„Презумпцията за невиновност изисква никой представител на държавната власт да не декларира, че дадено лице е виновно за престъпление, преди вината му да бъде установена от съд.“ Това е принципът, който Европейският съд по правата на човека в Страсбург извежда в мотивите на решение по българско дело, съобщава Капитал.
Решението по делото „Лолов и други срещу България“ е деветото осъдително решение на Съда в Страсбург срещу България за нарушаване на презумпцията за невиновност, извършена с публично изявление на официалните власти.
Това решение идва само три седмици след обявяване на осъдителното решение на Страсбург по делото „Масларова“, където бившата социална министърка осъди България не за друго, а задето говорителката на главния прокурор и депутат от управляващата партия ГЕРБ (Пламен Нунев) в публични изявления са я обявили за виновна в престъпление. (Десет години след началото на разследването срещу Масларова и след оправдателна присъда на първа инстанция през 2017 г. обвинителният акт срещу нея бе върнат на прокуратурата за дооправяне и още стои там.)
„Допускам, че подобни нарушения се правят и от непознаване и незачитане на прeзумпцията за невиновност, но и в търсенето на краткосрочни политически дивиденти“, коментира пред „Капитал“ адвокат Михаил Екимджиев, защитник по това дело. Проблемът се очертава като системен, коментира той. (Целия коментар на адвокат Екимджиев четете в карето отдолу.)
В обявеното днес решение по делото „Лолов и други“ Европейският съд по правата на човека цитира предишните решения по делата на Борислав Гуцанов и семейството му, Алексей Петров, братята Стоянови (Дамбовците), Тони Костадинов, Тенчо Попов и др. – макар и с оглед на опитите на българските власти да обосноват тезата, че засегнатите са можели да се защитят в рамките на наказателното производство, а след оправдателната присъда да заведат дела за клевета.
Осъдителното решение по делото „Лолов и други“ е заради прессъобщение на бургаската полиция от юни 2010 г., в което подробно се излагат твърдения за извършени престъпления от петима души, участващи в престъпна група, като се казва между другото, че: „(…) групата е извършила финансови престъпления и изнудване във вреда на фирми и физически лица (…)“, „Групата също е ощетила Министерството на финансите (…) „и“ (…) някои членове на тази група са реализирали незаконни печалби чрез недвижими имоти, собственост на общината и държавата“. Това прессъобщение е направено след полицейска операция по задържане на единия от жалбоподателите, без въобще делото да е стигнало до съд.
Към онзи момент вътрешен министър и силов вицепремиер е Цветан Цветанов. По него време вътрешното министерство бълваше всекидневно показани акции, които мачкаха базови демократични принципи като презумпцията за невиновност.
Става въпрос за официално изявление на публична институция, която отговаря за защитата на обществения ред и провеждането на наказателни разследвания, подчертава Съдът в Страсбург. Текстът на това прессъобщение надхвърля простото съобщаване на информация за провеждане на наказателното разследване или за посочване на подозрение в престъпление. В него в прав текст се твърди, че тримата жалбоподатели са извършили тежки престъпления – семейната двойка Светлозар и Румяна Лолови са посочени като организатори на престъпна група, а друг човек – Рангел Станчев, като един от активните членове на същата престъпна организация. Тези твърдения се правят много преди наказателните съдилища да имат възможност да коментират по същество повдигнатите обвинения, се казва в решението на Съда по правата на човека.
Разпространеното прессъобщение на полицията се възпроизвежда почти без промени – със същите термини и изрази – в различни медии.
Три години по-късно наказателното производство срещу тримата е било прекратено от ямболската прокуратура поради липса на престъпление след като преди това всички прокурори от бургаската окръжна прокуратура са си направили отвод.
В решението на съда в Страсбург е посочен ясен критерий за начина, по който публичните органи, включително полицията и прокуратурата, трябва да комуникират с обществото по конкретни дела, като зачитат презумпцията за невиновност. Съдът подчертава, че „доколкото презумпцията за невиновност е един от елементите на справедливия наказателен процес, тя не се ограничава до обикновена процесуална гаранция в наказателния процес. Нейният обхват е по-широк и изисква никой представител на държавната власт да не декларира, че дадено лице е виновно за престъпление, преди вината му да бъде установена от съд.“