Битката при Виена се състои на 11-12 септември 1683 г., след като Османската империя е обсаждала Виена в продължение на 2 месеца.
Битката спира повторния опит на Османската империя да превземе австрийската столица (първият е през 1529 г.) и дава начало на хегемонията на Хабсбургската династия в Централна Европа.
Полският крал Ян III Собиески е командващ обединените полско-австрийско-германски сили срещу османската армия под командването на великия везир Кара Мустафа паша.
Обсадата започва на 14 юли 1683 г. от около 90 000-на армия, включително 12 000-ен еничарски корпус. На 12-ти септември пристига европейската армия от около 84 000 души и се изправя срещу турците. Битката е забележителна и с най-голямата кавалерийска атака в историята. В годините след битката Хабсбургите освобождават Южна Унгария и Трансилвания от османска власт.
На 7 юли пристигат 40 000 кримски татари на 40 км източно от Виена, а Леополд, който разполага с двойно по-малко войници, след първоначални схватки отстъпва в Линц заедно с 80 000 виенчани. Ян Собиески се подготвя да изпълни подписания договор и на 15 август тръгва на поход да помогне на австрийците. Той оставя родината си незащитена.
На 5 септември поляците прекосяват Дунава на 30 км западно от Виена при Тулин, където се обединяват с имперските сили и с допълнителни войски от Саксония, Бавария, Баден, Франкония и Швабия, които се отзовават на молбата на Свещената лига, подкрепена от папа Инокентий XI. Само френският крал Луи XIV не само, че не помага, а и се възползва от случая, за да нападне градове в Елзас, както по време на Тридесетгодишната война.
Обединената християнска армия трябва да действа бързо, за да предотврати превземането на Виена от турците. Ян Собиески става върховен главнокомандващ, а тежката му кавалерия се превръща в ядрото на международната армия. Мотивацията на съюзниците е висока, те са изправени пред ислямски нашественици в сърцето на Европа.
В 4 часа сутринта на 12 септември турците нападат Свещената лига, за да попречат на разгръщането на силите ѝ. Австрийците на левия фланг и немците в центъра преминават в настъпление. Кара Мустафа паша изпраща срещу тях повечето от силите си, но запазва част от елитните еничари и спахии за нахлуването в града, което се очаква да стане скоро. Турските сапьори са подготвили взривяването на Льобелбастай, но австрийските „къртици“ откриват кухината (която е запечатана от турците, за да направят взрива по-силен) следобед и един от тях обезврежда експлозивите.
На повърхността полската пехота изпълнява масивно нападение срещу десния турски фланг. Вместо да се съсредоточат върху битката срещу поляците обаче турците се опитват да щурмуват града, носейки знамето си с полумесец. След 12-часов бой поляците завземат високата земя отдясно. Около 17 часа, след като са наблюдавали пехотната битка през целия ден, една австро-германска и три полски кавалерийски групи, общо около 20 000 мъже, се втурват надолу по хълмовете (това е най-голямата кавалерийска атака в историята). Нападението се води от полския крал начело на 3000 тежковъоръжени полски хусари. Кавалерийският щурм прекършва турците, които са уморени от дългата битка на две страни. Кавалерията се насочва направо към османския лагер, а виенският гарнизон излиза от града и се включва в атаката. Османската армия е уморена и обезсърчена след провала на взривяването на стените и на опита с груба сила да се влезе в града и кавалерийският удар обръща битката срещу тях. Те започват да отстъпват на юг и изток. Някои от главните паши и каймаканинът на Кара Мустафа са убити от поляците. Великият везир убива щраусите и жените си, за да не попаднат в ръцете на християните. По-малко от три часа след кавалерийското нападение християнските сили печелят битката и спасяват Виена. След битката Собиески парафразира Юлий Цезар, казвайки „Venimus, Vidimus, Deus vicit“, „Дойдохме, видяхме, Бог победи.“
В годините след победата принц Евгений Савойски завладява обратно от турците Унгария (покорена от Сюлейман I през 16 век) и (временно) част от балканските земи (във връзка с австрийското настъпление избухва въстанието на Карпош в Македония, а отслабването на Османската империя служи и като предпоставка за избухването на Второто Търновско и Чипровското въстания в Мизия).
След великата победа на Евгениий Савойски при Зента през 1697 г. Австрия и Османската империя подписват мирен договор в Карловиц през 1699 г. Битката при Виена поставя края на експанзионистичните амбиции на упадащата Османска империя в Европа. От друга страна френският крал Луи XIV се възползва от трудностите на източните си съседи, за да си присвои Люксембург и Елзас със Страсбург и опустошава части от южна Германия.
В чест на Ян Собиески австрийците издигат църква на хълма Каленберг, северно от Виена.
Две години след бежанската вълна, заляла Европа, страните от ЕС продължават да търсят механизъм за разпределението на нови бежанци, мигранти и кандидати за убежище в Европа.
Полша, Унгария, Словакия, Чехия, Австрия и други обаче са твърдо против принудителното разселване на бежанците.
Точно тяхната съпротива отново спасява Европа, както по времето на Ян Собиески за срам на нашите дупедавци съгласяващи се със всичко и играещи ролята на пощенски гълъб между ЕС и Ердоган .
Свободен автор – Философът