Питайте и един от Левски, дето още се напикава
Цветан Цветанов: „Петър Христов беше един доблестен и достоен човек!“ Когато чух това след разстрела на Христов, се задавих. Но в последвалото обожествяване на този човек в медиите, направо се удавих.
Дарявал, подарявал, спонсорирал…Хубаво, но откъде започва всичко? Вие знаете ли и Ал Капоне колко е дарявал в Ню Йорк? На колко сираци е помогнал? Е това прави ли го готов за канонизиране?
Да, за умрелите или добро, или нищо! Но това, което се случва днес с Христов, утре ще ни го предложат за следващата разстреляна екс-мутра, напазарувала си достойнство с онези мръсни пари, натрупани в онези мръсни години.
С Петър Христов съм имал в средата на 90-те години един-единствен допир. Бях пишлегар-журналист и мислех, че всичко, което хвърчи, се яде. И пише! От бащата на един авер (прокурор) случайно разбрах, че президентът на Локомотив ГО е разследван за поръчка на убийство. И го написах в тогавашния черно-бял “Меридиан Мач”.
Материалът излезе в понеделник, а във вторник трябваше да летя за Англия, после до Уелс за квалификацията на нашите. Затова останах до по-късно в офиса. Към 20 часа се позвъня на вратата. Влязоха 4-ма колкото яки мутри, толкова и смачкани от живота. Питаха кой е Зарков и ми предадоха хабер от Петър Христов да отида в офиса му. Оръжията им бяха на видимо място и нямаше как да откажа тази иначе толкова любезна покана.
Офисът на “Дито” беше до ЦУМ. По ирония на съдбата един етаж над този на “Компакт”, фирмата, която спонсорираше нашия вестник. В “чакалнята” пред кабинета на Христов висяха десетина като онези мутри, дето донесоха “поканата”. След 4 минути ме вкараха при бизнесмена. И тогава изслушах една от най-гадните и най-долни речи в живота си. Първо викна двама да ми покажат, че с рязаните си автомати могат да ме направят целия в дупки. Обясни ми, че е толкова богат, че всеки петък ходи до Тайланд на кафе и масаж и понеже заради мен пропуснал този уикенд, сега щял да прати да му докарат сестра ми. Държа се точно като онези мутри от зората на “демокрацията”.
“Така, като те гледам с това якенце за 8 лева, ще те свитна и даже никой няма да те търси”, обясни още Христов. След което викна пак онези двамата с автоматите да ги пита дали да не ме заведат в “онзи офис с мъждукащата крушка”. А аз тъпака му викам: Благодаря, ама утре трябва да летя за Лондон. И бъдещият “благодетел” направо откачи.
В крайна сметка всичко приключи с едно извинение във вестника, от което още ме е срам, защото тогава Христов НАИСТИНА беше разследван.
Ще кажете този е единичен случай!
Не, тогава такова беше ежедневието на г-н Христов!
Питайте Иван Василев, дето гардовете на “Дито” завлякоха в гората и обесиха с главата надолу за една нощ, докато не реши да преподпише с Локото. Как така ще ходи без пари в Левски? Някой преди време ми разправяше, че футболистът още понякога се напикавал на сън от преживения ужас.
Питайте и бившата ни кореспондентка, която трябваше след всеки материал за случилото се в Локомотив, да ходи при Христов за обяснения и други неща.
Питайте защо Андрей Желязков трябваше да праща барети да пазят Сашо Марков след един мач в Горна Оряховица.
Питайте самите барети, които през 1995-а година нахлуха през прозорците в офиса на…”Компакт”. Точно така, объркали с един етаж и вместо да нахлуят да арестуват Петър Христов, бяха натръшкали целия персонал на димитровградската фирма.
Питайте тези дето имат дълга, а не избирателна памет като Влади Въргала. Вчера беше готов да си даде бъбрек на Христов, утре като нищо ще хариже такъв на Ирена Кръстева. Само защото пияната “мама” му разписа веднъж 20 000 лева хонорар за купон на вестника, който така и не се проведе. Ама нали тогава “банкерчето” плащаше…Нищо че сега нямат нищо общо.
Владимир Здравков, www.7dnifutbol.bg
Снимка: ТРУП