Преди 53 години, на 30 юни 1971 година, България е потресена от новината за гибелта на великолепните български футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков. Двамата загинаха в катастрофа в прохода Витиня.
В 9:30 часа този ден сутринта играчите на „Левски” се качват в бежовата кола на Гунди, марка „Алфа Ромео“ и регистрационен номер СГ9999, и потеглят за Враца, където са поканени да уважат 50-годишния юбилей на местния футболен клуб Ботев. По пътя Аспарухов спира на Витиня, за да зареди бензин. Малко по-надолу на 160 метра от страничния път, идващ от Арабаконак, се изнася камион „Зил” с ремарке, пресичащ шосето. Преди това Гунди взема фаталния ляв завой на Витиня с около 100 км/ч, което е било близо до максимално допустимата скорост за този участък. Наклонът е около 15% и това прави завоя достатъчно бърз. Пред него обаче изниква 14,5-метрова преграда, която е запушила целия път. Това са камион (7,5 м), носач (2 м) и ремарке (5 м), движещ се в момента се с около 5 км/ч.
Аспарухов прави отчаян опит да предотврати катастрофата, като колата оставя цели 30 метра спирачен път, но не успява. Предната част на купето се врязва в резервоара на камиона и върху колата плисва бензин, който се възпламенява. Колата изгаря като факла. Никой не успява да помогне на горящите Гунди и Котков.
Единствената, която прави снимки на катастрофата, е фотографката Петра Атанасова от Пазарджик. „Връщах се от командировка в Плевен с такси, когато в далечината на прохода Витиня се видя пушек. Шофьорът каза, че има катастрофа и спря. Бяхме втората или третата кола. В този момент видях пламъци, които излизаха от една кола, която се беше блъснала в камион. Дойдоха някакви хора от близката бензиностанция и казаха, че Георги Аспарухов-Гунди е катастрофирал. Изведнъж избухна резервоар и всичко бе обхванато от още по-големи пламъци. Взех си фотоапарата и започнах да снимам”, разказва Петра.
Тя успява да направи няколко кадъра, когато на мястото пристига милиция и приканва всички да се отдръпнат. Минути по-късно обаче се оказва, че милиционерският фотограф е забравил да си вземе филми и не може да заснеме произшествието. Сещат се тогава, че някаква жена е снимала допреди малко и я викат отново край догарящата кола на Аспарухов.
„Направих 22 кадъра от катастрофата. Оригиналният филм все още си е у мен. Първоначално снимах от страната на бензиностанцията. След като пожарникарите пристигнаха и угасиха пламъците, започнах да снимам и овъглените тела. Виждаше се оголеният череп на Гунди. Върху скелета на Котков бяха останали необгорени части от карираното му сако. На третия човек в колата, по-късно разбрах, че е военен, когото качили случайно на автостоп, се виждаше само единият крак. Гледката беше страшна. Шофьорът на камиона седеше отстрани и се беше хванал за главата, сякаш го бе обзела лудост”, връща се в спомените си Петра Атанасова.
Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г. Стадионът на ПФК „Левски“ (София) е кръстен на негово име в негова чест. В непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист.
Никола Тодоров Котков, наричан по прякор Котето, е български футболист, нападател, една от легендите на „Локомотив” (София), където играе 12 сезона. След това за кратко е част от ЖСК „Славия”. Котков е футболист № 1 на България за 1964 г.