Изминаха шест месеца от началото на руската агресия срещу Украйна, която развенча мита за „могучая и непобедимая“.
Не само военните аспекти, Путинова Русия загуби битката за сърцата и умовете на нормалните хора по света, защото беше дълбоко аморална в своите мисли и действие.
Шест месеца по-късно над 80 000 хиляди души са загинали и техните души витаят над света и питат – защо?
Не зная дали можете да си представите колко много хора са това, един град. Като прибавите към още 200 хиляди ранени и загубата на богатство и доходи, вероятно над трилиони долари, разбирате какво проклятие, каква бездна на Ада отприщиха комплексите на човека в Кремъл, който поиска да остане в историята като равен на Петър Първи и на Александър Невски.
Отношението към войната разделя днес и българите. Тези, които имат лична заслуга за войната, като съдействаха за освобождаване на бесовете в главата на Путин – чрез изграждането на Турски поток, днес отново са без морал и без котви на човещинал Вместо да помагаме на жертвата, зоват да купуваме газ от агресора и така да финансираме войната. При това без да сме изправени до стената и да нямаме алтернативи. Отказваме протегната ръка на нашите съюзници от ЕС и НАТО, за да тръгнем по пътя на предателството и срама, само и само за храним егото и благоденствието на живеешите от свързана с Русия и нейните енергийни източници корупция.
Във всичко трябва да има морал и отстояването му е по-висша ценност от преодоляването на всяка друга временна несгода или лишение.
Отношението към войната в Украйна ни самоопределя като хора, като войни на Злото или Доброто. Това е най-важния избор, който трябва да направим на 2 октомври. Всичко друго е производно, вторично. Човек или звяр. Бог или Дявол.
Слава на Украйна!