Добруджа е известна като житницата на България. Тя вече може да се похвали и с отглеждането на чисто нова култура. Името й е камелина.
Експериментално са засадени 10 декара в биологично сертифицирано поле край град Генерал Тошево от семейство Минчеви. Те се занимават със земеделие над 30 години. Досега гледали предимно пшеница, но като биопроизводство.
Биологичното земеделие без пестициди и препарати е много по-трудоемко, а добивите далеч по-ниски, но пък си заслужавала. Затова бившата учителка и химикът решили да пробват и с камелина.
„Очакванията се сбъднаха. Не бяхме позитивно настроени, защото беше много сухо, като го обработвахме. На 1 см дълбочина трябваше да се засее камелината, остана много на сухо и аз въобще не си мислех, че ще може да излезе, но после заваля и успя да изникне”, разказва Йордан Михайлов, агроном.
В половината от експерименталното поле има само камелина, а в другата част тя е комбинирана с грах, който естествено обогатява почвата с азот. „Грахът подхранва камелината, но подхранва и самата почва за следващ етап. Освен това, задушава плевелите”, обяснява Милена.
Ползите от необичайното за нашите ширини растение не свършват дотук. Семенцата са ситни, колкото връх на топлийка, но с високоолеинов заряд – „Първо за храна на хората, второ за лекарства, за козметика и за биогориво. От меленето пък се получава шрот, който е пълен с протеини и за животните е много хранителен. Съдържа омега 3 и аминокиселини, които са полезни за човешкото здраве, така че тепърва предстои да развиваме камелината като продукт”, посочи още тя.
Наричат камелината див или фалшив лен, също така ленено семе, немски сусам и сибирско маслодайно семе. Традиционно се отглежда като маслодайна култура за производство на растително масло и храна за животни. Множество археологически доказателства показват, че тя се отглежда в Европа от поне 3000 години. Най-ранните находки са открити в Швейцария, в Гърция и в Румъния. По време на бронзовата и желязната епоха е била важна земеделска култура в Северна Гърция. Открита е и в Дания, а през каменната ера – в Унгария. Очевидно е продължилa да се отглежда по времето на Римската империя,
До 40-те години на миналия век камелина е била важна маслена култура в Източна и Централна Европа и в момента продължава да се култивира в няколко части на континента за добив на масло от семената й. Американският щат Монтана напоследък отглежда все повече камелина заради потенциала й като биогориво и биолубрикант. Проучванията показват, че реактивното гориво на базата на камелина намалява нетните емисии на въглерод с около 80%.
Камелината, познато още като див лен е древна маслодайна култура, богата на Омега 3 мастни киселини и витамин Е. Маслото е вкусна сурова подправка и може да се използва за готвене. Самите семена са отлични за хранене на домашни птици, осигурявайки изключително производство на яйца.