Спазвайте правилата, за да не гледате как товарят по 300 ковчега на ден като в моя роден град Бергамо
Епидемията на короновируса няма нищо общо с Господ, тя е природен феномен
Тези трудни моменти укрепват вярата, защото ни принуждават да се променим и да размишляваме, казва пред Faktor.bg католическият свещеник от гр. Белене
Интервю на Васил Василев
– Отец Кортези, как си обяснявате, защо епидемията на коронавируса се пламна преди Великден, това Божие наказание ли е?
– Тази епидемия е част от природата и тя няма никаква връзка с Бог. Разбира се , че Бог вижда всичко и държи историята, но заболяванията са причинени от вируси, от замърсен въздух и от още серия причини. Аз не вярвам, че Бог е един сериен убиец, който ни изпраща вируси. Тази епидемия е като цунами и земетресение, например, които са природни феномени. Не за първи път имаме „чума“ и това е част от историята на човечеството.
– Как ще ни се отрази това изпитание, пред което сме изправени?
– Както войните, така и епидемиите изискват от човека да се промени за най-елементарните и нужните неща. В тези трудни времена се вижда в кои хора има, и кои няма вяра. Това е голямо предизвикателство. Ако мислим и приемаме Християнската вяра като нещо, което се състои само в това да палим свещи и да гледаме икони, всичко ще изчезне като роса. Вярата е една дълбока връзка с Бог. Когато пророк Йов губи всичко около себе си, той се връща към Господ. Неговата вяра идва от предизвикателството, което е преживял. Тази пандемия ще промени не само българите, италианците или китайците, а цялото човечество. Трябва да бъдем солидарни и да се държим като голямо човешко семейство, да си подаваме ръка и да си помагаме.
– Папата в свое обръщение каза да не забравяме малките жестове към близките си. Това ли е най-големият ни грях – отчуждението, липсата на внимание към другия, вторачване в самите себе си?
– Тези трудни моменти ще ни научат на много тежък урок, че в този свят всички имаме връзка. Не може да се затваряме, да мислим само за себе си, да браним само собствените си неща, а да видим хората около нас, които страдат, които са в нужда и чукат на нашата врата. Да, сега сме принудени да останем по домовете си, но тази изолация не е за да запазим себе си, а другите. Всички живеем на този свят и трябва да знаем, че „моята съдба има връзка с твоята“. Тази криза ще ни помогне да се почувстваме повече братя и сестри, което има голяма връзка с нашата вяра. Във всеки човек, от Адам и Ева насам има корени на егоизма, почвайки от Каин, който убива брат си Авел. Когато ние се затваряме в себе си обаче, започваме да чувстваме всички останали около нас като врагове. Това води до алчност, до спор и дори до насилие към другия, вместо да виждаме в него нашия брат.
– След епидемията на коронавируса, как ще се променят хората, ще търсят ли повече Бога и ще разберат ли, че материалното не е по-ценно от духовното?
– Дано това да се случи! Когато ни боли нещо, ние търсим лекари. Лекарствата разбира се, че може и да ни помагат, но ние не сме само едно тяло, а имаме и душа. Ние не вярваме, че нашият живот е в тази последна долина, а и във вечността. Дано тази криза да ни помогне да си отворим очите и да не мислим, че ще живеем само тук няколко десетилетия. При много хора тези трудни моменти укрепват вярата, защото ни принуждават да се променим и да размишляваме.
– Как си обяснявате поведението на Светия синод, който мълчи за страшния грип и дори поставя на риск здравето и живота на миряните, карайки ги да целуват икони и да се причестяват с една лъжичка?
– Аз уважавам Светия синод и Българската православна църква и те са свободни да решават да правят каквото си искат. Както виждате, в Италия, във Франция и в Гърция църковните институции си сътрудничат с държавните. Трябва да действаме единно и да даваме едни и същи сигнали на хората. Затова е хубаво в този момент на криза всички да повтаряме, че трябва да се спазва физическа дистанция, да не се събират хора масово в помещения, включително и в църквите, да бъдем предпазливи, за да намаляват жертвите на опасния грип. Току-що видях в моя роден град Бергамо как се товарят 300-400 ковчези на военни камиони за един ден. Дано това да не се случва никога тук. Нека хората да си останат у дома, да се лишат малко от собствената си свобода, за да се преборим с „чумата“. Ако не ходим в храмовете известно време, няма да „обидим“ Бог, защото той желае всички да сме живи и здрави. Той иска от нас в трудните моменти да се молим по-усърдно в домовете си, където може би за малко трябва да спрем телевизорите и телефоните си. Вместо това, да се събираме с баща, майка, деца, баба и дядо, заедно да запалим свещ вкъщи, да се молим и да изпеем или да прочетем черковни песни. В християнската традиция домашната църква е много важна. За съжаление, през последните години виждам домове, в които няма нито една икона или разпятие на Христос. Бог ще е доволен от това. Нека всеки ден да се молим, когато се събудим, преди да обядваме и вечеряме, както и преди да си легнем.
