Съдебно решение на ВКС върна делото за танкера BADR от Израел в България
Гешо Иванов
В края на 2018 България се прочу с доста необикновен, бихме казали даже уникален скандал – пиратска атака в Бургаския залив. Точно преди Коледа беше „превзет на абордаж“ либийския танкер БАДР. Превзет от мутрите на Румен Башев и Ивайло Борисов – Ториното, с любезното съдействие на ЧСИ Тотко Колев, както и на органите на полицията и пристанищната администрация. Днес, над 4 години по-късно, танкерът продължава да стои „арестуван“ в залива, докато за него тече свирепа съдебна битка в български, израелски и други световни съдилища. Наскоро обаче мутренската задруга, организирала обсебването на танкера, претърпя сериозен провал в съда. За него ще ви разкажем днес, както и за други развития, действия и бездействия по този откровено пиратски казус.
Пробив на правото в САС – но ВКС остава на мястото си
През май 2020, либийската държавна компания, която е собственик на кораба, предявява иск в СГС, чрез който да бъдат осъдени ответниците да им върнат обратно заграбения кораб. Ответниците, припомняме, са силно неслучайни хора – близкият до ГЕРБ Димитър Борисов, както и омотаните в корупционни схеми адвокат-фантом Цветан Цанев и „Инвестбанк“, които се прочуха покрай прането на заграбени венецуелски държавни средства преди няколко години (и не само).
С определение от 18 ноември 2021 Софийски градски съд определя, че е международно компетентен да разгледа предявените по делото искове. Недоволни, Борисов/Цанев/приятели обжалват пред Софийски апелативен съд. По една удобна случайност, там делото се пада на… Светлин Михайлов. Който също е силно неслучаен съдия. На първо място, Михайлов е командирован в САС още от юли 2019, с подписа на шефката на САС Даниела Дончева. Отново по заповед на Дончева, от известно време САС спря да публикува широк спектър от съдебни актове на сайта си. Делото за BADR, разгледано от Михайлов, е именно едно от скритите. И така, на 1 април 2022 (без майтап!) Михайлов отменя определението на СГС като постановява, че делото трябвало да се гледа… в Израел. Където мутрите междувременно са пререгистрирали танкера. Удобно, нали? Тук е моментът да добавим, че Михайлов е неуспял кандидат за втори мандат като шеф на СГС, като първия му мандат беше определен от Константин Пенчев като „скандален“. В момента той води SLAPP дело срещу колегата Борис Митов заради негова публикация в тази връзка, като претендира за 60 хиляди лева обезщетение. Делото в момента е висящо пред Върховния касационен съд. Напълно осъзнаваме риска, на базата на написаните по-горе две изречения, съдия Михайлов да заведе подобно дело и срещу нас – вместо да съди конституционния съдия Пенчев, например.
Така или иначе, либийските собственици атакуват „израелското“ умозаключение на Михайлов пред ВКС. Поради високата натовареност на търговската колегия там, върховните съдии се произнесоха едва преди дни, на 9 февруари. В определението си ВКС разфасова логиката на Михайлов – като в крайна сметка стига до извода, че СГС е компетентен да разгледа спора и следва да продължи съдопроизводството по същество. По този начин, чрез процесуални гяволии и мушенгии, пиратите успяват да спечелят 15 месеца отсрочка. Най-общо погледнато, ВКС казва няколко неща:
- Там, където е арестуван кораба е там, където трябва да се гледа делото
- САС е дал превес на българското право над ратифицирани от България международни конвенции, което е грубо нарушение
- Дали корабът е законно регистриран в Израел не е предмет на делото – пък и да беше, на 01.09.2022 Върховният Съд на Израел заличава регистрацията
- САС недопустимо е изкривил предмета на делото, пък и не е отчел факта, че повечето ответници са български юридически лица
- САС е приложил закона в неговия противоположен смисъл, което е най-тежкото възможно нарушение и означава служебно касиране на определението на САС
В общи линии можем да заключим, че определението на Михайлов – което удобно заповедта на Дончева скрива от сайта на САС – грубо погазва закона, съдопроизводствените правила и международните конвенции. Дали съдията Михайлов нарочно така го е написал и дали е бил „мотивиран“ да го направи – изводите оставяме на вас. Сега вече СГС ще продължи да гледа делото по същество – още повече, че от април 2022 е готова и назначената от съда експертиза за стойността на танкера, като оттогава докладът на вещото лице е в „режим на изчакване“.
