В началото на Прехода имаше един виц:
”Ако си честен и комунист- значи не си умен.
Ако си умен и комунист – значи не си честен. Ако си умен и честен – не може да си комунист”.
Този виц всъщност има дълбок политическо- философски смисъл и в голяма степен неговият анализ може да обясни Прехода. Особено важно е днес, когато във връзка с местните избори започват спорове коя е демократичната общност.
В началото всички бяхме антикомунисти. Тогава изборът в кой лагер си бе всъщност геополитическия избор Изток-Запад. А не както се смяташе Тоталитаризъм – Демокрация. Защото СДС беше антикомунистически, а не демократичен съюз.
Тогава бяха направени първите стъпки към западната демокрация: политически плурализъм, свобода на словото, частна собственост – но много други ценности останаха на хартия в Конституцията. И полека- лека комунистите надделяха над антикомунистите с победата на Жан Виденов.
Кога настъпи първото разцепление?
Когато се подписа Конституцията и СДС се разпадна на три части, заради различното отношение към комунистите преди изборите през 1991 г. Но антикомунистическият СДС пак победи през 1997 г , защото не беше още завършил своята мисия на ликвидиране на комунизма и не бе завършил икономическия преход към пазарно стопанство (1997-1999).
През 2001 г . – след изпълнение на мисията с ликвидиране на комунизма като система – настъпи второто голямо разцепление на СДС: на аворитари и демократи. Тогава тези, които подкрепяха СДС, само заради антикомунизма напуснаха и гласуваха за Царя, за силната ръка, която ще ни оправи, забравяйки какво значи демокрация. И така глупавите победиха умните.
Тази ос – демокрация -автокрация е втората най-важна ос за нашето общество, която и до днес ни разделя, начиная от антуража на Царя с влизането в ЕС. Защото няма как да постигнеш най- високата ценност на богатите свободни общества: върховенство на правото, ако вярваш във върховенството на Царя или Вожда. Така ни и приеха под условие в ЕС – без доказателство, че сме приели тази ценност.
След второто голямо разделение през 2001 г, което разби СДС, настъпи третото окончателно разделение по линията корупция – антикорупция след като условно нечестните победиха условно честните след влизането в ЕС.
Една малка част от бившето голямо СДС продължи заедно с новите поколения политици битката за либерална демокрация от западен тип и за нейната върховна ценност, заради която влязохме в ЕС. Иронизират ги като “Умните и красивите (честните)”.
Другата по-голяма част прегърнаха каузата на богатството покрай властта. И се припознаха около софрата на главния секретар на Царя от школата на МВР в Симеоново.
И битката в третото сечение на СДС стана всъщност битка между бъдещето на свободните личности и миналото на биографиите на дедите.
Така офицерите от ДС направиха най-успешното си някога изпиране – като нахраниха борците срещу ДС, за продължат битката им…с децата на ДС.