„Есето е като прасето.“, казваше някога писателят-публицист Серафим Северняк. В годините, когато не беше разрешена словесната оргия, на която сме свидетели от 27 години и която набира сили и енергия и става все по-разюздана, езикът на мъдрите хора беше езикът на Езоп. А всеки изкушен да пише, спазваше писаните и неписани правила на приличието. Имаше хигиена и в говоренето. Независимо от това, че голяма част от тогавашните управници предизвикваха смях с анекдотичното си говорене. Твърде малко бяха интелигентните и ерудирани управници. Системата беше такава, че бързо ги отстраняваше от съставните си елементи и ги изхвърляше някъде надалеч от своята сърцевина – на дипломатическа или друга синекурна служба. Така се запазваше удобното за номенклатурата на управниците средняшко равнище, което не изискваше интелигентност и ерудиция в общуването между управниците и техните подопечни по хоризонтална и вертикална линия.
Днес Езоп и споменът за него са никому непотребни. Правила няма. Дори граматиката е непозната територия за голяма част от пишещите и говорещите. За стилистика не са чували (нямам сведения дали тая дисциплина присъства в учебните програми на филологическите и журналистическите факултети. По всичко личи, че отсъства от програмите.
„Есетата“ на съвременните писачи – не мога да ги определя иначе, освен, че са изцяло лишени от съдържание, са груБи, арогантни, нападателни и девалвират усилията на много родители, които искат да възпитат у децата си поне малко езикова култура.
От името на опечалените:
Любо КОЛЬОВСКИ