Другите герои – ЧСИ под наем и Торино назаем
Разбира се, развитията по тази история не се изчерпват само с горното дело. Известни последствия има и за фамозния ЧСИ Тотко, който в края на 2020 беше окончателно лишен от права за 7 години, поради участието му в пиратската сага. Какво работи Тотко към днешна дата не е ясно, но пък е пределно ясно, че вече е подсъдим. Ще кажете, драги читатели, ами браво на прокуратурата, че толкова бързо го е предала на съд. Да, ама не! Понеже всъщност прокуратурата го е дала на съд за много по-стари (още от 2007!) негови прегрешения, изцяло несвързани с танкера BADR. Нещо повече – през март 2022 Бургаският апелативен съд отменя условната присъда на Тотко и връща делото на първа инстанция, където то започва отначало. Съдията от Окръжен съд Бургас, види се, основно е преписал обвинителния акт, без да задълбава особено много, за да стигне до осъдителна (макар и условна) присъда. И сега делото се джурка отначало, като последно е насрочено за март месец. Дали докато не се „изджурка“ пък няма да изтече давността? Предстои скоро да разберем. Разбира се, има всички законови основания от ЧСИ Тотко да се „заинтересува“ и КПКОНПИ, като няма данни това да се е случило. Чудно защо ли.
Истинският проблем обаче е какво прави (или по-скоро не прави) каскетурата по разследването за BADR – и то не просто за ролята на Тотко в него, но и на всички други замесени герои, в това число и на едрогабаритния гербер Емил Радев. След една пресконференция от бургаския окръжен прокурор в края на 2018, никой никога нищо повече не чу за това разследване. Малкото, което успяхме да установим от свои източници е, че досъдебното производство се води от бургаски следователи, а не от следователи от НСлС – което е изключително странно с оглед цялостната сложност на казуса и наличието в него на много сериозен международен елемент. Как (и дали въобще) бургаските следователи работят заедно със свои колеги от Израел, Гърция, Либерия и прочее – не е ясно. А не е и много вероятно, доколкото няма данни който и да е от тях да владее английски… а виж, руски, говорят не-един-и-двама. И в крайна сметка, след над 4 години разследване – резултатът е една кръгла НУЛА. А може би така е било планирано. Все пак приятелите на Бойко Борисов и Инвестбанк (разбирай Доган) не трябва да бъдат бутани. Или както казваше генералпрокурорът и добър приятел на Гешев/Цацаров товарищ Юрий Чайка – „най-важното в едно разследване е никога да не стигнем до нас самите.“
И ако за никой от замесените герои няма и грам данни за наказателно преследване, то поне към един от тях проявява интерес КПКОНПИ. От 2020 комисията води конфискационно дело срещу Ториното, което обаче е свързано с повдигнато обвинение за други, по-стари прегрешения (те не са едно-и-две). Комисията претендира отнемането на общо 140 хиляди лева, като следващото заседание по делото е насрочено за март месец.
И като за финал ще припомним, че спецполицаят Александър Лонгочев, участвал в абордажа на танкера докато е бил в „болничен“, беше окончателно уволнен от полицията през ноември 2021, след като ВАС се произнесе по казуса. За други длъжностни лица и до ден-днешен не е ясно да е имало някакви последствия. А прокуратурата нека си разследва… до второ пришествие. Или до изтичането на абсолютната давност. Благодарение на законовите магарии, пардон поправки, на Барни Ръбъл – прокарани под изричното давление и настояване на Сотир Цацаров – прокуратурата вече няма как да бъде накарана да забърза разследванията, или да ги вкара в съда. Явно се разчита на това, всички да забравят. Bivol обаче няма да забрави и ще продължи да информира за тази сага.