ОФИЦИАЛНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗБОРИТЕ – ИЗЦЯЛО ФАЛШИФИКАТ

Изборни бележки № 3

ОФИЦИАЛНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗБОРИТЕ

– ИЗЦЯЛО ФАЛШИФИКАТ

Излязоха официалните резултати от изборите.

Изцяло са сбъркани! Всички знаем, че компютрите не бъркат в пресмятанията – бъркат хората. Когато се набъркат в изборните резултати и започнат да ги натъкмяват.

И се стига до това!

• Броят на намерените в кутиите бюлетини – сборът на машинни и хартиени не съвпада. 1 126 785 хартиени + 1 557 037 машинни не прави общо 2 683 606, както е посочен, а 2 683 822.

• Гласувалите избиратели са посочени като 2 682 388. Избирателите са по-малко с 46 051 от броя на действително намерените в кутиите бюлетини. Този брой от 46 051 означава и толкова фалшиви бюлетини сред преброените и отчетените.

• 1 082 176 действителни хартиени гласа + 1 556 906 действителни машинни гласа не прави 2 638 024 общо действителни гласове, като е посочено в официалния протокол на ЦИК, а са 2 639 082. Разликата е 1 058 гласа.

• Действителните гласове за партиите: хартиени – 1 052 495 и машинни – 1 447 206 не правят посочените общо 2 529 233 гласа. Сборът е е по-нисък – 2 499 701 гласа. Т.е. имаме едни надписани с поглед в тавана, от въздуха 29 532 гласа.

• Всички действителни гласове за партиите, посочени като 2 529 233 и всички действителни гласове „не подкрепям никого” – 109 095 не правят посочените общо действителни 2 638 024. Те са равни на 2 638 328.

• Посочените гласове за партии и кандидати + тези „не подкрепям никого” не съвпада с броя на посочените всички действителни гласове. В зависимост от това кои данни и съответно сборове ще се приемат, разминаването е от 304 гласа до няколко десетки хиляди.

• Данните от публикуваните и сканираните секционни протоколи не съвпадат с общите данни, посочени от ЦИК, от всички РИК и за близо 100 общински избирателни комисии. И не между впрочем, не са публикувани хиляди протоколи, което обяснява драстичните разминавания в рамките на страната със стотици хиляди, а в рамките на районните избирателни комисии – с хиляди или десетки хиляди гласове. .

И т.н., и т.н., и т.н.

=======================

======================

.

Тогава въобще какви са официални резултати от изборите, преброени от „Информационно обслужване” и отчетени и обявени официално от ЦИК, след като обобщените данни се оказват фалшиви – и в тяхната цялост, и поотделно?!!!

***бел.: за да няма хър и мър с нелепа защита на случилото се, обявените първоначално от ЦИК данни при 100% преброени гласове са далеч по-фрапиращи в разминаванията си. )

.

Както всички знаем, компютрите не могат да бъркат. Но хората, които се бъркат в компютрите, могат да вкарват едни фалшиви данни в едни графи, без да съобразят, че ще трябва да променят и корелират заради фалшивката и данните във всички останали графи, да направят същото с протоколите от районните избирателни комисии и да натаманят и тези в общинските, съответно и секционните.

Това е кански труд и изисква освен висока прецизност и висока интелигентност. Само родните „ювелири“ си мислят, че фалшификацията е просто нещо – тя е обемен и сложен интелектуален труд.

.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

.

****** ФАНТОМИ И СЕКЦИИ ******

.

1. Население и фантоми

• Брой на населението към 31.12.2021 (последни данни на статистиката от преброяването) – 6 838 937. Заедно с децата, които не гласуват.

• До 18 години по статистическите оценки децата са 1 067 000. Като избиратели остават 5 771 724 души. Да не забравим и отрицателната демографска тенденция през 2022 г. и сегашните 3 месеца на 2023 г., която е около 70 000 души. Така избирателите стават 5 701 724 .

• Избирателите в списъците на последните избори са 6 862 409! Повече от цялото население на България.

2. Колко са гласуващите фантоми?

