В нощта от събота 26 срещу неделя 27 октомври 2024 г. за пореден път ще преминем към зимното часово време и ще спечелим един час сън, като върнем часовниците си с един час назад. Смяната на времето е практика, при която стрелките на часовника се преместват с един час напред или назад, за да се използва по-ефективно дневната светлина през различните сезони. Тази практика се осъществява два пъти годишно в много държави по света, включително и в България.
Идеята за смяна на времето не е нова. Още през XVIII век американският политик и учен Бенджамин Франклин предлага концепция за по-ефективно използване на дневната светлина, но тя не се прилага официално по негово време. По-късно, по време на Първата световна война, идеята се възобновява, като се цели икономия на енергия чрез намаляване на използването на изкуствено осветление.
Германия е първата страна, която официално въвежда смяна на времето през 1916 г., последвана от Великобритания и други европейски държави. В България смяната на времето е въведена през 1979 г., като тя следва модела на много европейски страни.
Основната цел на смяната на времето е да се използва по-оптимално естествената дневна светлина, особено през пролетта и лятото, когато денят става по-дълъг. С преместването на стрелките с един час напред през пролетта (така нареченото лятно часово време), хората могат да се възползват от по-дългите и светли вечерни часове, като се предполага, че това ще доведе до икономия на енергия, тъй като по-малко време ще се използва изкуствено осветление. Смяната на времето през есента (връщането към стандартното време) от друга страна има за цел да синхронизира активността на хората с по-кратките дневни часове през зимата.
Въпреки добрите намерения за икономия на енергия, смяната на времето е предмет на редица критики. Изследвания показват, че промяната на биологичния ритъм при хората може да доведе до негативни ефекти върху здравето, включително умора, нарушения на съня и дори увеличаване на сърдечно-съдовите инциденти в първите дни след смяната.
Икономическото въздействие също е дискусионно. Макар някои изследвания да показват намаляване на потреблението на електроенергия, други показват, че това е минимално или дори несъществуващо в съвременния свят, където много сектори на икономиката функционират 24/7. Освен това допълнителната дневна светлина може да стимулира определени индустрии, като търговията и туризма, които се възползват от по-дългите светли часове.
През последните години все повече държави започват да преосмислят практиката на смяна на времето. Европейският съюз води дебат по въпроса за премахването на смяната на времето, като много граждани и политици изразяват недоволство от нейните негативни ефекти. През 2019 г. Европейският парламент гласува за прекратяване на практиката, но окончателното решение бе оставено на страните-членки.
България също обсъжда дали да премахне смяната на времето и да остане в стандартното или лятното часово време през цялата година. До момента обаче тази практика продължава да бъде в сила два пъти годишно.