„Предложението на САЩ за мирно разрешаване на конфликта в Газа не е изгодно за Израел и трудно ще се стигне до крайно споразумение. Предложението на Байдън е по-скоро оптимистично отколкото реалистично.” Това е мнението на бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев.
Противоречието, според него, е, че с това предложение „Хамас” се легитимира като преговаряща страна в този процес, а целта на Нетаняху и неговия кабинет е пълното унищожаване на терористичната групировка. И добави, че с първоначалното одобрение на Нетаняху на този тристепенен план рязко се е влошило ситуацията в израелския кабинет, тъй като крайните националисти и консерваторите не приемат това предложение.
„И Байдън, и Нетаняху са под един и същи натиск да спрат военните действия и да преговарят освобождаване на заложниците. Виждаме как протестите в Израел стават многохилядни, от друга страна, виждаме и огромните протести, които също се случват в САЩ, най-вече от младите, студентите, либерали и демократи,“ обясни Керемедчие и допълни, че този военен кабинет е създаден и се поддържа от войната и военните действия. Според него спирането на военните действия ще доведе до още по-огромни протести и със сигурност до сваляне на Нетаняху от власт и търсене на отговорност по многото корупционни сделки.
Поетапното освобождаване на заложници според плана на САЩ за Милен Керемедчиев крие сериозни рискове, тъй като „Хамас” ще разменя животите на заложниците като стока. Според него друг рисков фактор е лисата на доверие между Израел и терористичната организация. „Основният проблем е, че се слага знак за равенство между „Хамас” и палестинската кауза, а това не трябва да бъде така, защото бъдещето на ивицата Газа е изключително неясно и не е включено в нито една от тези три стъпки на мирния план,“ каза той и допълни, че никой не дава дългосрочно решение на конфликта, а само временно затишие заради огромния натиск и предизборната кампания на САЩ.
Според Милен Керемедчиев „Хамас” са изиграли своите карти по възможно най-добрия начин, като въпреки жертвите, които дават, и първоначалния негативен отзвук сред световната общност, след приобщаването на палестинската кауза като своя и събитията в ивицата Газа, те са големият победител на идеологическия фронт в тази битка.