– За сравнение взимам 1986 г., когато е имало избори и непосредствено преди това се е състояло преброяване на населението. Тогава е отчетена най-високата численост на българите в историята ни – бързото стопяване на нацията започва от следващата година.

____________________________

Данните са следните:

– население 8 948 649 души;

– избиратели – 6 650 739 души. (с над 360 000 по-малко от сегашния им брой при тогавашното почти 9 млн. население)

_____________________________

За първите „свободни” избори през 1990 г.

• населението е спаднало на 8 669 269;

• но избирателите вече скачат на 6 790 006 според поправени години по-късно данни, а според оригиналните данни, които пазя, са още повече – почти 7 милиона, а именно 6 947 000 (появяват се първите половин милион броя фантоми);

Рекордни години като брой избиратели (съответно фантоми) в списъците – над 7 млн., са изборите за парламент през 1997 г. (след икономическо-финансовата катастрофа при Виденов) – 7 289 956 избиратели и през 2009 г. (когато победител е ГЕРБ) – 7 129 965, както и изборите за президент (първия мандат на Румен Радев) – 7 020 119.

На всички останали избори досега – от 1990 г. насам броят на избирателите варира над 6.7 до 6.8 млн и на четири пъти по 6.9 млн. избиратели. (вкл. и сегашните)

_____________________________________

Т.е. фантомите-избиратели въобще не са умрели – не са изчистени, бройката им е запазена през всичките тези десетилетия. И не само: както се вижда, дори непрекъснато се увеличават, а % още повече, понеже от една страна населението намалява – за тези десетилетия се е свило с 2,2 млн. спрямо онази година, от друга – пада избирателната активност.

_____________________________________

Онези данни от 1986 г. са достоверни, понеже всички знаем, че комунизмът не пропускаше избирател, който да не се запише в списъците и такъв, който да не гласува.

Втори изборен феномен!

• При онези комунистически избори и население от 9 млн. души секциите са били 9 800.

• На първите свободни избори през 1990 те са били 10 211.

• На следващите през 1991 секциите вече са над 11 000.

• Впоследствие броят трайно им се заковава на над 12 000.

• Сега секциите са 12 916.

• В годините, в които избирателите в списъците са над 7 млн., (т.е. рекорден брой фантоми)е съответно секциите са по над 13 000 бр. Т.е. имаме пряка корелация (съответствие) между надуването с фантоми и съответно отговарящ им брой секции.

Преместването на хора от селата в града не запазва броят на секциите. Защото например 5 секции в 5 села с по 100 жители прави 1 секция в града за 1000 жители.

.

Както много пъти съм посочвал и доказвал, при всички избори, както и за тези, имаше и по близо хиляда, а при някои отделни избори по хиляда и петстотин фантомни секции, не фигуриращи в реалността, но вкарани като измислени в компютрите на „Информационно обслужване” и съответно отчитани като изборен резултат.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

***** Бележка:

Какво означава фантомна секция?

1. Нейната номерация НИКОГА не се появява в публичното пространство освен в масива данни, които обработват компютрите на „Информационно обслужване“, които броят резултатите.

2. Нейното местонахождение е известно единствено с един показател – общината, където ще я „преброят“. Тя няма адрес, не се знае в кое училище е, камо ли в коя класна стая от него. НЕ СЪЩЕСТВУВА В РЕАЛНИЯ СВЯТ

3. Нейните избирателни списъци НИКОГА не се обявяват публично. НИКОГА не се знае за тази секция кои са избирателите, които после ще ги „преброят“ – не чрез бюлетини в урните, а като бройка гласове за тази и онази партия и нейните представители – САМО в компютрите, но не в реалния живот.

4. „Избирателите“ на фантомните секции НИКОГА не са реални хора, а измислени – прочутите „фантоми“ от избирателните списъци. Та затова и досега списъците не са почистени от фантоми въпреки всички обещания. Та затова винаги ги има, макар че иначе фантомите намаляват избирателната активност, което не е в полза на политическата каста у нас.

5. Изборните протоколи от фантомните секции НИКОГА не се появяват в сканиран вид и за публичен прочит.