– Видяхме папата да ходи из празните италиански улици. Това ли е пътят, свещениците да са сред хората?
– Като свещенослужители и пастори гледаме да не защитаваме себе си, а да оставаме сред хората. Последните няколко дни ходих на погребение и при болен човек. Правим молитвите и службите си по интернет, чрез социалните мрежи и Youtube.
– Румънската църква намери 200 места за хора под карантина. Каква е ролята на църквата в Италия в този труден за страната момент?
– Правят се много инициативи. Например италианските църкви са се организирали да приемат бездомните, защото има примери как те се приемат в домовете на семейства, но само в Милано техният брой е 5 000 души. Някои от църквите са приготвили помещения, за да има тези хора къде да спят, защото навън е забранено да стоят. В Милано също са събрани няколко тона храна с помощта и на други сдружения. Тя се раздава на бедни и възрастни хора. Църквата действа, до колкото е възможно, като спазва мерките за безопасност. Има дори направен фонд, който събира пари за маски, за легла и за помощ за болните.
– Какво разказват вашите близки и роднини в Италия, има ли паника от коронавируса?
– В моя роден град Бергамо ситуацията в момента е най-тежка. Всичките ми близки – родителите ми и сестрите ми живеят там. Всички са добре засега, някои мои близки са се заразили от грипа и се лекуват у дома под карантина. От една страна, все още всички сме изненадани, защото в рамките на 10 дена видяхте какво се случи в страната. Само за ден в Бергамо има стотици починали. Всички у дома се молят, а нашият енорист прави всеки ден молитви през интернет. Всички се надяват тази болест да мине по-бързо, но паника и тревога няма. Може би притеснение, както при всички хора.
– Каква е ситуацията в Белене, спазват ли се мерките на Националния щаб и до каква степен са притеснени пък там хората?
– В Белене всичко е тихо и спокойно. Аз дори се шегувам, че тук сме в постоянна карантина, защото не сме като в София или Пловдив в постоянно движение. В Белене живеят предимно възрастни хора, които цяла зима са стоели вкъщи и сега излизат да оправят градините си. Събират се малко на седянка пред къщите си, няма паника и опашки пред магазините. Има разбира се по-малко хора по улиците, защото се спазва поканата да останат в дома си. Превантивно сме затворили църквите, за да няма масови събирания. Очакваме да мине вълната и да не страдаме като в Италия, Франция и Китай.
– Какво ще посъветвате хората, които в този кошмар не се делят на християни или мюсюлмани, или комунисти и капиталисти?
– Този невидим враг влиза навсякъде. Дори и да има граници, той ще ги прескочи и ще влезе в къщите и на бедните, и на богатите. Трябва да сме единни. В миналото всички знаят за испанския грип и за чумата, които са отнели милиони жертви. Те идват и си заминават. Важно е да спасяваме повече хора. Съветвам българите да не се паникьосват, защото това е част от природата, от живота и от историята. Нека да спазват хигиена, да си стоят вкъщи, да се молят според вярата си и да даряват. Не на последно място, нека да слушаме тези, които ни управляват. Аз всеки ден слушам ген. Мутафчийски, който дава хубави съвети, които трябва да изпълняваме. Ситуацията ще бъде по-лека, ако послушаме това, което ни се казва.
Българската православна църква, която твърдо е решила да не променя нищо, напук на коронавируса, на папата римски, който е като затворник във Ватикана, на Гръцката православна църква, на Вселенския патриарх, на затварянето на храмовете от мюсюлмани, будисти, индуисти, сигкхи, даоисти, мормони, шушони, каквито се сетиш, та чак до Църквата на голямото спагетно чудовище и тази, която смята за бог не друг, а Диего Армандо Марадона.
Всяка вяра вече се проповядва онлайн
Това обаче са лигавщини за нашите йерарси.
Руската църква също като нашата се държи бодро, даже са извадили мощите на някакъв светец, да съберат вярващите. Може би, защото в най-добрите традиции на учреждението известно като ЧК, НКВД, КГБ и ФСБ, което Сталин натоварва навремето с възстановяването на практически унищожената Руска православна църква, преразходът на хора никога не е бил проблем, напротив, той е бил важно условие, за да върви работата ударно. Традиция, която естествено преминава и в по-малкия брат – българската ДС, която има някаква мистична връзка с Църквата ни …
faktor.bg