператори прехвърлят вземанията си към абонати и т.н. Запознавам гражданите с предвидения давностен срок, в който може да се претендира спрямо тях плащания по договори с мобилните оператори. Не са малко случаите, в които съм посещавал регионалния представител на мобилен оператор и съм изисквал проверка по условията на договора, дължимите суми към конкретен абонат и каква е причината след като тя е платена, договорът още да не е прекратен, или прехвърлен към друг мобилен оператор съобразно заявената воля на клиента. Някои от тези случаи бяха отразени и в Средствата за масова информация. Жалбите на граждани в тази област са обикновено и в резултат на непознаване клаузите по подписания договор.
По област „Държавни служби“ и „Други“, е работено по 62 броя жалби.
Тук влизат жалбите на гражданите към НОИ, обикновено свързани с неправилно изчисляване размера на пенсионните обезщетения, дълъг срок и бавене при издаване на решенията за пенсиониране, неправилно извършено прихващане на задължения за внасяне на суми по социално и здравно осигуряване с изплатени суми по болничен лист или майчинство, неправилно определена категория при пенсиониране и т.н. Тук са жалбите към Комисия за защита правата на потребителите, Инспекция по труда, Агенция по вписванията, жалби свързани с отнемане на частен имот от Държавата, без да е осъществена отчуждителна процедура и заплащане на имота, жалби към НАП за неправилно определени данъчни задължения и т.н. В тази област попадат и случаите, с които са ме сигнализирали лица от населени места, извън територията на Община Бургас. Това са граждани от Айтос, Карнобат, Поморие, Средец, Несебър, Ахтопол, Царево, Стралджа и др. Липсата на обществен посредник в тези Общини и недоволството от отговорите получавани от местните органи на власт, вероятно карат гражданите да търсят моята намеса. Съзнавам, че нямам териториална компетентност в тези случаи, но и тук по собствена преценка съм реагирал, било в телефонен разговор с кмета на определеното населено място, било чрез изпращане на молба, или писмо за разглеждане и даване на отговор по питането на гражданина. Търсил съм и съм получавал помощ и съдействие от консула на Русия за въпроси, поставяни от граждани на Русия, или техни роднини в Р. България. Тук попадат и случаите, в които гражданите подават жалби за неуредени имуществени отношения, свързани със закупени преди години бонови книжки, акции в определени предприятия и липсата на възможност и незнание от къде и как да получат парите си. Моята работа в тези случаи, разбира се, е преди всичко информационна.
Oтчет за извършените разходи
През 2017 г. утвърдените от Общинския съвет средства бяха използвани за покриване на неотложни текущи разходи по обезпечаване дейностите на офиса на Обществения посредник. При планирани 75, 535 лв. са изразходвани за издръжка 4 129лв. в т.ч. материали, текущи разходи за ел. енергия, вода, телефон; за командировки – 154лв., за заплати и осигуровки 32 492лв., за осигурителни вноски от работодателя за ДОО – 4357лв., здравноосигурителни вноски от работодателя 1658лв., за работно облекло за сътрудник, СБКО – 820лв., болнични 942 лв.. или общо 46,012 лв.
Реализираната икономия е в размер на 29 523 лв., основно от спестени трудови възнаграждения и осигурителни вноски от ДОО и здравно осигурителни вноски.
Използвам случая да благодаря на всеки гражданин подал жалба, сигнал или потърсил съвет от мен. Оценявам това поведение като израз за доверие към длъжността, която заемам.
Благодаря на кмета, на председателя на общинския съвет и на представителите на онези институции, от които получих пълна подкрепа и съдействие!
Благодарност изказвам и на всички медии, с които работихме повече от успешно!
Благодаря още веднъж за професионалното и коректно отношение!
ТОДОР СТАМБОЛИЕВ
ОБЩЕСТВЕН ПОСРЕДНИК НА ОБЩИНА БУРГАС