**** не се сканират НИКОГА, защото масивът данни в компютрите е АНОНИМЕН – едни числа и описания.

**** докато в хартиения им вид тези секции ще трябва да бъдат съвсем конкретни – вкл. с имената на секционните комисии и подписите на членовете й. А как да подпишеш несъществуващи (или съществуващи хора), след като секцията е напълно измислена и никога не е съществувала в реалния свят – ще стане скандал.

**** ако се посочи мястото (адреса, училището), пак ще стане скандал, понеже в това училище хиляди знаят, че такава секция не е имало.

**** ако се състави какъвто и да е протокол в писмен вид (те са ръкописни), то той трябва да мине през Общинската комисия, през ЦИК – Централната избирателна комисия. И веднага нейните членове ще станат подсъдими за тежко престъпление – признаване на десетки несъществуващи секции като „истински“. И т.н., и т.н.

6. Секциите-фантоми ВИНАГИ имат номерация, но тя е известна само за компютрите. Няколко думи за номерацията на секциите. Първите две числа са № на областта, вторите две – № на общината (от 01 до 99), следващите – административен номер, последните три – от 001 до 999 са поредните номера на секциите. Е, както виждате от картинката, именно ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА поредност при номерата на изборните секции винаги се „загубва”. И понеже е задължителна според Изборния кодекс, правилата и методиките, все пак я има – но само в компютърния й вид при обработката на резултатите, а не във веществения й, материалния й вид като секционна комисия, училище и класна стая, урна, бюлетини, избиратели, гласували, протокол с подписи и т.н.

.

ФАНТОМИ, СЕКЦИИ, ГЛАСУВАЩИ И НАСЕЛЕНИ МЕСТА

.

Броят на населените места в България е 5257 (в т.ч. градове – 257, и села – 5000).

Обаче в регистъра на населените места има два записа – според единия са 5256 населени места, според другия 5 275 записа – т.е. 18 населени места в повече от посочените като съществуващи.

Например с. Аврамово в община Ардино е с 0, повтарям 0 жители, но съществува в регистъра на ГРАО (ЕСГРАОНА) с 6 жители с посочен такъв постоянен адрес. В регистъра на населените места у нас се води с 2 жители.

Въпрос с повишена трудност – колко подадени за изборите гласа там са отчели компютрите – 0, 2, 6 или повече? Нито помощ от публиката, нито обади се на приятел, нито 50 на 50 ще ви помогне – няма публични данни, няма публикувани данни, няма изборен протокол.

Няма нищо! Но има съществуващ компютърен запис за проведения там избор.

.

В още 1716 села жителите са под 100 на брой, от които в 1173 населени места живеят под 50 човека. В част от тях също изборите са с подвижна избирателна секция, а в друга част са създадени отделни секции.

.

Хм, за подвижните секции вече е ясно какво става.

А в тези малки населени места с отделни секции ясно ли е?

Ами става това: избирателната комисия не е от местни хора – престарели баби и дядовци, а от външни – пак чиновници от съответната община. И няколко едни и същи общински чиновници едновременно се водят като комисии в няколко такива, различни населени места и по едно и също време на изборите!!!! Както разбирате, те нямат двойници и не може едновременно да се намират на няколко различни места.

.

В тези секции също се случва невъзможното, както и в онези с подвижните урни.

Ами да видим една от тях – например секция № 261600020

Тя е в запустялото село Ялботина. Там няма покритие на мобилните оператори, няма ток, няма кметско, няма читалище, няма магазин, няма водоснабдяване и канализация, няма нищо освен разрушени от времето къщи, дворове с плевели и пътеки с трева. По документи има кметство, има дори читалище, което развива дейност, както се хвали съответната община, но в действителност ги няма. Няма дори и една улична лампа. До селото води черен коларски черен път, по който и с джип се преминава нелеко, особено там, където се пресича с подобен път от близката мина Бели брег.

.

В селото с 23 жители на изборите през април 2021 гласоподавателите са … 51 човека – над два пъти повече от живущите. (28 фантоми). Ха, населението май расте, вместо да намалява според регистри и НСИ!

Расте, защото освен разликата 23-51 тогава, на по-предишните избори – за общински съветници и кмет на Драгоман на 27 октомври 2019 г. избирателите са били по-малко – 46 души. (гласували 25). На още по-предишните гласувания избирателите са били още по-малко.

От тези 51 изборни човека, от които 28 фиктивни (фантоми) при живущи там 23 души на изборите през април 2021 са гласували… разбира, не всичките фантоми, иначе ще е неубедително. Гласували са 36 човека и фантоми: 15 за ГЕРБ, 9 – за БСП, 4 – за партията на Цветан Цветанов, 3 за ВМРО. За цвят и достоверност има 1 глас за ДПС, пуснат е 1 глас дори за … Христо Иванов, а за равновесие – по 1 за НФСБ-Воля и за партийката на на олигарха Васил Божков-Черепа и 1 глас – „не подкрепям никого”.

.

А какво се случи на сегашните избори – две години по-късно, през април 2023 г. в същото изчезващо село Яблотино?

От 23 души баби и дядовци вече са починали 7 и са останали само 16 престарели възрастни хора. Същевременно според документите на ГРАО, от които се създават избирателните списъци, живущите са нараснали на общо 60 адресно регистрирани там. (44 фантоми)

От тях (живи и фантоми) са гласували 32 души. За ГЕРБ са 16 гласа, за БСП – 6, за ПП-ДБ – 4, за ДПС – 2, за Стефан Янев – 3, за Левицата – 1. И дори има 8 преференции!

.

***** И МНОГО ХЛЯБ ЗА РАЗМИСЪЛ *****

.

В България се прилагат много различни изборни системи:

Има 3 различни пропорционални системи: за европейски избори с единна листа в рамките на цялата страна, за парламентарни – с листи в отделни избирателни райони и поставени ограничителни условия за мандати в тях, за общински съвети

Една от тези системи същевременно е федеративна – тази за парламентарните избори с отделни райони. (във федерациите е задължително да има представителство на всеки отделен регион) Но в родния абсурд на вторично преразпределение това не е гарантирано – дадена партия може да премине бариерата от 4% в даден район и да остане без депутат от него, а друга партия, която не е преминала тази бариера, да получи депутатски мандат в района.

Тази система позволява един депутат да бъде избиран с различна бройка гласове при една и съща активност – от десетки хиляди в София до 783 гласа например в Кюстендил, както се е случвало.

Една от тези пропорционално-федеративни системи е и мажоритарно-федеративна – тази за парламентарните избори с преференциите, които важат само за района, в който е издигнат кандидата.

Обаче във всички избори гласовете „не подкрепям никого”, независимо дали другите гласове са районирани (както е в парламентарните), се броят в рамките на цялата страна.

Имаме две мажоритарни системи – за президент и за кметове, които са за цялата страна за разлика от парламентарните. Защо ги наричат мажоритарни, не е ясно – те са си чисти пропорционални освен това. Мажоритарното е, че не се сочи партия, а нейно име или уж неин „независим“ кандидат.

Имаме отделна система – мажоритарно-пропорционална за независимите кандидати с несправедливи, завишени изисквания за гласове към тях, за да станат депутати.

Така системата на различните български избори става изключително сложна, за да се напасне точно фалшификацията. Така тя позволява да се класират конкретните лица за депутати – онези, които предпочита Задкулисието и отсеят онези, които не са толкова заслужили за „честта” да са в парламента.

Който си мисли, че прилагането на толкова различни изборни процедури в България е случайно или се дължи на неграмотността на депутатите, дълбоко бърка.

В политиката никога няма случайни неща, както е казал великият президент Ф. Рузвелт.

.

Фалшификациите на изборите у нас се дължи и на още един фактор освен Задкулисието и неговите изборни органи – населението.

*** на снимката е протоколът с обявените официални резултати от ЦИК, в които всичко е невярно.

*** на другата снимка: официалната публикация в „Държавен вестник“, с която се узаконяват – със същите данни, които са неверни.